За културата и тортата

Илюстрация Калин Серапионов Увеличаване Калин Серапионов Автор: Цветелина Белутова Смаляване

Видеоартистът Калин Серапионов е един от интересните български съвременни художници, но рядко ще го видите в центъра на събитията – той предпочита да е сред публиката и на премиери лесно може да го сбъркате с фотожурналист. Ако искате да го видите в действие, може да минете през Софийската градска художествена галерия на 14 февруари, където от 11 до 18 ч. той ще снима пред публика следващата си видеотворба - "Десертът (с черешката на тортата)".

Проектът, описан като едновременно "празненство, ритуал и психологически портрет", е финал на трилогия. Тя започва с "Топлата супа и моята домашна общност", в която снима как други български съвременни артисти ядат гореща супа, всеки по различен начин – някои се нахвърлят веднага, други чакат да изстине, трети първо овкусяват. Видеото е представено в Мюнхен на груповата изложба Bulgariaavantgarde през 1998 г. – едно от първите големи международни изяви на българското съвременно изкуство.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Исках да направя едно представяне на нашата сцена извън клишето, извън професионалните отношения." Издайнически се усмихва на въпроса дали проектът има нещо общо и с известния цитат ("Духайте супата") на футболиста Любослав Пенев след Европейското първенство през 1996 г.

Илюстрация Топлата супа и моята домашна общност, 1998. Видеоинсталация; eдноканална видео прожекция, SVHS, Pal, 4:3, без звук, 9:15 мин (луп). Дигитализиран на DVD през 2002 г. Увеличаване Топлата супа и моята домашна общност, 1998. Видеоинсталация; eдноканална видео прожекция, SVHS, Pal, 4:3, без звук, 9:15 мин (луп). Дигитализиран на DVD през 2002 г. Смаляване

През 2006 г. той снима продължението, отново с участието на свои колеги - "Основното ястие", а сред участващите са художниците Лъчезар Бояджиев и Правдолюб Иванов, преподавателят Александър Кьосев, кураторите Мария Василева и Яра Бубнова.

Илюстрация Основното ястие, 2006. Видеоинсталация; 10 видеа на DVD, без звук, 30 мин (луп); 10 видео монитора, 10 DVD плеъра; размери около 150х300 см. Компютърна симулация. Увеличаване Основното ястие, 2006. Видеоинсталация; 10 видеа на DVD, без звук, 30 мин (луп); 10 видео монитора, 10 DVD плеъра; размери около 150х300 см. Компютърна симулация. Смаляване

Сега, през 2019 г., е време за десерта. "Той символизира насладата, натрупването на опит, утвърдеността. Също така е вид ирония към самодостатъчността ни, докато същевременно сме доста локални и понякога губим ориентация къде сме", казва Калин Серапионов. По време на заснемането, което реално се превръща в пърформънс, той отново ще събере свои колеги, с които работи от години. "Според мен българското изкуство е сравнително добре познато, но много зависи каква отправна точка използваме – в сравнение с някои съседни страни имаме какво да наваксваме. Повече ме интересува средата, групата, тъй като ми се струва, че имаме проблем в целостта – трудно ни е да формираме общи интереси и заедно да вървим напред."



Работата е и намигване към дългоочакваното завръщане на България на Венецианското биенале след близо десетгодишна пауза (на предстоящото издание страната ще бъде представена от проект на Рада Букова и Лазар Лютаков с куратор Вера Млечевска) – очакванията към участието са така най-сетне България да заяви по-ясно мястото си в съвременното изкуство.

Илюстрация Десертът (с черешката на тортата), 2019, пърформанс, подготвителна рисунка. Увеличаване Десертът (с черешката на тортата), 2019, пърформанс, подготвителна рисунка. Смаляване

Очаквано, разсъжденията на Серапионов по темата за утвърждаването имат нюанси. "В България, когато човек се труди усърдно и успява в своята посока, обикновено го нарочват така, че после той се чуди къде е сбъркал. Това изисква артистът да има повече гъвкавост и саморефлективност."

Серапионов няма проблем с това да погледне назад. Роден е във Враца през 1967 г. и завършва Националната художествена академия в София. Резиденция в Швейцария през 1996 г., чуждестранните арт списания, за които Институтът за съвременно изкуство е абониран, и все по-често гостуващите в София чуждестранни съвременни артисти го карат да навлезе по-дълбоко във видеоформата. "В тези години просто хващахме нещо и експериментирахме с него."

Преди това се занимава предимно с фотография и фотоинсталации. Казва, че подсъзнателно може би е повлиян от работата на майка му като фотограф и датиращото от най-ранни детски години приятелство с фотожурналиста Димитър Дилков.

Илюстрация В тази инсталация Калин Серапионов взима елемент от онлайн средата и го поставя в офлайн контекст: в случая обозначаването в социалните мрежи, че си в безопасност след терироситична атака. I'm Safe, 2016. Неон, кабели, трансформатор; размери на неона 20x240х5 см, размери на инсталацията 180x240х5 см. Галерия Структура, София, 2017 Увеличаване В тази инсталация Калин Серапионов взима елемент от онлайн средата и го поставя в офлайн контекст: в случая обозначаването в социалните мрежи, че си в безопасност след терироситична атака. I'm Safe, 2016. Неон, кабели, трансформатор; размери на неона 20x240х5 см, размери на инсталацията 180x240х5 см. Галерия Структура, София, 2017 Смаляване

Както за него, така и за поколението му, всеки досег с чуждестранното изкуство, провокира вдъхновение. "Предполагам, че за по-младите при наличието на толкова по-лесен достъп за информация е различно. Едно време имаше преподаватели, част от тях още ги има, според които работата на художника е един вид духовен процес, в който си затворен в ателието си и си индивидуалист. А според мен основната работа на художника е да комуникира – за да заявиш себе си, трябва да влезеш в контакт с другия. Съвремието и пазарът също го изискват."

Илюстрация Една от работите, в които Калин Серапионов изследва градската среда. Choose Training, 2014-2018. Три-канална видеоинсталация, 4К и HD видео, стерео звук, синхронизация, 16:57 мин (луп); 3 HD видеопрожектора, компютър с 3-канална видеокарта, аудио система. Звук Ангел Симитчиев. Галерия Кредо бонум, София, 2018. Увеличаване Една от работите, в които Калин Серапионов изследва градската среда. Choose Training, 2014-2018. Три-канална видеоинсталация, 4К и HD видео, стерео звук, синхронизация, 16:57 мин (луп); 3 HD видеопрожектора, компютър с 3-канална видеокарта, аудио система. Звук Ангел Симитчиев. Галерия Кредо бонум, София, 2018. Смаляване

Продължава да го вълнува човекът в градската среда и човешките отношения в настоящето. "Как например все повече хората регистрират информацията не чрез очите си, а чрез устройствата. По едно време се занимавах само със средата, докато сега ми се иска да направя едно завръщане към хората."

С дългогодишната си работа Калин Серапионов като че ли е заслужил тортата си. "Обичам да опитвам интересни неща, но десертът не ми е самоцел."