С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 14 мар 2019, 13:22, 7604 прочитания

Мисис Василева

Дългогодишната преводачка от английски език Иглика Василева за това как се променя работата ѝ през десетилетията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Често етиката към работата личи във вниманието в личните отношения и към себе си. Иглика Василева е пример за това – тя е един от най-утвърдените преводачи от английски език и на 71-годишна възраст продължава да е все така активна в професията си, отличаваща се с перфекционизъм и скромност – предлага на срещата да носи в ръка току-що излязлото издание с преведени от нея кратки разкази на Вирджиния Улф, за да я разпознаем. Уверихме я, че няма нужда.

Тя завършва английска филология в Софийския университет през 1970 г., а след години работа в БТА, започва да се занимава с художествен превод в края на 80-те години. Оттогава името на Иглика Василева е свързвано с автори като Джеймс Джойс, Съмърсет Моъм, Уолт Уитман, Уилям Уортън, Е. Л. Доктороу, Оскар Уайлд, Греъм Грийн, Иън Макюън, Джон Банвил, Пол Остър.


Но може би авторът, с когото Иглика Василева е най-често асоциирана, е Вирджиния Улф. Василева е работила по всяка значима творба на британската писателка и сега е дошъл моментът за нещо различно - по-рано тази година излезе сборно издание с кратката проза на Улф. В сборника Василева подрежда разказите хронологично, тъй като намира за забележително как авторката на "Към фара" и "Госпожа Далауей" започва от типично конструирани разкази, преминава през модернизъм и стига до постмодернизъм. В разказите си тя експериментира с определени идеи, преди да ги вложи в романите си. "Невероятно е колко бързо е усетила духа на времето", казва Иглика Василева, по чиято работа може да се проследи притока на западна литература след падането на социализма и режимът на постоянно наваксване, в което българският книжен пазар влиза.


Тя описва Вирджиния Улф и Джеймс Джойс като дамгосани преди 1989 г. Книгите им са забранявани въпреки левите идеи на авторите – за цензурата през социализма те са твърде големи декаденти. "Точно това беше думата, с която ги определяха. А всъщност най-декадентското в тях е това толкова типично за времето им търсене на нови идеи, разчупване на клишета и едно усещане след Първата световна война, че няма бог, няма кой да те пази и можеш да разчиташ само на себе си", казва Иглика Василева, която не дава директен отговор как се е запознала с тези автори тогава – до голяма степен заради любопитството и отслабването на властта и догмите през 80-те години. "Цензурата в България си знаеше работата, но зависеше и доколко един издател е склонен въобще да поеме риск."

Иглика Василева започва дейността си и в среда, в която превежда език, който не е имала възможността да практикува в неговата естествена среда. За първи път посещава Великобритания през 1989 г., а малко след като превежда "непреводимата" "Одисей" на Джойс през 2004 г., отива в Дъблин. Улиците, сградите, кафенета – всичко носи имената, описани в книгата, написана почти век по-рано. "Дори и само заради това усещане си заслужаваше." Посочва Тодор Вълчев и Кръстан Дянков като преводачи, от които се е учила.



Преди навлизането на интернет проверяването на термини изисква издирване на хора, които са професионално обвързани със съответния въпрос. "А преди 1989 г., за да преведем цитат от Библията, отивахме до Светия синод – беше много трудно да се намери копие на Библията."

Днес, въпреки че често издателствата правят първата крачка, не са и малко случаите, в които тя предлага автор и инициира целия процес по появата му на български. Но го прави внимателно.

"Предлагам книгите със страх, защото знам, че качествените книги невинаги са продаваеми. А една-две неуспешни книги поред могат да провалят едно издателство, освен ако третата не е бестселър", казва Иглика Василева, но чувства, че е успяла да преведе тези автори, които задължително е искала да представи на българския читател. Определя автори като Вирджиния Улф и Пол Остър също като част от рисковата (пазарно) група.

"Пазарът е доста непредвидим. Успехът на Запад не е гаранция за успех тук. Като че ли още не сме усвоили напълно как да правим реклама на книги – все пак тя трябва да е различна от рекламата на например гащи, изисква друг подход. Често ми липсва по-съдържателен текст на корицата, а суперлативите вече нямат особена тежест, освен да захлупят истинския смисъл на книгата. В това море от заглавия повечето автори са реално непознати на широката публика, така че в представянето им трябва повече от същността на текста. Но за да бъде тя налице, тези, които я рекламират трябва да са я чели – а това вече е рядкост."

Василева не иска да дава твърди оценки на съвремието и днешните писатели, но забелязва известно зацикляне в едни и същи теми. Липсва ѝ "богатият и нюансиран език, плод на бавно и внимателно писане", и казва, че част от съвременната проза й се струва "постна и забързана". "А и на фона на технологичния прогрес като че ли нашето време просто не е време на литературата - тя не е чак такъв приоритет на хората днес, забелязвам и в тези около мен." Не вижда алтернатива и в бързото механично четене, за да се запълни времето – за нея процесът има смисъл, ако е истински осъзнат, посява нови мисли в читателя, дава му нова перспектива към живота.

Тази фокусираност тя влага и в ежедневието си, тъй като не иска да изпада в двете най-чести грешки - преводачът или да не навлезе в смисъла на текста, или да започне да си доизмисля това, което не разбира. "Работя бавно, препрочитам, сверявам. Всичко зависи от сложността на текста и срока, но обикновено превеждам по три страници на ден, след това усещам, че по-често допускам грешки." Книгата, която е превеждала най-дълго, е "Одисей" на Джеймс Джойс – тя отнема три години от живота ѝ. Спомня си, че "Острието на бръснача" на Съмърсет Моъм е тази, която е превела много по-бързо от очакваното.

"Младите хора днес не са толкова задръстени, колкото бяхме ние. Живяхме във време, в което нямаше внос на изкуства или забавление освен книгите. Трудно беше да си купиш английска книга, нещо, което младите трудно могат да си представят във времето на Amazon. Учехме английска литература по томове, за които се редяхме на опашка в университета. Но може би това изобилие в момента също така малко разглези хората." Не и Иглика Василева, изглежда.

"Разкази" на Вирджиния Улф е в книжарниците, издание на "Колибри".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 2370 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 3490 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Кубоиди, фараони...

Художничката Моника Попова отбеляза 50-ия си юбилей с три изложби, които проследяват различните й интереси през годините

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10