С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 яну 2019, 10:00, 4251 прочитания

Кинотерапията на Тонислав Христов

Режисьорът е отново на "Сънданс", този път с документалния филм "Тайният живот на Вера"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Как се прави филм за травмите от домашно насилие и алкохолизъм, без да покажеш нито едното, нито другото дори за секунда?

В "Тайният живот на Вера", новия документален филм на Тонислав Христов, вместо това се озоваваме заедно със 700 костюмирани ентусиасти на ролеви игри в замък в Чоха, Полша, където
наяве се разиграва светът на Хари Потър. Или в бивша ракетна зона край родното село Боснек в преследване на мутанти посред нощ. Постепенно става ясно, че ЛАРП игрите (от английското Live Action Role Playing, нещо като компютърни игри на живо) за главната героиня Вера са успешна терапия.


Първо е важно да се каже, че "Тайният живот на Вера" обещава да е поредният успех на Тонислав – вторият му филм в документалното състезание на кинофестивала в Сънданс (след "Пощальонът" през 2017 г.) с премиера там на 25 януари. Следва излъчване на Берлинския кинофестивал, където, ако вземат филм, чиято премиера е била другаде, значи наистина вярват в него.

Интересно е как един инженер от Враца успява да си създаде име в световното документално кино. През 2003 г., година, след завършването на Техническия университет в Русе, Тонислав отива да живее в Хелзинки. И по една случайност се озовава в монтажно студио с Пирьо Хонкасало, известна финландска режисьорка, за да й помогне с програмите за дигитален монтаж, който по това време едва навлиза в киното. Случва се това, което би се случило в един филм - Тонислав се влюбва в картините, които вижда на екрана по време на монтажа, и те не го пускат. Уговаря се с Хонкасало като част от заплащането тя да му покаже филмите, които са й повлияли. В малката кинозала в апартамента на режисьорката Тонислав, за когото киното до момента означава главно Рамбо, Роки и Арнолд Шварценегер, остава като замаян от спокойствието, дължините и красотата на авторски творби като "Декалог" на Кшищов Кешловски. Магията на филмите го завладява и след време той се записва да учи режисура в Хелзинки.

Илюстрация


Думата "любов" се чува често, когато Тонислав говори за пътя си към киното. Има предвид любовта към картината, към историята, към героите си. Тази любов личи и в кадрите на "Тайният живот на Вера". Познатата от "Пощальонът" деликатност спрямо героите усещаме и тук, Тонислав отдава на Вера цялото внимание, което й необходимо, за успее самата тя да разбере чувствата си. Какво е отношението й към брат й Виле, умствено изостанал, след прекарана детска болест? За да разберем това, прекарваме няколко минути, вглеждайки се в лицето й, докато му прави чай. И всичко става ясно.



Илюстрация



Във филмите на Тонислав камерата често е на сантиметри от героите – но какво ги кара да я забравят? Още първият му пълнометражен документален филм "Семейно щастие", за историята на семейството му по времето на влизането на България в Европейския съюз, го учи на икономика на идеите. Решава да снима на 16-милиметрова филмова лента. Тъй като е много скъпа, Тонислав разполага само с пет часа лента, от които трябва да направи един час филм. Едва е започнал да говори с дядо си, когато първата ролка свършва и това го хвърля в ужас. От този момент нататък си налага най-детайлна подготовка на снимките. Това само по себе си го кара да прекарва много време с героите си, преди дори да започне пробни снимки. Впечатляващо е как Тонислав успява да влезе под кожата на персонажите си.

"Не вярвам в липсата на режисьорско вмешателство в документалните филми, казва той. В момента, в който пуснеш камерата, хората неминуемо започват да играят. За мен правилото е, че трябва хората да са истински и историята да е истинска. Малко или много всеки от нас играе някаква роля, въпросът е да си е неговата."


Диалектиката роля в ролята става централен елемент на разказа в "Тайният живот на Вера". Тонислав се запознава с Вера на премиерата на филма си "Любов и инженерство" преди пет години. Тя е добра приятелка на главния герой на филма. Заговарят се на тема ролеви игри и постепенно се сприятеляват. В течение на времето се оказва, че с игрите Вера се опитва да пребори психически травми в детството си от агресивния си баща.

Илюстрация


В ЛАРП тя създава силни, успешни, красиви и умни герои и по този начин се стреми постепенно да се доближи до тях в реалния живот. Четири и половина години след началото на снимките един от нейните герои й помага най-сетне да се срещне с баща си. "Тя имаше огромното желание да преодолее травмите. Това за мен беше най-важното - за да има филм, тя трябваше да има енергията и желанието да се пребори докрай."

Дългият снимачен период придава на филма особена дълбочина и помага на Вера буквално да расте пред камерата, но всъщност е роден от неволята - трудно е да убедиш някой да финансира филм за това как млада жена с баща насилник преработва миналото си с ларпинг. В паузата от снимките след първите две години Тонислав прави "Пощальонът" и успехът му помага да намери останалия бюджет за "Тайният живот на Вера".

"Тайният живот на Вера" ще бъде излъчен през март на "София филм фест".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 1581 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 2811 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Националната култура е мит

Разговор с Тобиас Фос, зам.-директор на Франкфуртския панаир на книгата

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10