С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

1 15 мар 2019, 8:00, 1364 прочитания

Кубоиди, фараони...

Художничката Моника Попова отбеляза 50-ия си юбилей с три изложби, които проследяват различните й интереси през годините

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Без значение на хартия или на платно, в керамика или бродерия, водеща за нея е рисунката. "Така се познавам аз – като рисувач."
За 50-ия си рожден ден някои си подаряват нещо скъпо – например пътуване до Египет или скок с парашут. Повечето художници отбелязват юбилеите си с ретроспективна изложба. Но Моника Попова вече многократно е била на изследователски експедиции, летяла е с парашут и само една изложба не й стига. Затова представя цели три последователни проекта с нови работи.


Началото беше дадено през "Рисунки преди лягане" в галерия "Арт алея", в която бяха показани близо 80 малки рисунки, за които тя казва, че са терапия и медитация - разтуха след тежък ден, когато ляга в леглото и рисува почти механично.


В следващата, "Горен пласт точки" в галерия "Червената точка", тя показа живопис - огромни платна, които едва се побират по стените в галерията. Както сочи и заглавието на изложбата, картините се състоят от два пласта. Отдолу са рисунките, които чертаят образи на интимността, а с нея и на болката, и на любовта. Върху тях тя добавя пиктограмен пласт - симетрични точки, методично наслагвани върху платното и стройно организирани в правилни форми и редове. И точките са сякаш туширане и неутрализиране на болката, обуздаване на любовта. Ако притвориш очи, точките се раздвижват пред замъгления поглед.

Зад гърба си Попова има десетки изложби, но някои са по-специални. "Горен пласт точки" е една от тях. "Имах чувството, че не го правя аз, а все едно е някакво божествено присъствие. Все едно дори не участвам."

Това специално усещане Попова има и когато за пръв път започва да прави своята "шита керамика" - скулптурни обекти, през които минават шевове и объркват възприятията ни за твърдост, материал, време и пространство. С творби от тази серия е и "Черните шити", третата юбилейна изложба, която продължава в галерия "Аросита" до 20 март.



Без значение на хартия или на платно, в керамика или бродерия, водеща за нея е рисунката. "Така се познавам аз – като рисувач", казва. Линията й – била тя с молив, четка или игла, рисува и разказва истории. Често това са интимни разкази за болка, за любов, за секс, за раждане. В работата си тя прави аутопсия на женствеността и често изкуството й се асоциира именно с женските теми. Самата тя казва, че не е фиксирана върху женския образ, не се усеща и феминистка. Това, което я вълнува, е по-скоро специфичната енергия, която усеща в себе си (и която е виждала и в майка си, и в баба си) как кипи и търси изблик навън. Още от съвсем млада има натрапчивата фантазия как целият кипеж в нея и адреналинът избухват под формата на яркочервено цвете, което избуява от гърдите й. "Сякаш вътре съм пълна с машинно масло", коментира тя. И допълва, че тази енергия търси и в хората около себе си, но я открива преди всичко в жените.

Макар и в работата си да засяга толкова женски теми, самата тя определя изкуството си като андрогенно – харесва й винаги да има и мъжки контрапункт. Колкото женска е историята на една рисунка, картина или керамика, толкова мъжки са линиите и шевовете, които проникват и водят наратива напред. Колкото нежност и любов има в творбите й, толкова в тях четем и болката: "Няма как да я няма", казва Попова.

Двойствеността и опитът за баланс между различни светове са типични за Моника Попова. Самата тя казва, че има два живота - интимният, този на жена и майка на три дъщери, и изкуството - както като художничка, така и като преподавателка и основателка на специалността "Керамика" в НБУ. Невинаги е лесно, понякога е изтощително раздвоението, има ревност и тревога, но друг път световете се пресичат.

Над и отвъд двата й живота, над изкуството, женствеността и любовта обаче е египтологията. Тя е не просто любопитен факт от живота, а дълбоко интимен интерес, който я преследва още от младостта й. Академичните измерения на тази страст започват напълно случайно през 2004 г., когато се оказва, че трябва да защити докторантура, за да продължи да преподава. Премисля възможните теми, прехвърля през главата си цялата история на изкуството и си спомня как в часовете в академията най-интересна й е била темата за Древен Египет. Усеща, че познанията й не достигат, иска да знае и да може повече. И така следват десет години, в които наред с преподаването в специалност "Керамика", докторантурата и личното си творчество учи и египтология и накрая става доктор и в тази специалност.


Египет най-ясно можем да открием в актуалната изложба в "Аросита". Там тя представя керамични скулптури кубоиди. В Древен Египет това са скулптури на входа на гробници, които изобразяват седнал мъж писар със свити колене. Самите скулптури са изписани с текст и са необикновена комбинация между слово и образ. При Моника Попова кубоидите се превръщат в жени, майки - черни, мистични, от керамика с черна глазура, но бродирани с бял копринен конец.

"В египетската култура сърцето е бог", казва тя. При мумификация например то било оставяно в тялото, за да може бог Анубис да го вземе, претегли на везните си и реши съдбата на притежателя му в отвъдното. И допълва: "Когато рисувам или пиша, изваждам сърцето си и го използвам като писец, като език."

Изложбата "Горен пласт точки" в галерия "Червената точка" е до 16 март, а "Черните шити", в която са включени и работи на дъщеря й Христина Попова, остава в галерия "Аросита" до 20 март.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Агнешка Холанд има да ви каже нещо Агнешка Холанд има да ви каже нещо

Легендата на полското кино за новия си филм и защо обществото повтаря грешките от миналото

18 мар 2019, 1169 прочитания

Мисис Василева 4 Мисис Василева

Дългогодишната преводачка от английски език Иглика Василева за това как се променя работата ѝ през десетилетията

14 мар 2019, 4765 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Правдолюб Иванов

Новата му самостоятелна изложба "Роботите не се изпотяват" е в Sariev Contemporary

Новият живот на старите къщи

Четири щастливи истории за запазени и възстановени сгради в София, Стара Загора и Русе

Газова еуфория с политически заряд в Кипър

Сложният възел от интереси е най-сериозното предизвикателство за разработването на находищата и износа на газ от Източното Средиземноморие

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Къщата, която Джак построи"

Ларс фон Триер задава неудобни въпроси с безупречно кино

Господин Х

Голяма неоторизирана изложба в Мадрид представя работата на анонимния уличен артист Банкси

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: ЕК пак глоби Google, ГЕРБ и СДС в коалиция за евровота

Емисия

DAILY @7PM // 20.03.2019 Прочетете