С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

1 15 мар 2019, 8:00, 2683 прочитания

Кубоиди, фараони...

Художничката Моника Попова отбеляза 50-ия си юбилей с три изложби, които проследяват различните й интереси през годините

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Без значение на хартия или на платно, в керамика или бродерия, водеща за нея е рисунката. "Така се познавам аз – като рисувач."
За 50-ия си рожден ден някои си подаряват нещо скъпо – например пътуване до Египет или скок с парашут. Повечето художници отбелязват юбилеите си с ретроспективна изложба. Но Моника Попова вече многократно е била на изследователски експедиции, летяла е с парашут и само една изложба не й стига. Затова представя цели три последователни проекта с нови работи.


Началото беше дадено през "Рисунки преди лягане" в галерия "Арт алея", в която бяха показани близо 80 малки рисунки, за които тя казва, че са терапия и медитация - разтуха след тежък ден, когато ляга в леглото и рисува почти механично.


В следващата, "Горен пласт точки" в галерия "Червената точка", тя показа живопис - огромни платна, които едва се побират по стените в галерията. Както сочи и заглавието на изложбата, картините се състоят от два пласта. Отдолу са рисунките, които чертаят образи на интимността, а с нея и на болката, и на любовта. Върху тях тя добавя пиктограмен пласт - симетрични точки, методично наслагвани върху платното и стройно организирани в правилни форми и редове. И точките са сякаш туширане и неутрализиране на болката, обуздаване на любовта. Ако притвориш очи, точките се раздвижват пред замъгления поглед.

Зад гърба си Попова има десетки изложби, но някои са по-специални. "Горен пласт точки" е една от тях. "Имах чувството, че не го правя аз, а все едно е някакво божествено присъствие. Все едно дори не участвам."

Това специално усещане Попова има и когато за пръв път започва да прави своята "шита керамика" - скулптурни обекти, през които минават шевове и объркват възприятията ни за твърдост, материал, време и пространство. С творби от тази серия е и "Черните шити", третата юбилейна изложба, която продължава в галерия "Аросита" до 20 март.



Без значение на хартия или на платно, в керамика или бродерия, водеща за нея е рисунката. "Така се познавам аз – като рисувач", казва. Линията й – била тя с молив, четка или игла, рисува и разказва истории. Често това са интимни разкази за болка, за любов, за секс, за раждане. В работата си тя прави аутопсия на женствеността и често изкуството й се асоциира именно с женските теми. Самата тя казва, че не е фиксирана върху женския образ, не се усеща и феминистка. Това, което я вълнува, е по-скоро специфичната енергия, която усеща в себе си (и която е виждала и в майка си, и в баба си) как кипи и търси изблик навън. Още от съвсем млада има натрапчивата фантазия как целият кипеж в нея и адреналинът избухват под формата на яркочервено цвете, което избуява от гърдите й. "Сякаш вътре съм пълна с машинно масло", коментира тя. И допълва, че тази енергия търси и в хората около себе си, но я открива преди всичко в жените.

Макар и в работата си да засяга толкова женски теми, самата тя определя изкуството си като андрогенно – харесва й винаги да има и мъжки контрапункт. Колкото женска е историята на една рисунка, картина или керамика, толкова мъжки са линиите и шевовете, които проникват и водят наратива напред. Колкото нежност и любов има в творбите й, толкова в тях четем и болката: "Няма как да я няма", казва Попова.

Двойствеността и опитът за баланс между различни светове са типични за Моника Попова. Самата тя казва, че има два живота - интимният, този на жена и майка на три дъщери, и изкуството - както като художничка, така и като преподавателка и основателка на специалността "Керамика" в НБУ. Невинаги е лесно, понякога е изтощително раздвоението, има ревност и тревога, но друг път световете се пресичат.

Над и отвъд двата й живота, над изкуството, женствеността и любовта обаче е египтологията. Тя е не просто любопитен факт от живота, а дълбоко интимен интерес, който я преследва още от младостта й. Академичните измерения на тази страст започват напълно случайно през 2004 г., когато се оказва, че трябва да защити докторантура, за да продължи да преподава. Премисля възможните теми, прехвърля през главата си цялата история на изкуството и си спомня как в часовете в академията най-интересна й е била темата за Древен Египет. Усеща, че познанията й не достигат, иска да знае и да може повече. И така следват десет години, в които наред с преподаването в специалност "Керамика", докторантурата и личното си творчество учи и египтология и накрая става доктор и в тази специалност.


Египет най-ясно можем да открием в актуалната изложба в "Аросита". Там тя представя керамични скулптури кубоиди. В Древен Египет това са скулптури на входа на гробници, които изобразяват седнал мъж писар със свити колене. Самите скулптури са изписани с текст и са необикновена комбинация между слово и образ. При Моника Попова кубоидите се превръщат в жени, майки - черни, мистични, от керамика с черна глазура, но бродирани с бял копринен конец.

"В египетската култура сърцето е бог", казва тя. При мумификация например то било оставяно в тялото, за да може бог Анубис да го вземе, претегли на везните си и реши съдбата на притежателя му в отвъдното. И допълва: "Когато рисувам или пиша, изваждам сърцето си и го използвам като писец, като език."

Изложбата "Горен пласт точки" в галерия "Червената точка" е до 16 март, а "Черните шити", в която са включени и работи на дъщеря й Христина Попова, остава в галерия "Аросита" до 20 март.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Тихомир Стоянов 20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход

23 май 2019, 1045 прочитания

20 въпроса: Геновева Христова-Мъри 1 20 въпроса: Геновева Христова-Мъри

Съоснователка на Missia23, място, което събира хора от творческите индустрии и тех-специалисти от различни области

17 май 2019, 1594 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Правдолюб Иванов

Новата му самостоятелна изложба "Роботите не се изпотяват" е в Sariev Contemporary

Българска кухня от "Космоса"

Заведенията на Николай Григоров - "Ракия бар Ракета","Фабрика дъга", "Спутник" и "Космос", помагат на столицата да се превърне в град с модерна кулинарна култура

Как трамваите влязоха в Google

Разписанията на градския транспорт в София станаха достъпни в Google Maps, но без съдействието на Столичната община

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък