С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 яну 2019, 9:10, 2597 прочитания

Обратната страна на календарчето

Французинът Франсоа Нугес рисува, вдъхновен от джобните календарчета на социализма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Джобните календарчета се появяват през 60-те години на миналия век като част от институционалния порядък, създаден да постигне "вярно отражение на материалния свят в човешкото съзнание" (по Иван Еленков, "Орбити на социалистическото всекидневие", 2018 г.).

Усмивките на моделите, подбрани вероятно през хедъхънтинга на шуробаджанащината, излъчват онова нахалство на времето, позволяващо си лекота да рекламира нещо, което така или иначе няма алтернатива.


Незнайни ведомствени художници и фотографи са аранжирали образа на привидната фактичност, търсейки внушението за спокойното днес и светлото утре.

Веднъж след като този образ е заснет, той се отпечатва на големи листове - обикновено на офсетов печат, които впоследствие се лакират или ламинират, а накрая се нарязват или щанцоват и така стигнат до масите.

Какво може да накара един французин да се впечатли от една случайно намерена колекция от календарчета.



Преди няколко години Франсоа Нугес открива при антиквар грижовно поддържана колекция. Серия от иронични събития - опит да се отърве от галерията, с която работи в Париж, един подарен статив за Коледа и украсяването на стаята на дъщеря му, раждат тези платна.

В излъсканата витрина на социалистическото всекидневие Франсоа вижда неслучилия се конфликт с миналото. Конфликтът между заметените под килима тайни на миналото и носталгията към безгрижни времена.

Платната на Франсоа Нугес демонтират образа на ведомствения уют на късния соц. От еклектиката между поп и експресионизъм, както той сам определя стила си, изпъква фалшът за времето, в което свободата беше в календарчето.

Изложбата на Франсоа Нугес "Подземният живот на червеното животно" е в новото пространство Port A на ул. "Триадица" 5. От 24 януари до 24 февруари.
Q& A
Франсоа Нугес, артист

С какво ви заинтригуваха джобните календарчета?

Миналата година започнах да колекционирам всякакви картини и документи, свързани с българската история по време на комунизма. Един ден на битака намерих колекция с джобни календарчета от 60-те, 70-те и 80-те. Започнах проект под формата на книга, който все още е в развитие. Идеята ми е да съчетая изображения с истории на хора, които познавам в България, техните истории, асоциации и спомени. Заедно с PORT A – ново място за култура и събития, където ще се проведе изложбата, и заедно с Моника Балчева организираме уъркшоп (отворена покана). Ще се радваме да се отзоват хора, живели през тази епоха, за да можем да съберем историите и догодина да ги издадем в комбинация с документите и снимките, които съм събрал.

Не се възприемам като художник в истинския смисъл на думата. По-скоро предполагам, че моите изображения, вдъхновени от социалистическия период на 80-те, могат да се разглеждат като иконография, версия на българския експресионизъм.

Каква е модерната версия на популистките календарчета от времето на социализма?

Двата примера, за които се сещам, са китайските студенти и техните картини в стил маоистки реализъм, които все още се рисуват в днешен Китай. И Instagram като нарцистично произвеждане на снимки в свят, оркестриран от ултралиберално общество.

Какво е кич в съвремието?

Кичът се появява в началото на ХХ век в Германия и възприема толкова много форми в наши дни, че е трудно да му се даде определение. Той е по-скоро отношение, крачка встрани, отклонение от естетическите стандарти на обществото. За мен лично изложбата "Подземният свят на червения звяр" не е диалог с кича на соца, а по-скоро разговор за запазване на липсващия обект.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да бъдеш Дубравка Угрешич Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

8 ное 2019, 1607 прочитания

20 въпроса: Христо Христозов 20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

8 ное 2019, 3122 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Кинотерапията на Тонислав Христов

Режисьорът е отново на "Сънданс", този път с документалния филм "Тайният живот на Вера"

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10