30 something

"30" на Симона Костова беше представен на Международния филмов фестивал в Ротердам и в Берлин

Филмът "30" на Симона Костова разказва за група берлински хипстъри, навлезли в трийсетте си години, които живеят във вакуум от празнота и безвремие. Ежедневието на Раха, Паскал, Хенер, Овюнк, Кара и Аня протича между еуфорията и депресията. Копнеят да им се случи нещо, което да промени живота им изцяло. Безкрайното напразно очакване е съпровождано от всепоглъщаща скука и необяснима тъга. Необходимата житейска промяна се отлага непрекъснато, като нежелана сутрешна аларма.

Световната премиера на "30" беше в рамките на конкурсната програма Bright Future на Международния филмов фестивал в Ротердам, а след това беше представен в престижната селекция Perspektive Deutsches Kino на "Берлинале".

Симона Костова е родена през 1983 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при Снежина Петрова в НБУ. Попада на репетициите на "Кафе и цигари" под режисурата на Деси Шпатова, а след това играе и в други нейни предствления като "Градината" (по мотиви от "Три сестри" на Чехов) и "Летене" по Оля Мухина. Снежина Петрова й предава усета за дълбочина в актьорското превъплъщение, а Деси Шпатова я заразява с нетрадиционния си подход към работата с актьорите и с любовта към Чехов.

През 2009 Симона решава да замине за Берлин, за да учи режисура. Първата година прекарва в подготовка за влизане в академията – гледа много кино, чете, пише и изследва града, за който после ще разказва в своите филми. Приемат я в Deutsche Film und Fernsehakademiе през 2010 г., където сред любимите й преподаватели са българите Марин Марчевски и покойният вече Красимир Крумов-Грец.

Симона вярва, че филмовият разказ следва живота, а формата се ражда, за да обслужи темата. Запомнила е реплика от Грец, че "реалността се крие". Така започва да търси причините за необяснимата тревожност на времето и поколението си. "Тръгнах от едно чувство, което занимаваше мен, а се оказа, че и моите връстници. Повечето сме обладани от усещане за криза, отчаяние, празнота. Много мои приятели започнаха да ходят на психотерапевти. Опитах се да разбера какво лежи в основата на тази криза."

Симона провежда интервюта със свои познати и дори организира своеобразен уъркшоп. Целта е да се проведат дискусии и да се изпробват различни актьорски задачи и състояния. Търсенето оформя нов въпрос: "Какво е да си на 30 в Берлин?" Отговорът изглежда статистически ясен: "Повечето млади хора там работят по 3 дни нещо, с което се издържат, а в останалите 4 дни се опитват да се занимават с това, което им лежи на сърцето. Повечето са single, никой все още няма деца."

Симона Костова прескача баналното и се насочва към невидимото: "Въпросът към моите персонажи е какво е, ако нямаш житейска мисия и си попаднал тук съвсем случайно. "

"30" завършва с перифраза на реплика от "Три сестри": "Сега е есен, скоро ще дойде зимата, ще затрупа всичко със сняг. И всичко ще бъде наред." Препратките към Чехов са много: от необяснимата тъга, която задушава персонажите, през сложните и недоизяснени любовни отношения между тях и болезненото им усещане за изтичащото време.

Само двама от шестимата, Кара и Паскал, са професионални актьори, Аня е най-добрата й приятелка, Овюнк е неин колега, а Хенер и Раха - техни познати. "Първо трябва да намеря лицата, за да мога да доизградя разказа. Не ползвам директно техните биографии, по-скоро извличам от природата им." Репетициите продължават близо година: срещат се по барове, говорят по скайп, тя им поставя различни задачи, като например да изиграят чувство на изолация. С този подход успява да оформи от своите избраници хомогненна група, в която емоциите протичат спонтанно. Симона вярва, че за да се постигне това усещане, артистите трябва да бъдат заразени с лудостта от приключението.

Наистина е приключение: снимат в рамките на 8 дни филм с времетраене два часа. Много от сцените са заснети в апартамента на Симона, където по време на снимачния период живее целият екип. Бюджетът на продукцията е 7000 евро, които се полагат за късометражен проект в края на четвъртата година на обучение. Симона и трима нейни колеги режисьори успяват да убедят ръководството на академията, че могат сами да продуцират филмите си и да ги направят пълнометражни. Оформят малък колектив, в който се налага всеки да прави всичко - в процеса на работа се учат как се правят договори, как се издават разрешителни за снимки...

По време на постпродукцията 70% от звука е трябвало да бъде синхронизиран. Симона държи филмът да се монтира шумен, да има директно смесване на говор и атмосферен звук. В резултат "30" наистина всмуква в музикално-звуковата си среда, която прескача от разговори и градски шум към Cash, Diamond rings, swimming pools (песен на друга българка, живееща в Берлин, DENA), за да потъне в клубния саунд на хипстърския квартал "Нойкьолн".

Симона приема фестивалните успехи със здравословна доза резервираност, защото знае, че зад тях често се крият субективност и късмет. За нея е далеч по-важно да има подкрепата на хора, които вярват във филмите й, и е убедена, че всеки автор трябва да има точна вътрешна преценка за работата си. Признава, че не се чувства готова за сблъсъка с индустрията, защото, ако сега очарованието на филма се дължи на лудешката му енергия и свобода, занапред много трудно би имала тази пълна независимост.

Още от Капитал