С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

6 фев 2019, 8:00, 3099 прочитания

За културата и тортата

Калин Серапионов изследва докъде сме в разбирането си за общност с пърформънс в СГХГ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Видеоартистът Калин Серапионов е един от интересните български съвременни художници, но рядко ще го видите в центъра на събитията – той предпочита да е сред публиката и на премиери лесно може да го сбъркате с фотожурналист. Ако искате да го видите в действие, може да минете през Софийската градска художествена галерия на 14 февруари, където от 11 до 18 ч. той ще снима пред публика следващата си видеотворба - "Десертът (с черешката на тортата)".

Проектът, описан като едновременно "празненство, ритуал и психологически портрет", е финал на трилогия. Тя започва с "Топлата супа и моята домашна общност", в която снима как други български съвременни артисти ядат гореща супа, всеки по различен начин – някои се нахвърлят веднага, други чакат да изстине, трети първо овкусяват. Видеото е представено в Мюнхен на груповата изложба Bulgariaavantgarde през 1998 г. – едно от първите големи международни изяви на българското съвременно изкуство.


"Исках да направя едно представяне на нашата сцена извън клишето, извън професионалните отношения." Издайнически се усмихва на въпроса дали проектът има нещо общо и с известния цитат ("Духайте супата") на футболиста Любослав Пенев след Европейското първенство през 1996 г.

Илюстрация


През 2006 г. той снима продължението, отново с участието на свои колеги - "Основното ястие", а сред участващите са художниците Лъчезар Бояджиев и Правдолюб Иванов, преподавателят Александър Кьосев, кураторите Мария Василева и Яра Бубнова.

Илюстрация


Сега, през 2019 г., е време за десерта. "Той символизира насладата, натрупването на опит, утвърдеността. Също така е вид ирония към самодостатъчността ни, докато същевременно сме доста локални и понякога губим ориентация къде сме", казва Калин Серапионов. По време на заснемането, което реално се превръща в пърформънс, той отново ще събере свои колеги, с които работи от години. "Според мен българското изкуство е сравнително добре познато, но много зависи каква отправна точка използваме – в сравнение с някои съседни страни имаме какво да наваксваме. Повече ме интересува средата, групата, тъй като ми се струва, че имаме проблем в целостта – трудно ни е да формираме общи интереси и заедно да вървим напред."



Работата е и намигване към дългоочакваното завръщане на България на Венецианското биенале след близо десетгодишна пауза (на предстоящото издание страната ще бъде представена от проект на Рада Букова и Лазар Лютаков с куратор Вера Млечевска) – очакванията към участието са така най-сетне България да заяви по-ясно мястото си в съвременното изкуство.

Илюстрация


Очаквано, разсъжденията на Серапионов по темата за утвърждаването имат нюанси. "В България, когато човек се труди усърдно и успява в своята посока, обикновено го нарочват така, че после той се чуди къде е сбъркал. Това изисква артистът да има повече гъвкавост и саморефлективност."

Серапионов няма проблем с това да погледне назад. Роден е във Враца през 1967 г. и завършва Националната художествена академия в София. Резиденция в Швейцария през 1996 г., чуждестранните арт списания, за които Институтът за съвременно изкуство е абониран, и все по-често гостуващите в София чуждестранни съвременни артисти го карат да навлезе по-дълбоко във видеоформата. "В тези години просто хващахме нещо и експериментирахме с него."

Преди това се занимава предимно с фотография и фотоинсталации. Казва, че подсъзнателно може би е повлиян от работата на майка му като фотограф и датиращото от най-ранни детски години приятелство с фотожурналиста Димитър Дилков.

Илюстрация


Както за него, така и за поколението му, всеки досег с чуждестранното изкуство, провокира вдъхновение. "Предполагам, че за по-младите при наличието на толкова по-лесен достъп за информация е различно. Едно време имаше преподаватели, част от тях още ги има, според които работата на художника е един вид духовен процес, в който си затворен в ателието си и си индивидуалист. А според мен основната работа на художника е да комуникира – за да заявиш себе си, трябва да влезеш в контакт с другия. Съвремието и пазарът също го изискват."

Илюстрация


Продължава да го вълнува човекът в градската среда и човешките отношения в настоящето. "Как например все повече хората регистрират информацията не чрез очите си, а чрез устройствата. По едно време се занимавах само със средата, докато сега ми се иска да направя едно завръщане към хората."

С дългогодишната си работа Калин Серапионов като че ли е заслужил тортата си. "Обичам да опитвам интересни неща, но десертът не ми е самоцел."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

30 something 30 something

"30" на Симона Костова беше представен на Международния филмов фестивал в Ротердам и в Берлин

22 фев 2019, 1433 прочитания

20 въпроса: Радослав Механджийски и Теодора Константинова 20 въпроса: Радослав Механджийски и Теодора Константинова

Двамата създават по-широка публика за съвременното изкуство и наскоро положиха основите на творческата резиденция Imago

22 фев 2019, 671 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Петър Попангелов

ДАНС: машина за губене на време и за глоби

Задължението за представяне на планове за обучение по закона за мръсните пари хвърли в стрес граждани и организации

Новите дрехи на Vogue

Американската медийна група Condé Nast променя бизнес модела си в опит да спаси печатните си издания

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

30 something

"30" на Симона Костова беше представен на Международния филмов фестивал в Ротердам и в Берлин

Роман от най-балканската страна

Писателят и театрален режисьор Петър Денчев превръща разочарованията в идейна сила за новата си книга

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 23.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.02.2019 Прочетете