С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 фев 2019, 8:09, 3624 прочитания

Националната култура е мит

Разговор с Тобиас Фос, зам.-директор на Франкфуртския панаир на книгата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

- Сериалите са новите книги

- Литературата винаги е политическа

- "Новото четене" поставя издателствата и писателите пред нови предизвикателства
Тобиас Фос е главен мениджър на международните проекти и зам. директор на Франкфуртския панаир на книгата, най-голямото събитие в книгоиздаването в света. Всяка есен във Франкфурт се събират 7200 издатели от 100 държави. Посетителите през 2018 са 300 000.

Тобиас Фос беше гост на Софийския международен панаир на книгата и Софийския литературен фестивал с акцент върху немскоезичната литература от Германия, Швейцария, Австрия и Лихтенщайн. При срещата ни Фос носи стикер на ревера - "I Am On the Same Page" ("Аз съм на същата страница") и разказва за контекста - 100-годишнината от приемането на всеобщата декларация за правата на човека. "Основните права, които ни позволяват достъп до четенето на книги днес, за съжаление вече не са даденост. Нашата мисия е да отстояваме тези права и да разширяваме полето на книгите и литературата", казва Фос.



Вие посещавате над двайсет международни книжни панаира през годината. Какво показват наблюденията ви върху книгоиздаването по света? Какви са тенденциите?

Пазарите са много различни и е трудно да се откроят общи тенденции. Дигитализацията продължава да е голямо предизвикателство, тъй като този сегмент е утвърден на повечето пазари, но досега не е съществен фактор за печалбата на издателствата.

Къде според вас се чете най-много? Къде интересът към книгите е най-силен?



Трудно е да се отговори, защото не знаем дали книгите, които се продават, действително се четат и ако това е така, от колко хора.

Ако обърнем въпроса, отговорът би бил по-лесен, макар за съжаление няма да е непременно положителен: много страни са принудени да се борят с упадъка на читателските навици. Изглежда, че – поне според проучванията в Германия – новите формати на разказване са в настъпление: серия от нови доставчици като Netflix очевидно са много атрактивни, особено за младата публика.

Как изглеждат числата за книжните издания в Германия?

Разгледан в числа, пазарът в момента е относително стабилен: общият оборот на бранша в Германия за 2017 г. възлиза на 9,13 милиарда евро, което означава спад от 1,6%. Почти половината от приходите са генерирани през книжарниците.

Новите заглавия са 82 600, или приблизително 3% по-малко от предходната година.

Делът на преводите от новите издания на немски език е приблизително 13%. Сред чуждите езици, както вероятно навсякъде, значително доминира английският с дял от 64% от всички преводни издания.

И през 2017 г. германските заглавия отново се продаваха много добре в чужбина. Български издателства са купили около сто заглавия от Германия, а преди три години те са били близо 130.

Според едно изследване на Борсовия съюз на германските книготърговци браншът е изгубил над 6 милиона купувачи на книги. Това е много голямо число и означава, че всеки пети, който през 2013 г. си е купил поне една книга годишно, през 2017 г. вече не е придобил нито една. Тази тенденция все още не се е отразила върху данните за печалбата. Но проблемът, който се крие тук, ще занимава книжния бранш в следващите години. Читателите, особено младите, се преориентират.

Добрата новина е, че както и преди, хората се интересуват от истории, вероятно повече от всякога. По-притеснителното е, че четат по-малко книги и предпочитат стрийминг услуги като Netflix или Amazon.

Илюстрация


В кои държави литературата е силен социален фактор и може да промени обществения живот?

Това е труден въпрос.

В немалко държави литературата се използва включително, за да подкрепя съответната политическа система. Най-общо може да се каже, че при авторитарните режими броят на публикуваните заглавия е малък, но за сметка на това тиражът е много голям. В либералните общества ситуацията е по-скоро обратната: броят на публикуваните заглавия е много голям, но съответният тираж е много по-ограничен. Това вече показва, че съществува връзка между политическата система на едно общество и книгоиздаването. Но тези твърди зависимости все повече се разпадат.

Между другото една от причините за това е, че противопоставянето "тук демокрация – там диктатура" вече не описва действителността. Съществува множество от "хибридни системи", разположени някъде между двата полюса.

Колкото до ролята на художествената литература в процеса на промяна на обществените структури, аз съм по-скоро скептичен. Естествено смятам, че всяка литература винаги е и политическа. Но тя е такава по-скоро имплицитно, отколкото експлицитно.

Например от пътуванията си по книжни панаири в арабския свят и в Техеран знам, че в момента там Кафка преживява същински бум. Очевидно много хора се идентифицират с този светоглед. Без съмнение в тези страни Кафка се чете и в политически контекст, но означава ли това, че той е политически писател? Аз бих бил по-скоро предпазлив в отговора си. Кафка отбелязва началото на Първата световна война в дневниците си с едно кратко изречение. Изглежда, това не го е засягало.

Писателите в качеството си на граждани също могат да заемат позиции. Няма съмнение обаче, че творчеството на писателя не бива непременно да се поставя в услуга на дадена политическа позиция и по този начин да се превръща в неин изразител. Социалистическият реализъм прави такива опити и това далеч не допринася за качеството и многообразието на художественото творчество.

Кои са събитията за отбелязване в немскоезичната литература през последните години?

Има толкова много добри нови издания, че подборът на практика е труден. В момента ми е трудно да посоча отделни произведения. С голямо удоволствие прочетох новата книга на Даниел Келман ("Тил", издателство Rowohlt). Романът на Роберт Менасе за Европейския съюз ("Столицата", 2017, издаден на български от "Леге Артис") също е литературно приключение: той описва администрацията в Брюксел язвително, иронично, но без нападки срещу ЕС.

Спокойно може да се каже, че немскоезичната публика чете много. По отношение на печалбите Германия продължава да е вторият най-голям книжен пазар в света. Но сме свидетели и на промяна: броят на нечетящите се увеличава. Причините за това със сигурност са различни. От една страна, историите под формата на телевизионни сериали са по-лесни за консумация. Текстовете винаги са свързани с повече усилие, концентрация. От друга страна, читателските навици също се променят: когато говорим за четене, днес става дума по-скоро за кратки новини в интернет и социалните медии, там трудно намират място по-дълги текстове.

Колкото и критично да съм настроен към това развитие обаче, не бих искал да го представям само негативно. "Новото четене" поставя издателствата и писателите пред нови предизвикателства. Напоследък много издателства търсят директния контакт с читателите на своите автори през уебсайтовете си, през интернет страниците на самите писатели или през собствени блогове. Авторските текстове, които са им нужни за тази цел, вече са резюмета от по две-три страници, които да се прочетат бързо.

Любопитно е как промененото читателско поведение ще повлияе върху писателската дейност.

Твърдите, че като реакция на отчасти проблематичните въздействия на отдавна глобализираната икономика национализмът и популизмът преживяват тревожен възход. Германия има какво да каже на съвременния свят най-вече с историческия си опит. Какво може да постигне литературата в тази ситуация?

Това наистина е обезпокоителна тенденция. С голяма загриженост виждам, че простите отговори на сложни въпроси срещат все повече одобрение. Но въпросът ви вероятно е насочен към преосмислянето на националсоциализма и на холокоста в Германия след Втората световна война. Аз действително вярвам, че в това отношение е свършена много важна работа. Началото беше поставено с публикациите на Ойген Когон и на Александър Мичерлих. Темата беше и продължава да е от голямо значение за разбирането на германците за самите тях.

Интересно в това преработване на собствената история е, че широката публика се сблъсква с тази тема едва в началото на 70-те години чрез американския телевизионен сериал "Холокост". Това показва, от една страна, колко важни са разказите и с оглед на историческото просвещение.

Но не бива също да забравяме друг важен аспект: всяка демократична общност се нуждае от просветени и образовани граждани. Ето защо грижата за образованието е изключително належаща задача. В тази връзка книгите и достъпът до информация имат определяща роля.

Едно наскоро проведено проучване показа, че 69% от българите са съгласни с твърдението "Нашият народ не е съвършен, но нашата култура е по-добра от другите". И само гърците, с 89%, са убедени още повече в самите себе си. Според вас как може да се събуди любопитството към чуждото?

Аз също познавам това изследване и тази категоричност ме изненада. Не е лесно да се интерпретират подобни резултати. От една страна, прави впечатление, че стойностите на самооценката в проспериращите страни са по-скоро по-ниски, отколкото в посочения от вас пример с Гърция.

Вашият сънародник Иван Кръстев изрично подчертава в своите публикации, че историческият път на държавите на Изток е коренно различен от тези на Запад и той играе важна роля при обяснението на начина, по който се описва собствената културна идентичност. В контекста на глобализирания свят това себеразбиране на нациите, част от които нямат дълъг опит със собствена държавност, е по-различно, отколкото при страните с дълга история на национална държавност. Разбира се, според мен няма една културна идентичност. Тази представа е задънена улица, която накрая стига до въпроси за значимостта. Културите живеят от обмен, култури има само в множествено число, включително в рамките на една страна. Разказът за една единна национална култура е мит: убеден съм, че има повече смисъл да говорим за културни принадлежности, а те могат да бъдат много различни дори при отделния човек. Например човек е не само вегетарианец, той може в същото време да е фен на пънк музиката и запален шахматист. Всичко това са различни принадлежности.

Когато Берлинската стена падна през 1989 г., в света имаше 10-11 стени по границите. Днес са изградени над 70 нови гранични стени. Какво мислите за това?

Можете да се досетите, че не одобрявам стените като архитектура на отграничаването. Моята област, а именно културата, не подлежи на ограничаване: обменът може да бъде затруднен, но не и възпрепятстван в дългосрочен план. Стените, които споменавате, препращат към политически проблеми, които трябва да бъдат решавани на политическо ниво. За мен е голям напредък това, че мога до голяма степен да се движа без гранични контроли в рамките на Европа, тъй като много добре си спомням времето, когато преминаването на границите беше свързано с дълго чакане.

Какво очаквате от европейската цивилизация, от нашия общ път?

Много се надявам, че посоката, която ще поемем, е към силна Европа със силни региони. Големите предизвикателства на бъдещето, сред които са темите за развитието, миграцията и климатичните промени, отдавна вече не могат да се решат на нивото на националните държави. Бъдещето е на по-голямото сътрудничество, а не на разделението.

Роберт Менасе, автор на романа "Столицата", смята, че "трябва да бъдат обяснявани човешките аспекти на ЕС". Според вас какви инструменти са нужни, за да се превърне ЕС в нещо повече от сбор на своите части?

Много хора вероятно смятат себе си за губещи от глобализацията. Колкото по-големи стават политическите институции, толкова по-абстрактно изглеждат те на отделния човек. Нужни са много обяснения, за да се приближи Европа до хората. Оплаквания от администрацията на ЕС в Брюксел има на всички нива.

Но често институциите на националните държави са тези, които не прилагат или прилагат частично решенията. В такива случаи е удобно да се отправят популистки обиди към Брюксел и причината за всяко зло да се търси само там. Аз съм твърдо убеден, че бъдещето ни трябва да е европейско, и се надявам, че регионите в тази Европа ще имат силен глас.

Интервюто взе Даниел Ненчев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Здравко Петров 20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

11 окт 2019, 1700 прочитания

Надежда за "Ирина" Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

11 окт 2019, 1920 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Десислава Гаврилова

Заедно с Искра Джанабетска и Яна Генова тя представи knigovishte.bg – платформа, която развива интереса към четенето при децата

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10