Глас от новия свят

Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова Смаляване

Тайе Селаси събира сили за поредното интервю по време на визитата си в България. Срещата с нея е особена, тъй като тя е писател на кръстопът. Селаси не е автор, който може да говори с часове за голямото си творчеството, а успешен дебютант, който има съмнения дали ще успее да отговори на очакванията.

Поводът е романът "Отивам си е възвратен глагол" (изд. "Жанет 45", превод Бистра Андреева), който преди пет години излезе на англоезичния книжен пазар като Ghana Must Go – поетична книга, чието заглавие идва от името на една политическа кампания от 1983 г. - тогава Нигерия иска да лиши от право на пребиваване в страната едномилионното ганайско население. Без да е подчертано автобиографичен, романът поражда паралели с личната история и философия на писателката.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

Работата на Селаси, родена през 1979 г. в Лондон и отраснала в Бостън в ганайско-нигерийско семейство, докато двете страни са в конфликт, е разглеждана и в контекста на оригиналните й разбирания за хората от африкански произход. Според нея може да не си "мултикултурен", а "мултилокален", а в есе от 2005 г. тя въвежда понятието "афрополит", за да опише африканците, които живеят в големите градове, запазили са своите корени, но възприемат себе си като граждани на света.

"Винаги пиша сама, а докато съм на турне с тази книга, съм постоянно сред хората – така че повече лично време е със сигурност нещо, което ми липсва. Има самота както в процеса на представяне, така и в процеса на създаване на една книга." В думите й се смесват няколко усещания - едновременно увереност, леко колебание, благодарност, че прозата й стига толкова далеч и до толкова много хора.

"Реакциите, които "Отивам си е възвратен глагол" предизвика, изграждат определени очаквания към следващия роман – това също тежи. Когато си потънал дълбоко в работата си, разсейването става все по-малко, но в случая с втората книга ми отне около година и половина писане, докато намеря този глас, който искам да следвам и да води сюжета. Отне толкова време именно заради тежестта на очакванията." Но според Тайе да намериш правилния глас и тон също носи своите предизвикателства. "Това означава, че всички останали идеи отпадат настрани."

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Става ли действително литературната сцена по-приемащо място за автори с по-сложен произход и нетипични истории?

"Светът на издателите и светът на читателите са две много различни вселени. В повечето случаи издателите са предимно от групата на "белите мъже", които, погледнато глобално, да, все повече се отварят към автори от друг профил. Но би било наивно да твърдим, че издателският бизнес е станал радикално по-демократичен." Това означава ли, че читателите също се интересуват от различни гласове? "Честно казано, не ме интересува, казва тя през смях. Разглеждам читателите си просто като човешки същества."

Ако искаме да навлезем в света на западноафриканските имигранти в САЩ, Тайе Селаси препоръчва романа Americanah на нигерийския писател Чимаманда Нгози Адичи. Ако искате да се разходите из улиците на Лагос, тогава трябва да прочетете Every Day is For the Thief на Тежу Кол. Намира, че съвременният семеен живот в Нигерия е изключително добре синтезиран в Stay With Me на Айобами Адебайо. А травмите на децата, които са принудени да участват във военни действия, са автентично предадени в Born on a Tuesday на Елнатън Джон. Тайе не мисли, че романът й може да се причисли към тези книги, тъй като не се занимава с геополитика, а най-вече със семейни теми.

Вече е била един път в София, но се усеща, че спомените й не са толкова формирани само от това, което е видяла - една от любимите й книги през последните години е "Каквото ти принадлежи" - силно коментираният роман на свързания с България американски писател Гарт Грийнуел. "Имаше места, които не си спомнях от първото си посещение в България, а от книгата на Гарт." В момента чете "Физика на тъгата" на Георги Господинов. Докато говори за двамата, тя го прави с широка усмивка и ентусиазъм.

"Не бих искала да съм ученичка на самата себе си – обичам да анализирам работата на други автори, но моята - не." Наскоро докторант й праща дисертация, базирана на "Отивам си е възвратен глагол". Тайе решава да не я чете, тъй като се опасява, че това ще развали връзката й със собствената й творба. "Винаги има нещо магическо и специално, когато пишеш и всъщност се получава. Усещам, че ако мисля твърде много за себе си, нещо от тази магия ще изчезне."