С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

6 ное 2018, 9:00, 28728 прочитания

Но, наистина, кой е Роджър Балън?

Фотографът за ролята на подсъзнанието и нуждата от предизвикателства

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Когато родителите ми влязоха в стаята, превключих на порното, тъй като е по-лесно за обяснение, отколкото този клип." Коментарът в YouTube е към гледаното над 127 млн. пъти видео I Fink U Freeky на южноафриканското дуо Die Antwoord – от самото начало цялата им визия е вдъхновена от фотографията на Роджър Балън, който впоследствие става режисьор на част от видеата им. В момента той и групата завършват първия си пълнометражен музикален филм.

След като го завърши, фотографът ще пристигне в България за откриването на изложбата "Архетипи". Тя ще протече едновременно в "Квадрат 500" в София (от 13 ноември) и в Градска художествена галерия в Пловдив (от 14 ноември).


Балънисткото във фотографията, подобно на кафкианското в литературата, потапя в един свят между документалното и кошмарното, предполагаемото и неизвестното. Роджър Балън е роден в Ню Йорк през 1950 г. Баща му е съдия, майка му е фотограф и покрай нея той от ранна възраст развива интерес към визуалните изкуства. В края на 60-те и началото на 70-те движи с американските контракултурни движения и е активен участник в протестите против Виетнамската война. Следва психология, но става геолог. Работен ангажимент го изпраща в Южна Африка през 1982 г. и това се оказва мястото, което го провокира пълноценно да разгърне фантазията си като фотограф. Въпреки расовото напрежение в страната и политическата нестабилност той остава в нея, преживява всичките й промени и все още живее там.

Балън често е определян като една от ключовите фигури във фотографията през последните десетилетия. Изненадващо той не определя снимките си като мрачни. За него те просто показват една по-сенчеста страна от човешката природа.

Намираме го в града, който се оказва продължително вдъхновение за него – Йоханесбург.

Фотограф: Светослав Тодоров

През последните месеци в София и Пловдив имаше стрийт арт акция по повод изложбата – фрагменти от ваши снимки бяха разлепени на различни места с въпроса "Кой е Роджър Балън?" Как бихте отговорили?



Знаете ли, интересно е, че никой няма отговор на този въпрос. Не мисля, че който и да било на планетата познава себе си напълно и би могъл да отговори с точност кой е.Предполагаме, че имаме идея за себе си, но колкото повече мислим за това, което сме, толкова повече се губим в мислите си.

Миналата година издадохте Ballenesque, първата ви ретроспективна фотокнига. Защо решихте, че е подходящ момент да се обърнете назад?

Нека си го кажем направо – на 68 съм и снимам от 50 години.А и в последно време стилът ми стана някак по-забележим – с натрупването на работата, става по-ясно, че това, което съм направил, е различно от това, което са правили други фотографи по същото време. Също така с последните си проекти придобих увереността, че най-сетне мога да трансформирам света през фотоапарата си. Усетих, че в снимките има някаква зрялост.

Творците обикновено не обичат определението "зрял", защото все едно никой не очаква нещо ново и свежо от тях...

Повечето думи значат много неща. Използвам "зрял" в смисъла на това, че не снимам хаотично, а знам какво правя, че осъзнавам, че не ми остава много на тази планета и не губя време.

Илюстрация


Мислите ли за хората, които снимате, като персонажи или архетипи?

Всички сме част от нещо общо, по-голямо от нас като индивидуалности – когато видим огън, всички знаем, че това е нещо страшно. Има символи в света, които създават общи безпокойства у всички ни. В същото време светът може да изглежда много абстрактно, поетично, да се види и от психологически ъгъл. Не мисля за хората, които снимам, като за отделни конкретни архетипи, по-скоро като за метафорични образи. Вълнува ме как хората реагират на различни преживявания както физически, така и подсъзнателни – тези сиви зони, в които двете се пресичат.

Споменавате подсъзнанието, а снимките ви често приличат на момент от сън, почти кошмар...

Имат нещо общо с битката между реалното и нереалното, какво ни плаши, какво ни вълнува. Обитават свят, който е трудно да се конкретизира. И отново опираме до думите с много значения – кошмарът може да не е само страшен, той може да даде отговори, някакво прояснение, тъй като чрез него сме подложени на неща, които ни безпокоят в реалния живот, но игнорираме.

Помните ли сънищата си?

Често мисля за сънищата си, докато ги сънувам. Това състояние, в което знаеш, че сънуваш, но продължаваш да го правиш, е много интересно и може би има нещо общо и с работата ми като фотограф. Този баланс между подсъзнаваното и съзнаваното е нещо, което се опитвам да предам и в снимките си. Също така всеки творец би трябвало да се опитва да проникне в подсъзнанието си, тъй като това е безкрайно интересна материя – не можеш да го видиш, не можеш да го пипнеш, не знаеш къде е. Но някъде там са ирационалните ни желания и чувства.


Трябва ли да сме наясно с политическия климат в Южна Африка през годините, за да разберем напълно фотографията ви?

Не, по никакъв начин. По-ранните ми снимки, между 1981 и 1984, са направени в малки градове, изолирани от големите събития на деня. След това се насочих към селата. В началото проектите ми бяха по-документални, като опит да уловя различни човешки състояния. А след това, след средата на 90-те години, започнах да мисля повече като художник – портретите на хора почти изчезнаха след 2000 г., има повече абстракция, присъствие на животни, може би нещо и от театъра на абсурда.

Илюстрация


Илюстрация


Този творчески завой провокиран ли е от очаквания да предавате Южна Африка по винаги документален начин? Имало ли е период, в който са ви възприемали като фотожурналист?

Имаше нещо такова, да, но по-важното е, че в един момент си казваш, че си направил каквото си могъл в една посока и отиваш в нова. Какъвто и тип артист да си, трябва да се развиваш, да откриваш нови начини да се изразяваш и предизвикваш. А и едно нещо винаги води до друго, малките стъпки водят до големи. Преминаваш на ново ниво, и то неусетно. Ето, сега седя на стол и говорим, но нямам идея защо мислите ми протичат по начина, по който го правят. Същото е и със снимането.

Фотографията ви винаги гравитира около тягостни теми. Може ли щастието също да се окаже вдъхновение за вас?

За мен щастието е от тези неща, които са измислени от Холивуд или които обществото изгражда, за да накара хората да забравят какво са всъщност. Щастието може да дойде от нещастието, съответно нещастието също може да провокира щастие. Мога да кажа, че в момента съм щастлив, защото днес направиха хубава снимка. Или защото се чувствам добре като цяло. От друга страна, не съм щастлив, защото съпругата ми не е добре напоследък. Мисля, че трябва да боравим внимателно с думите, които генерализират, тъй като в нас протичат множество настроения в един и същ момент.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След Хавел и потоп След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа

19 апр 2019, 1196 прочитания

20 въпроса: Иван Шопов 20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

19 апр 2019, 1138 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Най-дългото кацане на летище София

Пет големи европейски кандидата поискаха за 35 години столичното летище

Фотоистория: Катедралата "Нотр Дам" – емблемата на Париж

Строителството започва през 1163 г. и завършва през 1345 г., като сградата се смята за шедьовър на готическата архитектура

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек