С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 фев 2019, 8:37, 7394 прочитания

30 something

"30" на Симона Костова беше представен на Международния филмов фестивал в Ротердам и в Берлин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Филмът "30" на Симона Костова разказва за група берлински хипстъри, навлезли в трийсетте си години, които живеят във вакуум от празнота и безвремие. Ежедневието на Раха, Паскал, Хенер, Овюнк, Кара и Аня протича между еуфорията и депресията. Копнеят да им се случи нещо, което да промени живота им изцяло. Безкрайното напразно очакване е съпровождано от всепоглъщаща скука и необяснима тъга. Необходимата житейска промяна се отлага непрекъснато, като нежелана сутрешна аларма.

Световната премиера на "30" беше в рамките на конкурсната програма Bright Future на Международния филмов фестивал в Ротердам, а след това беше представен в престижната селекция Perspektive Deutsches Kino на "Берлинале".


Симона Костова е родена през 1983 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при Снежина Петрова в НБУ. Попада на репетициите на "Кафе и цигари" под режисурата на Деси Шпатова, а след това играе и в други нейни предствления като "Градината" (по мотиви от "Три сестри" на Чехов) и "Летене" по Оля Мухина. Снежина Петрова й предава усета за дълбочина в актьорското превъплъщение, а Деси Шпатова я заразява с нетрадиционния си подход към работата с актьорите и с любовта към Чехов.

През 2009 Симона решава да замине за Берлин, за да учи режисура. Първата година прекарва в подготовка за влизане в академията – гледа много кино, чете, пише и изследва града, за който после ще разказва в своите филми. Приемат я в Deutsche Film und Fernsehakademiе през 2010 г., където сред любимите й преподаватели са българите Марин Марчевски и покойният вече Красимир Крумов-Грец.

Симона вярва, че филмовият разказ следва живота, а формата се ражда, за да обслужи темата. Запомнила е реплика от Грец, че "реалността се крие". Така започва да търси причините за необяснимата тревожност на времето и поколението си. "Тръгнах от едно чувство, което занимаваше мен, а се оказа, че и моите връстници. Повечето сме обладани от усещане за криза, отчаяние, празнота. Много мои приятели започнаха да ходят на психотерапевти. Опитах се да разбера какво лежи в основата на тази криза."



Илюстрация



Симона провежда интервюта със свои познати и дори организира своеобразен уъркшоп. Целта е да се проведат дискусии и да се изпробват различни актьорски задачи и състояния. Търсенето оформя нов въпрос: "Какво е да си на 30 в Берлин?" Отговорът изглежда статистически ясен: "Повечето млади хора там работят по 3 дни нещо, с което се издържат, а в останалите 4 дни се опитват да се занимават с това, което им лежи на сърцето. Повечето са single, никой все още няма деца."

Симона Костова прескача баналното и се насочва към невидимото: "Въпросът към моите персонажи е какво е, ако нямаш житейска мисия и си попаднал тук съвсем случайно. "

"30" завършва с перифраза на реплика от "Три сестри": "Сега е есен, скоро ще дойде зимата, ще затрупа всичко със сняг. И всичко ще бъде наред." Препратките към Чехов са много: от необяснимата тъга, която задушава персонажите, през сложните и недоизяснени любовни отношения между тях и болезненото им усещане за изтичащото време.

Само двама от шестимата, Кара и Паскал, са професионални актьори, Аня е най-добрата й приятелка, Овюнк е неин колега, а Хенер и Раха - техни познати. "Първо трябва да намеря лицата, за да мога да доизградя разказа. Не ползвам директно техните биографии, по-скоро извличам от природата им." Репетициите продължават близо година: срещат се по барове, говорят по скайп, тя им поставя различни задачи, като например да изиграят чувство на изолация. С този подход успява да оформи от своите избраници хомогненна група, в която емоциите протичат спонтанно. Симона вярва, че за да се постигне това усещане, артистите трябва да бъдат заразени с лудостта от приключението.

Наистина е приключение: снимат в рамките на 8 дни филм с времетраене два часа. Много от сцените са заснети в апартамента на Симона, където по време на снимачния период живее целият екип. Бюджетът на продукцията е 7000 евро, които се полагат за късометражен проект в края на четвъртата година на обучение. Симона и трима нейни колеги режисьори успяват да убедят ръководството на академията, че могат сами да продуцират филмите си и да ги направят пълнометражни. Оформят малък колектив, в който се налага всеки да прави всичко - в процеса на работа се учат как се правят договори, как се издават разрешителни за снимки...

По време на постпродукцията 70% от звука е трябвало да бъде синхронизиран. Симона държи филмът да се монтира шумен, да има директно смесване на говор и атмосферен звук. В резултат "30" наистина всмуква в музикално-звуковата си среда, която прескача от разговори и градски шум към Cash, Diamond rings, swimming pools (песен на друга българка, живееща в Берлин, DENA), за да потъне в клубния саунд на хипстърския квартал "Нойкьолн".

Симона приема фестивалните успехи със здравословна доза резервираност, защото знае, че зад тях често се крият субективност и късмет. За нея е далеч по-важно да има подкрепата на хора, които вярват във филмите й, и е убедена, че всеки автор трябва да има точна вътрешна преценка за работата си. Признава, че не се чувства готова за сблъсъка с индустрията, защото, ако сега очарованието на филма се дължи на лудешката му енергия и свобода, занапред много трудно би имала тази пълна независимост.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 4447 прочитания

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1572 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Историята на Е.

Турската съвременна художничка Есра Ерсен за инсталацията си, която изследва аспекти от българската и османската история

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10