//
Light / Лица

За културата и тортата
Калин Серапионов изследва докъде сме в разбирането си за общност с пърформънс в СГХГ
Илюстрация |
Проектът, описан като едновременно "празненство, ритуал и психологически портрет", е финал на трилогия. Тя започва с "Топлата супа и моята домашна общност", в която снима как други български съвременни артисти ядат гореща супа, всеки по различен начин – някои се нахвърлят веднага, други чакат да изстине, трети първо овкусяват. Видеото е представено в Мюнхен на груповата изложба Bulgariaavantgarde през 1998 г. – едно от първите големи международни изяви на българското съвременно изкуство.
Илюстрация |
През 2006 г. той снима продължението, отново с участието на свои колеги - "Основното ястие", а сред участващите са художниците Лъчезар Бояджиев и Правдолюб Иванов, преподавателят Александър Кьосев, кураторите Мария Василева и Яра Бубнова.
Илюстрация |
Сега, през 2019 г., е време за десерта. "Той символизира насладата, натрупването на опит, утвърдеността. Също така е вид ирония към самодостатъчността ни, докато същевременно сме доста локални и понякога губим ориентация къде сме", казва Калин Серапионов. По време на заснемането, което реално се превръща в пърформънс, той отново ще събере свои колеги, с които работи от години. "Според мен българското изкуство е сравнително добре познато, но много зависи каква отправна точка използваме – в сравнение с някои съседни страни имаме какво да наваксваме. Повече ме интересува средата, групата, тъй като ми се струва, че имаме проблем в целостта – трудно ни е да формираме общи интереси и заедно да вървим напред."
Работата е и намигване към дългоочакваното завръщане на България на Венецианското биенале след близо десетгодишна пауза (на предстоящото издание страната ще бъде представена от проект на Рада Букова и Лазар Лютаков с куратор Вера Млечевска) – очакванията към участието са така най-сетне България да заяви по-ясно мястото си в съвременното изкуство.
Илюстрация |
Очаквано, разсъжденията на Серапионов по темата за утвърждаването имат нюанси. "В България, когато човек се труди усърдно и успява в своята посока, обикновено го нарочват така, че после той се чуди къде е сбъркал. Това изисква артистът да има повече гъвкавост и саморефлективност."
Серапионов няма проблем с това да погледне назад. Роден е във Враца през 1967 г. и завършва Националната художествена академия в София. Резиденция в Швейцария през 1996 г., чуждестранните арт списания, за които Институтът за съвременно изкуство е абониран, и все по-често гостуващите в София чуждестранни съвременни артисти го карат да навлезе по-дълбоко във видеоформата. "В тези години просто хващахме нещо и експериментирахме с него."
Преди това се занимава предимно с фотография и фотоинсталации. Казва, че подсъзнателно може би е повлиян от работата на майка му като фотограф и датиращото от най-ранни детски години приятелство с фотожурналиста Димитър Дилков.
Илюстрация |
Както за него, така и за поколението му, всеки досег с чуждестранното изкуство, провокира вдъхновение. "Предполагам, че за по-младите при наличието на толкова по-лесен достъп за информация е различно. Едно време имаше преподаватели, част от тях още ги има, според които работата на художника е един вид духовен процес, в който си затворен в ателието си и си индивидуалист. А според мен основната работа на художника е да комуникира – за да заявиш себе си, трябва да влезеш в контакт с другия. Съвремието и пазарът също го изискват."
Илюстрация |
Продължава да го вълнува човекът в градската среда и човешките отношения в настоящето. "Как например все повече хората регистрират информацията не чрез очите си, а чрез устройствата. По едно време се занимавах само със средата, докато сега ми се иска да направя едно завръщане към хората."
С дългогодишната си работа Калин Серапионов като че ли е заслужил тортата си. "Обичам да опитвам интересни неща, но десертът не ми е самоцел."
Още по темата
Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале
14 фев 2019Техно мечтите на Венелин Шурелов
Ретроспективна изложба събира най-интересното от 20-годишното творчество на съвременния художник
3 яну 2019Пътеводител към актуалните изложби със съвременното изкуство в София
2 ное 2018Портрет на художника като номад
Борис Праматаров за това как различните градове променят артиста
18 яну 2018
Писателят и театрален режисьор Петър Денчев превръща разочарованията в идейна сила за новата си книга
18 фев 2019, 704 прочитания

Изпълнителен директор на Българския център по предприемачество и основател на Single Step
15 фев 2019, 1141 прочитания
19 фев 2019, 3166 прочитания
20 фев 2019, 2406 прочитания
19 фев 2019, 2290 прочитания
19 фев 2019, 2031 прочитания
19 фев 2019, 1919 прочитания