С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 яну 2019, 9:10, 2694 прочитания

Обратната страна на календарчето

Французинът Франсоа Нугес рисува, вдъхновен от джобните календарчета на социализма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Джобните календарчета се появяват през 60-те години на миналия век като част от институционалния порядък, създаден да постигне "вярно отражение на материалния свят в човешкото съзнание" (по Иван Еленков, "Орбити на социалистическото всекидневие", 2018 г.).

Усмивките на моделите, подбрани вероятно през хедъхънтинга на шуробаджанащината, излъчват онова нахалство на времето, позволяващо си лекота да рекламира нещо, което така или иначе няма алтернатива.


Незнайни ведомствени художници и фотографи са аранжирали образа на привидната фактичност, търсейки внушението за спокойното днес и светлото утре.

Веднъж след като този образ е заснет, той се отпечатва на големи листове - обикновено на офсетов печат, които впоследствие се лакират или ламинират, а накрая се нарязват или щанцоват и така стигнат до масите.

Какво може да накара един французин да се впечатли от една случайно намерена колекция от календарчета.



Преди няколко години Франсоа Нугес открива при антиквар грижовно поддържана колекция. Серия от иронични събития - опит да се отърве от галерията, с която работи в Париж, един подарен статив за Коледа и украсяването на стаята на дъщеря му, раждат тези платна.

В излъсканата витрина на социалистическото всекидневие Франсоа вижда неслучилия се конфликт с миналото. Конфликтът между заметените под килима тайни на миналото и носталгията към безгрижни времена.

Платната на Франсоа Нугес демонтират образа на ведомствения уют на късния соц. От еклектиката между поп и експресионизъм, както той сам определя стила си, изпъква фалшът за времето, в което свободата беше в календарчето.

Изложбата на Франсоа Нугес "Подземният живот на червеното животно" е в новото пространство Port A на ул. "Триадица" 5. От 24 януари до 24 февруари.
Q& A
Франсоа Нугес, артист

С какво ви заинтригуваха джобните календарчета?

Миналата година започнах да колекционирам всякакви картини и документи, свързани с българската история по време на комунизма. Един ден на битака намерих колекция с джобни календарчета от 60-те, 70-те и 80-те. Започнах проект под формата на книга, който все още е в развитие. Идеята ми е да съчетая изображения с истории на хора, които познавам в България, техните истории, асоциации и спомени. Заедно с PORT A – ново място за култура и събития, където ще се проведе изложбата, и заедно с Моника Балчева организираме уъркшоп (отворена покана). Ще се радваме да се отзоват хора, живели през тази епоха, за да можем да съберем историите и догодина да ги издадем в комбинация с документите и снимките, които съм събрал.

Не се възприемам като художник в истинския смисъл на думата. По-скоро предполагам, че моите изображения, вдъхновени от социалистическия период на 80-те, могат да се разглеждат като иконография, версия на българския експресионизъм.

Каква е модерната версия на популистките календарчета от времето на социализма?

Двата примера, за които се сещам, са китайските студенти и техните картини в стил маоистки реализъм, които все още се рисуват в днешен Китай. И Instagram като нарцистично произвеждане на снимки в свят, оркестриран от ултралиберално общество.

Какво е кич в съвремието?

Кичът се появява в началото на ХХ век в Германия и възприема толкова много форми в наши дни, че е трудно да му се даде определение. Той е по-скоро отношение, крачка встрани, отклонение от естетическите стандарти на обществото. За мен лично изложбата "Подземният свят на червения звяр" не е диалог с кича на соца, а по-скоро разговор за запазване на липсващия обект.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 4113 прочитания

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1528 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Кинотерапията на Тонислав Христов

Режисьорът е отново на "Сънданс", този път с документалния филм "Тайният живот на Вера"

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10