Живот след живота
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Живот след живота

Петя Накова

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Светослав Тодоров
112336 прочитания

Петя Накова

© Цветелина Белутова


Какво можеш да попиташ човек, който е казал всичко в книгата си? Това е предизвикателството преди срещата ни с Петя Накова по повод "Годината на осемте химии", книга, която се появява в среда, в която личните проблеми са все още тема-табу и която е един от малкото примери за автофикция в българската литература.

В книгата Накова проследява изправянето пред диагнозата рак на гърдата и превъзмогването на болестта. Изхожда от собствения си опит, но и от опита на жените, които среща по пътя обратно към нормалния живот – персонажите са пет (базирани на осем реални личности), а отделните глави носят имената им (подобно на "Докато лежах и умирах" на Фокнър). Изданието впечатлява и визуално – колкото повече четете, толкова повече смисъл ще намерите в корицата на Люба Халева.

Доверието или липсата на доверие в здравната система, търсенето на отговори в религията, информационният хаос онлайн, колко устойчиво е едно семейство по време на тежка болест, себевъзприемането при промяната на външния вид след химиотерапия и операции – тези и други теми влизат в разказите на Петя Накова и жените, които са минали по този път.

Често те са напълно директни в описването на колебанията, които идват с диагнозата: "Избягвам въпроса защо. Струва ми се, че си го задават хората, които са по-просто устроени. "Защо на мен? С какво сгреших?" Човек се ражда, живее и умира. Не е вечен."

Както и в портретирането на безнадеждността: "Постоянно плача. Не мога да спя и да се храня. Отслабвам с шест килограма, а съм бременна. Изнервена съм докрай. Не знам как да говоря вкъщи. Крия се. Заключвам се в стаята и плача. Дъщеря ми усеща, че нещо се случва. Не знам какво да й кажа и тя попива каквото долови от телефонните разговори с докторите."

В други моменти Петя Накова акцентира върху прилива на желание за живот, когато разбираш, че може да го загубиш: "Изведнъж ми се доживя. Искам си го този живот, колкото и да не го харесвам", пише тя, под името на героинята Ани. "Необяснимо е това вкопчване за човек, който до вчера е повтарял, че животът няма смисъл и самоубийството е право, породено от малкото реални свободи на жалката свободна воля. Ракът се появи, заплашвайки да ми отнеме живота, и аз вече не искам да го губя. Искам да го направя такъв, какъвто ще го харесам. Но преди това трябва да разбера защо той тръгна да си отива от мен и без самоубийство."

"Годината на осемте химии" за Петя Накова е 2016 г. Какъв е животът й след ремисията? "Не ми харесва думата ремисия. Предпочитам просто да казвам, че вече съм здрава", казва тя с усмивка. "Не помня какво съм правила в първия си ден, след като ми казаха, че съм здрава, но помня как се чувствах. Очаквах животът ми да се върне веднага към предишния, а това се оказа постепенен процес." Ако има нещо, което й се искало да знае от самото начало, то това са всички възможности за лечение и какво точно я очаква, тъй като отговорите на въпросите често са оскъдни. "В разговорите по-често трябва да се слиза от ниво лекар - пациент до човек - човек. Хирургът ми беше единственият, който се здрависваше с мен."

Надява се, че художествената обвивка около документалните разкази ще направи темата по-лесно смилаема за читателите. "Но близка приятелка, иначе млада и модерна жена, ми каза, че не би прочела книгата, защото ако мисли за "това", тя ще го привлече към себе си. Предполагам много други хора разсъждават по този начин."

Нито една от жените, прототипи на героините в книгата, не е имала негативна реакция или притеснение от това историите им да станат публични. "От самото начало им казах, че ще използвам други имена, което със сигурност ги успокои. Но всъщност всички, с които се срещнах, искаха да споделят преживяното. Когато си оцелял, искаш да върнеш нещо на живота, на съдбата, на хората около себе си", казва Петя Накова, автор и на книгата "Проповедникът и черният кон" (2012), но предимно позната с работата си като документален режисьор. Сред филмите й е "Ром Кихот", режисиран заедно с Нина Пехливанова – емпатичен и нестандартен поглед към ромската махала на Кюстендил.

Новият документален филм, който снима, е неочаквано също белязан от болестта – той е за жена, нейна приятелка, посветена на центъра си за рехабилитация на деца с увреден слух.

През цялото време Петя работи по него, въпреки че трудно изкарва цял снимачен ден. Точно когато се възстановява, неочаквано героинята й получава диагноза рак на белия дроб, събитие, което променя изцяло сценария. Аудио от емоционалната им първа среща след диагнозата ще влезе във филма. "В този момент в мен се бореха режисьорското и приятелското." Освен още снимачна работа бъдещето ще донесе и още писане. Петя има два незавършени романа, а всичко, случващо се около "Годината на осемте химии", й дава импулс скоро да ги допише.

Обща нишка между разказите на жените в книгата е и че болестта много по-често сплотява семейства им, отколкото да ги разделя. "Жените около мен действително казаха, че мъжете до тях са реагирали много адекватно, това беше и моят случай – не е имало отхвърляния заради болестта и трудностите, през които трябва да се премине."

Петя не очаква всеки да стигне до края на книгата. За нея е важно всеки да стигне дотам, където ще реши да отиде на преглед. Спомня си, че преди няколко години се впечатлява от документалния бестселър "Отива една жена при лекаря" на холандския писател Рей Куун, който описва промените в живота си след терминалната диагноза на съпругата си. Книгата провокира кампания за профилактика, включително в България. "За съжаление така и не отидох на лекар тогава, кой знае, може би защото се разсърдих на главния герой, че е започнал да изневерява на съпругата си – ако се бях изследвала тогава, болестта щеше да бъде хваната в много по-ранен етап, когато е много по-лесно лечима. Профилактиката не е вятър работа."

В един момент от "Годината на осемте химии", Петя пише: "С тялото си живея в настоящето, но с ума оставам в миналото. Аз съм раковата клетка на своето семейство." В годината, в която романът излиза, тя е напълно в настоящето.

"Годината на осемте химии" е в книжарниците от "Жанет 45".

"Годината на осемте химии" се появява в период, в който в българската литература излязоха няколко книги на социална тематика. Катерина Стойкова се изправи пред спомените си от домашното насилие в семейството си с "Втора кожа", Людмила Людмилова описа борбата на дъщеря й с анорексията в "Болестта на пеперудата", Наталия Делева дебютира с романа "Невидими", който разказва преживяванията на лишени от родителска грижа деца в периферията на обществото. По-рано тази есен излезе и автобиографичната "Депресията ме обича" на журналистката Веселина Седларска.
Ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване при жените в развитите страни. Честотата нараства, но смъртността може да бъде намалена чрез ранна диагностика.

От началото на този месец "Майчин дом" в София стана първото лечебно заведение с иновативна апаратура, която открива злокачествени образувания, които остават невидими за ултразвука.

По информация на фондацията Breast Cancer Care при жените рискът от развиване на рак на гърдата през целия живот е 1 към 8.

Мъжете също могат да развият рак на гърдата.

Полезна информация с контакти и съвети може да получите на ednaot8.bg

Какво можеш да попиташ човек, който е казал всичко в книгата си? Това е предизвикателството преди срещата ни с Петя Накова по повод "Годината на осемте химии", книга, която се появява в среда, в която личните проблеми са все още тема-табу и която е един от малкото примери за автофикция в българската литература.

В книгата Накова проследява изправянето пред диагнозата рак на гърдата и превъзмогването на болестта. Изхожда от собствения си опит, но и от опита на жените, които среща по пътя обратно към нормалния живот – персонажите са пет (базирани на осем реални личности), а отделните глави носят имената им (подобно на "Докато лежах и умирах" на Фокнър). Изданието впечатлява и визуално – колкото повече четете, толкова повече смисъл ще намерите в корицата на Люба Халева.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    tau47574286 avatar :-|
    Victoria

    Защо на мен?

    Въпросът не е тъп. Изобщо. Ако е въпрос действително. За учените - именно той е в началото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK