С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 ное 2018, 8:44, 27813 прочитания

20 въпроса: Мая Дългъчева

Детската писателка беше номинирана за мемориалната награда "Астрид Линдгрен" по време на Франкфуртския панаир на книгата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

По време на Франкфуртския панаир на книгата тази есен детската писателка Мая Дългъчева беше номинирана за мемориалната награда "Астрид Линдгрен".

Тя е автор на детски книжки с приказки, гатанки и стихотворения, пиеси за куклен театър и либрета, детски образователни мюзикъли, както и много текстове за песни. Нейни произведения са включени в учебниците по български език и литература и учебниците по музика за предучилищна и начална степен. Носител на няколко национални награди за детска литература.


Интересува се от алтернативни методи за обучение и е дипломиран Монтесори педагог. В момента работи в Мюнхен.

Като какъв човек се определяте?
Наивен, любопитен, действен, търпелив. Понякога твърде наивен. Понякога твърде търпелив.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам в ангели. Включително в преоблечените като хора.



Любимият ви момент от деня?
Късно вечер, когато мога да остана на тихо с моите светове. И с щурците през лятото.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да пиша за деца така, сякаш нямам осемчасов работен ден, свои драми и една планина бит на гърба си.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Играя си също като теб, само че с измислени играчки.

Как си почивате?
Пиша приказки. Пътувам. Рисувам. Разхождам се по непознати улици. Правя буркани с майка ми на село, приказваме си или пеем. Мълча. Обичам мълчанието и съзерцанието.

Какво ви зарежда?
Слънцето, щедрата прелест от цветове и форми на природата, чистите хора – красотата и светлината във всичките им проявления.

Какво ви разсмива?
Остроумието без жлъч.
Баща ми, твърд родопчанин, когато с гордост ми показва картоф собствено производство с форма на сърце.
Децата, когато назовават света така, както го виждат, вместо както сме го нарекли ние.

Какво ви натъжава?
Страшната приказка, в която живеят децата ни. И фактът, че ние сме нейните автори.

Какво ви вбесява?
Умишлената агресия – и в грубите, и в по-префинените й варианти.

Личност, на която се възхищавате?
Всеки човек, съхранил благородството, мекотата и съзидателната си сила в света, в който се намираме, за мен е личност.

Кое свое качество харесвате най-много?
Способността да импровизирам, да (се) променям в крачка.
Способността да се държа за последния тъничък лъч и да се изправям в критични ситуации.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Прекаленото ми чувство за отговорност, самовзискателността. Бих искала да мога да танцувам в най-общия смисъл – например да си купя рокля на цветя, да пратя въздушна целувка на всичко и да отпраша за Мароко, ако това мечтая. Или да започна нещото, което искам, без дълго да умувам дали съм достатъчно добре подготвена.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Да правя кратки филми, които казват много с малко.
Да съм доволна с това, което имам, без да копнея да опитам, видя, науча сто неща едновременно. Мисля, че това също е талант.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Стихче/шал в хладна вечер.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
YouTube, Google, Facebook.

Къде бихте искали да живеете?
Не знам дали искам да живея някъде, по-скоро искам да пътувам, да живея навсякъде. Но ако се виждам установена, доста банално - в провинцията, в къща с градина, много слънце и две кучета.

Любимите ви имена?
Имената на децата ми. Имената на любимите ми хора.

Най-интересното място, на което сте били?
Къщата и музеят на Астрид Линдгрен във Вимербю.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Понякога първо скачаш от моста и после разбираш дали имаш криле.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 696 прочитания

20 въпроса: Даниела Костова 20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

18 окт 2019, 791 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Но, наистина, кой е Роджър Балън?

Фотографът за ролята на подсъзнанието и нуждата от предизвикателства

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10