20 въпроса: Адела Пеева

Близо две години след появата си филмът "Да живее България" на Адела Пеева, режисьорката, позната като един от най-усърдните и последователни документалисти в българското кино, продължава да намира нова публика и да провокира въпроси около националистическите настроения у нас – той стана отново повод на дискусии покрай последното провеждане на "Луковмарш" в София и антифашисткото шествие в знак на протест срещу него. Следващата прожекция на филма е на 3 март от 17 ч. в Дом на киното.

В момента Адела Пеева подготвя прожекции на "Да живее България" в университети, панорама с игрални филми от жени режисьори и вече работи по следващия си филм. "Мълчание с достойнство" е посветен на творческото дуо Ирина и Христо Пискови (създатели на екранизацията по "Лавина" на Блага Димитрова) и забранените им филми по време на социализма.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

По-рано тази година Адела Пеева, създателка на посветения на жените в българското кино сайт jeni-bg-kino.com, участва на международна кръгла маса за мястото на жените във филмовата индустрия в рамките на "Берлинале".

Като какъв човек се определяте?
Любознателна като котка, наблюдателна и търпелива. Мога с часове да седя втренчена в хората в кръчмата, в трамвая, в магазина, да гледам какво правят и да слушам какво говорят. Винаги има нещо, което е интересно и става за кино - документално кино, разбира се.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Че всичко може да се постигне с труд и упоритост. Най-малко трябва да се опита.



Любимият ви момент от деня?
Вечер, след като сложа точка на работния си ден и особено когато насреща се окаже чаша домашно вино.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да направя филмовия си разказ едновременно достоверен и емоционален.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Въпреки че филмите ми със сигурност не са разбираеми за такива невинни души, бих опитала да заснемем заедно нещо с телефона и после да поговорим.

Как си почивате?
Разходки в планината не могат да бъдат заместени от никое друго удоволствие.

Какво ви зарежда?
Когато гледам наистина добър филм. Въпреки че това винаги малко ме притеснява: колко много хубави филми освен собствените ми и дори по-хубави има по света.

Какво ви натъжава?
Изоставени деца, бедността, грубостта и безразличието на хората в отношенията им един към друг.

Какво ви вбесява?
Наглост от мутренски тип, която днес у нас става като че ли норма на поведение.

Личност, на която се възхищавате?
Бергман, Копола, Иржи Менцел – все от киното.

Кое свое качество харесвате най-много?
Чувството за хумор към себе си и към другите. Обичам да се смея.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Понякога пренебрегвам близките си в името на работата ми. После ми е мъчно.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Чувствам се добре с това, което мога. Не бих си добавила каквото и да е, за да не ми стане много.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Кехлибарено колие и обици – подарък от съпруга ми за рождения ми ден.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Сайтът "Жени режисьори в българското игрално кино", моята Facebook страница и някое от електронните издания на известните ежедневници.

Къде бихте искали да живеете?
Тук в София съм си добре. Но ако имам време - на планината.

Любимите ви имена?
Аделина – името на внучката ми. Михайло на сина ми.

Най-интересното място, на което сте били?
Безкрайните пясъчни дюни на Форталеза – Бразилия.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Не оставяй днешната работа за утре.