Мисис Василева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мисис Василева

Мисис Василева

Дългогодишната преводачка от английски език Иглика Василева за това как се променя работата ѝ през десетилетията

Светослав Тодоров
10061 прочитания

© Цветелина Белутова


Често етиката към работата личи във вниманието в личните отношения и към себе си. Иглика Василева е пример за това – тя е един от най-утвърдените преводачи от английски език и на 71-годишна възраст продължава да е все така активна в професията си, отличаваща се с перфекционизъм и скромност – предлага на срещата да носи в ръка току-що излязлото издание с преведени от нея кратки разкази на Вирджиния Улф, за да я разпознаем. Уверихме я, че няма нужда.

Тя завършва английска филология в Софийския университет през 1970 г., а след години работа в БТА, започва да се занимава с художествен превод в края на 80-те години. Оттогава името на Иглика Василева е свързвано с автори като Джеймс Джойс, Съмърсет Моъм, Уолт Уитман, Уилям Уортън, Е. Л. Доктороу, Оскар Уайлд, Греъм Грийн, Иън Макюън, Джон Банвил, Пол Остър.

Но може би авторът, с когото Иглика Василева е най-често асоциирана, е Вирджиния Улф. Василева е работила по всяка значима творба на британската писателка и сега е дошъл моментът за нещо различно - по-рано тази година излезе сборно издание с кратката проза на Улф. В сборника Василева подрежда разказите хронологично, тъй като намира за забележително как авторката на "Към фара" и "Госпожа Далауей" започва от типично конструирани разкази, преминава през модернизъм и стига до постмодернизъм. В разказите си тя експериментира с определени идеи, преди да ги вложи в романите си. "Невероятно е колко бързо е усетила духа на времето", казва Иглика Василева, по чиято работа може да се проследи притока на западна литература след падането на социализма и режимът на постоянно наваксване, в което българският книжен пазар влиза.

Тя описва Вирджиния Улф и Джеймс Джойс като дамгосани преди 1989 г. Книгите им са забранявани въпреки левите идеи на авторите – за цензурата през социализма те са твърде големи декаденти. "Точно това беше думата, с която ги определяха. А всъщност най-декадентското в тях е това толкова типично за времето им търсене на нови идеи, разчупване на клишета и едно усещане след Първата световна война, че няма бог, няма кой да те пази и можеш да разчиташ само на себе си", казва Иглика Василева, която не дава директен отговор как се е запознала с тези автори тогава – до голяма степен заради любопитството и отслабването на властта и догмите през 80-те години. "Цензурата в България си знаеше работата, но зависеше и доколко един издател е склонен въобще да поеме риск."

Иглика Василева започва дейността си и в среда, в която превежда език, който не е имала възможността да практикува в неговата естествена среда. За първи път посещава Великобритания през 1989 г., а малко след като превежда "непреводимата" "Одисей" на Джойс през 2004 г., отива в Дъблин. Улиците, сградите, кафенета – всичко носи имената, описани в книгата, написана почти век по-рано. "Дори и само заради това усещане си заслужаваше." Посочва Тодор Вълчев и Кръстан Дянков като преводачи, от които се е учила.

Преди навлизането на интернет проверяването на термини изисква издирване на хора, които са професионално обвързани със съответния въпрос. "А преди 1989 г., за да преведем цитат от Библията, отивахме до Светия синод – беше много трудно да се намери копие на Библията."

Днес, въпреки че често издателствата правят първата крачка, не са и малко случаите, в които тя предлага автор и инициира целия процес по появата му на български. Но го прави внимателно.

"Предлагам книгите със страх, защото знам, че качествените книги невинаги са продаваеми. А една-две неуспешни книги поред могат да провалят едно издателство, освен ако третата не е бестселър", казва Иглика Василева, но чувства, че е успяла да преведе тези автори, които задължително е искала да представи на българския читател. Определя автори като Вирджиния Улф и Пол Остър също като част от рисковата (пазарно) група.

"Пазарът е доста непредвидим. Успехът на Запад не е гаранция за успех тук. Като че ли още не сме усвоили напълно как да правим реклама на книги – все пак тя трябва да е различна от рекламата на например гащи, изисква друг подход. Често ми липсва по-съдържателен текст на корицата, а суперлативите вече нямат особена тежест, освен да захлупят истинския смисъл на книгата. В това море от заглавия повечето автори са реално непознати на широката публика, така че в представянето им трябва повече от същността на текста. Но за да бъде тя налице, тези, които я рекламират трябва да са я чели – а това вече е рядкост."

Василева не иска да дава твърди оценки на съвремието и днешните писатели, но забелязва известно зацикляне в едни и същи теми. Липсва ѝ "богатият и нюансиран език, плод на бавно и внимателно писане", и казва, че част от съвременната проза й се струва "постна и забързана". "А и на фона на технологичния прогрес като че ли нашето време просто не е време на литературата - тя не е чак такъв приоритет на хората днес, забелязвам и в тези около мен." Не вижда алтернатива и в бързото механично четене, за да се запълни времето – за нея процесът има смисъл, ако е истински осъзнат, посява нови мисли в читателя, дава му нова перспектива към живота.

Тази фокусираност тя влага и в ежедневието си, тъй като не иска да изпада в двете най-чести грешки - преводачът или да не навлезе в смисъла на текста, или да започне да си доизмисля това, което не разбира. "Работя бавно, препрочитам, сверявам. Всичко зависи от сложността на текста и срока, но обикновено превеждам по три страници на ден, след това усещам, че по-често допускам грешки." Книгата, която е превеждала най-дълго, е "Одисей" на Джеймс Джойс – тя отнема три години от живота ѝ. Спомня си, че "Острието на бръснача" на Съмърсет Моъм е тази, която е превела много по-бързо от очакваното.

"Младите хора днес не са толкова задръстени, колкото бяхме ние. Живяхме във време, в което нямаше внос на изкуства или забавление освен книгите. Трудно беше да си купиш английска книга, нещо, което младите трудно могат да си представят във времето на Amazon. Учехме английска литература по томове, за които се редяхме на опашка в университета. Но може би това изобилие в момента също така малко разглези хората." Не и Иглика Василева, изглежда.

"Разкази" на Вирджиния Улф е в книжарниците, издание на "Колибри".

Често етиката към работата личи във вниманието в личните отношения и към себе си. Иглика Василева е пример за това – тя е един от най-утвърдените преводачи от английски език и на 71-годишна възраст продължава да е все така активна в професията си, отличаваща се с перфекционизъм и скромност – предлага на срещата да носи в ръка току-що излязлото издание с преведени от нея кратки разкази на Вирджиния Улф, за да я разпознаем. Уверихме я, че няма нужда.

Тя завършва английска филология в Софийския университет през 1970 г., а след години работа в БТА, започва да се занимава с художествен превод в края на 80-те години. Оттогава името на Иглика Василева е свързвано с автори като Джеймс Джойс, Съмърсет Моъм, Уолт Уитман, Уилям Уортън, Е. Л. Доктороу, Оскар Уайлд, Греъм Грийн, Иън Макюън, Джон Банвил, Пол Остър.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    lauragenetierney avatar :-|
    lauragenetierney

    Чудесна статия! Благодаря Ви!

  • 2
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Иглика Василева е великолепна преводачка, усилията й отвориха прозорец към един трудно достижим преди 1989 г. културен свят.

    Бих изразил обаче несъгласие с твърдението й в края на текста:
    "Младите хора днес не са толкова задръстени, колкото бяхме ние..." Младите хора днес не са задръстени защото информацията без ограничения е на два клика разстояние. А ние (преди 1989) не бяхме задръстени тъй като полагахме сериозни усилия да открием това, което младите днес откриват с помощта на двата клика.

  • 3
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Допадна ми представянето на Иглика Василева.
    Не съм склонна да се съглася с твърдението ѝ, че Пол Остър е "част от рисковата (пазарно) група". Съпругата му Сири Хуствед може би, но той...
    Оценявам труда на мисис Василева по превода на "Одисей"!

  • 4
    merudia avatar :-|
    Мерудия

    Интелектуалка с мисия! само едно несъгласие- че Библията трудно се намирала.. това е пресилено, като ученичка в 10 клас 1989 си купих две Библии без никакви проблеми.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK