Историята на Е.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Историята на Е.

Историята на Е.

Турската съвременна художничка Есра Ерсен за инсталацията си, която изследва аспекти от българската и османската история

Светослав Тодоров
4627 прочитания

© Enis Yücel


Ако се запътите към галерия "Алма матер" или Swimming Pool, за да се запознаете с работата на Есра Ерсен, отделете си поне половин час, защото видеоинсталацията "Какво знаем" не е нещо, което просто може да отметнете или разберете с няколко погледа.

Минималистичната изложба се състои от две видеоинсталации на две различни места в София. Едната видеотворба, "Възможна история I: Докато мислят, някои си играят с мустака, други кръстосват ръце" (2013) е в галерия "Алма матер" (до 8 март) в Софийския университет, а другата - "Възможна история II: Tурски герои, китайски дрънкулки" (2015), представяна на Истанбулското биенале, е в Swimming Pool (до 31 март). Куратор на инсталацията е Виктория Драганова, основателката на Swimming Pool и движеща сила зад идеята съвременното изкуство и академичната среда да влязат в диалог в този проект.

В "Докато мислят, някои си играят с мустака, други кръстосват ръце" Есра Ерсен изследва как турски пътешественици са гледали на България и София в края на XIX век и началото на ХХ век, броени години след Освобождението от турско владичество през 1878 г. и последвалото Съединение през 1885 г.

Кадър от "Възможна история I: Докато мислят, някои си играят с мустака, други кръстосват ръце"

Наблюденията са интересни и нефилтрирани - в някои случаи са арогантни, в други - забавни. София е определена като град, който не принадлежи нито на Изтока, нито на Запада, а обитателите му - като млади селяни, които са успели да забогатеят, но все още не знаят как да се обличат. На други места българите са представени като хора, които пият чай само когато са болни. Анализирано е желанието да се имитира Западът и да се отхвърли скорошната история, докато народопсихологията и поведението остават ориенталски. Това лъкатушене е дори сравнено с деменция. Неразчистените сметки с миналото са видими: "На Балканите историята е масово хоби", отбелязва един от пътешествениците.

В работата на Ерсен е засегнато и влиянието, което България има върху прозападните възгледи на Кемал Ататюрк, след като става военен аташе в София през 1913 г. - той е впечатлен от културната сцена и това че обществото, което довчера е мислил за съставено от овчари, с желание ходи на опера.

Често в своите видеа тя съпоставя архивни снимки на София тогава и ги сравнява с изгледа на града през последните години – Ерсен прекарва значително време в него и проучва различни архиви между 2012-2013 г. Намира за ироничен факта, че до операта, от която Ататюрк се е впечатлявал, сега се помещава офис на националистическата партия "Атака".

"Заинтересувана съм не толкова от историята, колкото от времето – например какво означава нещо от миналото за нас днес", казва Есра Ерсен малко преди да се впусне в разглеждане на османски книги, тефтери и документи от XVIII век, част от архива на отдела "Ориенталски сбирки" в Националната библиотека. "Колко красиво", възкликва тя, докато докосва надписите на староосмански и изследва нестандартния правоъгълен формат на тетрадките, в които са записани кухненските разходи от готвачите на султана. Турският език преминава през реформа през 1929 г., по време на управлението на Кемал Ататюрк, това прави старите документи трудно четими и подлежащи на анализ. От днешна гледна точка написаното в епохите преди реформата изглежда като калиграфия.

Във филмите си тя ходи по тънкия лед между документалното и художественото. Дали се възприема като художник, изследовател или експериментален режисьор? Ерсен не иска да си слага етикети, а колкото и допирни точки да има работата й с историята, тя категорично не се асоциира с документалното. Неоновата буква Е ще ви посрещне в Северното крило на Софийския университет – с този инициал, който очевидно е препратка към името й, Есра Ерсен нарича героинята на видеата си.

"Мисля, че в старанието да сме по-западни сме и изгубили нещо – може би един мост между културите ни", казва Ерсен, родена в Анкара през 1970 г. Завършва в Мармара, продължава образованието си във Франция, впоследствие се установява в Швеция, а в момента живее в Германия.

"Този мост между културите се губи допълнително в сегашния политически климат на Турция – правят се опити да се върне нещо от епохата на Османската империя, докато обществото и културата са вече различни."

Противоречивата носталгия към миналото, как тя преминава през поп културата и сложните политически процеси в страната, са акцент в другия филм от инсталацията, "Tурски герои, китайски дрънкулки". "В турската история, подобно на руската, промените обикновено стават от горните ешелони на обществото вместо от долните – и така всеки режим подрязва корените с миналото и пише отделна история."

Ако се запътите към галерия "Алма матер" или Swimming Pool, за да се запознаете с работата на Есра Ерсен, отделете си поне половин час, защото видеоинсталацията "Какво знаем" не е нещо, което просто може да отметнете или разберете с няколко погледа.

Минималистичната изложба се състои от две видеоинсталации на две различни места в София. Едната видеотворба, "Възможна история I: Докато мислят, някои си играят с мустака, други кръстосват ръце" (2013) е в галерия "Алма матер" (до 8 март) в Софийския университет, а другата - "Възможна история II: Tурски герои, китайски дрънкулки" (2015), представяна на Истанбулското биенале, е в Swimming Pool (до 31 март). Куратор на инсталацията е Виктория Драганова, основателката на Swimming Pool и движеща сила зад идеята съвременното изкуство и академичната среда да влязат в диалог в този проект.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    theduloclan avatar :-|
    theduloclan

    Гнусна турска щайга... Но по-гнусни са медиите собственост на Америка за България които я отразяват.

    Денят е близо.

    Идем.

  • 2
    simon40 avatar :-|
    simon40

    До коментар [#1] от "theduloclan":

    Ми идете си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK