Психиатърът Георги Ончев: Кризите са полезни за общественото развитие
За дълбоко вкоренения негативизъм на българина, протестите, емоционалната интелигентност
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Проф. д-р Георги Ончев завежда отделение в Клиниката по психиатрия в Александровска болница. Има квалификации в Танзания, Унгария, Дания. Повод да го потърсим е най-новата му книга "Култура и психопатология: антропология на психичната болест", която е изключително интересна дори за неакадемичния читател. В нея той посвещава самостоятелна глава на културния контекст у нас и прави интересни изводи на база на дългогодишния си опит за "антиномии на българското", "травматична памет" и "оптимистични теории".
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
2 коментара
Проф. Ончев е не само експерт в професионалната си област, но е и запознат със социалните процеси.
На въпроса на г-ца Вълчева, съдържащ и желания от нея отговор, професорът отговаря за състоянието на Европа с прецизна оценка на реалността:
"Развиват се само общества, които срещат предизвикателства и откликват (по Тойнби) на тях. Оставените на спокойствие затъват и се разпадат. Чисто еволюционно съвършенството е сигурен път към гибел, защото не позволява адаптиране към нови условия; недокрай успешно адаптираните са по-гъвкави и могат по-успешно да се приспособят при промяна на средата. Така че обществените бури не са нещо непременно лошо. Не ми е работа да влизам в политическа терминология, но това, което наричате печелене на власт от популистите, е отклик на крайната неолиберална философия с нейната политическа коректност (което е всъщност цензура), догматичност, секуларност и морална всепозволеност до отпадане на табуто върху инцеста. По същество това е неомарксизъм."
Бих добавил - не само неомарксизъм, а в известен смисъл и неофашизъм, което не е много по-различно, но има някои особености.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.