С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

2 ное 2018, 8:44, 26539 прочитания

20 въпроса: Мая Дългъчева

Детската писателка беше номинирана за мемориалната награда "Астрид Линдгрен" по време на Франкфуртския панаир на книгата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

По време на Франкфуртския панаир на книгата тази есен детската писателка Мая Дългъчева беше номинирана за мемориалната награда "Астрид Линдгрен".

Тя е автор на детски книжки с приказки, гатанки и стихотворения, пиеси за куклен театър и либрета, детски образователни мюзикъли, както и много текстове за песни. Нейни произведения са включени в учебниците по български език и литература и учебниците по музика за предучилищна и начална степен. Носител на няколко национални награди за детска литература.


Интересува се от алтернативни методи за обучение и е дипломиран Монтесори педагог. В момента работи в Мюнхен.

Като какъв човек се определяте?
Наивен, любопитен, действен, търпелив. Понякога твърде наивен. Понякога твърде търпелив.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам в ангели. Включително в преоблечените като хора.



Любимият ви момент от деня?
Късно вечер, когато мога да остана на тихо с моите светове. И с щурците през лятото.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да пиша за деца така, сякаш нямам осемчасов работен ден, свои драми и една планина бит на гърба си.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Играя си също като теб, само че с измислени играчки.

Как си почивате?
Пиша приказки. Пътувам. Рисувам. Разхождам се по непознати улици. Правя буркани с майка ми на село, приказваме си или пеем. Мълча. Обичам мълчанието и съзерцанието.

Какво ви зарежда?
Слънцето, щедрата прелест от цветове и форми на природата, чистите хора – красотата и светлината във всичките им проявления.

Какво ви разсмива?
Остроумието без жлъч.
Баща ми, твърд родопчанин, когато с гордост ми показва картоф собствено производство с форма на сърце.
Децата, когато назовават света така, както го виждат, вместо както сме го нарекли ние.

Какво ви натъжава?
Страшната приказка, в която живеят децата ни. И фактът, че ние сме нейните автори.

Какво ви вбесява?
Умишлената агресия – и в грубите, и в по-префинените й варианти.

Личност, на която се възхищавате?
Всеки човек, съхранил благородството, мекотата и съзидателната си сила в света, в който се намираме, за мен е личност.

Кое свое качество харесвате най-много?
Способността да импровизирам, да (се) променям в крачка.
Способността да се държа за последния тъничък лъч и да се изправям в критични ситуации.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Прекаленото ми чувство за отговорност, самовзискателността. Бих искала да мога да танцувам в най-общия смисъл – например да си купя рокля на цветя, да пратя въздушна целувка на всичко и да отпраша за Мароко, ако това мечтая. Или да започна нещото, което искам, без дълго да умувам дали съм достатъчно добре подготвена.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да правя кратки филми, които казват много с малко.
Да съм доволна с това, което имам, без да копнея да опитам, видя, науча сто неща едновременно. Мисля, че това също е талант.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Стихче/шал в хладна вечер.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
YouTube, Google, Facebook.

Къде бихте искали да живеете?
Не знам дали искам да живея някъде, по-скоро искам да пътувам, да живея навсякъде. Но ако се виждам установена, доста банално - в провинцията, в къща с градина, много слънце и две кучета.

Любимите ви имена?
Имената на децата ми. Имената на любимите ми хора.

Най-интересното място, на което сте били?
Къщата и музеят на Астрид Линдгрен във Вимербю.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Понякога първо скачаш от моста и после разбираш дали имаш криле.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Маргарита Доровска 20 въпроса: Маргарита Доровска

"Изкуството е потребност и достъпът до него е гражданско право"

22 мар 2019, 1104 прочитания

Агнешка Холанд има да ви каже нещо Агнешка Холанд има да ви каже нещо

Легендата на полското кино за новия си филм и защо обществото повтаря грешките от миналото

18 мар 2019, 1504 прочитания

24 часа 7 дни

22 мар 2019, 4137 прочитания

22 мар 2019, 2364 прочитания

22 мар 2019, 2020 прочитания

22 мар 2019, 1974 прочитания

22 мар 2019, 1720 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Но, наистина, кой е Роджър Балън?

Фотографът за ролята на подсъзнанието и нуждата от предизвикателства

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Трудната раздяла на Германия с въглищата

Берлин от години призовава международната общност за намаляване на вредните емисии, но тепърва обърна поглед към собствените си проблеми

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Сто години красота

Богата образователна програма ще отбележи стогодишнината от създаването на Баухаус

Агнешка Холанд има да ви каже нещо

Легендата на полското кино за новия си филм и защо обществото повтаря грешките от миналото

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.03.2019 Прочетете