С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

18 мар 2019, 14:25, 3600 прочитания

Агнешка Холанд има да ви каже нещо

Легендата на полското кино за новия си филм и защо обществото повтаря грешките от миналото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Визитка

Полската режисьорка Агнешка Холанд е родена през 1948 г. във Варшава. Започва кариерата си като асистент на други двама големи полски режисьори – Кшищоф Зануси и Анджей Вайда. В края на 70-те години започва да режисира сама, а по-широк успех постига през 1990 г., когато излиза Europa Europa. През 2012 г. е номинирана е за "Оскар" в категорията за чуждоезичен филм за In Darkness. И двата филма разказват събития по време на Холокоста. Тя е режисьор на над 30 продукции. Холанд е едновременно част от най-силните години на полското кино и все още фактор в съвремието му.
До голяма степен тъмната европейска история на ХХ век е събрана в биографията на Агнешка Холанд: част от семейството ѝ е жертва на Холокоста. Вторият ѝ баща, журналист по професия, умира при неизяснени обстоятелства, по време на полицейски разпит. Холанд учи режисура в Прага и е арестувана по време на Пражката пролет. След няколко филма, алегории за политическата ситуация в комунистическа Полша, тя прекарва 80-те години в изгнание във Франция. Открито критикува антисемитизма в Полша и винаги се е застъпвала за постоянно нарушаваните права на жените в страната.

Днес тя е на 70 години, а за разлика от съвременниците ѝ, работата й продължава да намира нови зрители, вместо да остава заключена в тесния кръг на запознатите с европейското кино.



Извън киното, Агнешка Холанд има не по-малко впечатляваща кариера на малкия екран: режисирала е епизоди за някои от най-значимите сериали, част от "златната ера на телевизията": The Wire, House of Cards, The Killing. Преди няколко години тя разказа историята на Ян Палах и съветската окупация на Чехолословакия през 1968 г. в сериала Burning Bush. Като сценарист е работила с Кшищоф Кешловски, а като преводач от чешки е първата, която представя "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера на полските читатели.

Този месец Холанд гостува на "София филм фест", за да представи "Мистър Джоунс", филм, който започва като лесен за възприемане политически трилър и рязко завива към неочаквано тежки сцени.

"Мистър Джоунс" разказва за младия уелски журналист Гарет Джоунс (в ролята Джеймс Нортън), първият, огласил чрез репортажите си глада в СССР по време на колективизацията в началото на 30-те години на ХХ век. Кризата отнема живота на поне няколко милиона души (източниците и цифрите варират, но предимно украинци и вероятно 40% от казакското население). Филмът проследява и симпатиите, които западната интелигенция има към Сталин и режима му, което допълнително усложнява излизането на информацията. Разкритията карат Джордж Оруел да напише "Животинска ферма" - писателят, първоначално симпатизиращ на съветската политика, е един от героите във филма. За първи път в киното е разказана и историята на Уолтър Дюранти – награден с "Пулицър" журналист и кореспондент от Москва, който прикрива бруталността на режима, включително и пред американското правителство. Филмът е дълъг, но както режисьорката му уверява: така трябва. "Има истории, които могат да бъдат разказани с 62 минути, а други – със 180 минути."



Агнешка Холанд посвещава новия си филм на журналистиката със съзнанието, че става все по-трудно става да намерим истината, да навлезем в дълбочина по темите на деня.

Илюстрация


Филмите ви обикновено засягат тежки и сложни теми. След десетилетия правене на кино, откъде черпите силите си?

Вероятно всичко е заради усещането, че ще дойде момент, в който вече няма да мога да снимам повече – физическите и психическите сили имат своя лимит. Голяма част от мотивацията идва от обратната връзка на зрителите и хората, с които работя. Важно е да даваш, но е важно и какво получаваш насреща.

Само чрез примери в миналото ли сме способни да коментираме истински настоящето?

Повечето ми филми са исторически и винаги са били опит да кажат нещо за времето, в което живеем. Но понякога се получава и обратното: в предишния ми филм, Spoor ("Следи"), разказах един не задължително политически сюжет, който се случва в настоящето. Впоследствие филмът се появи покрай смяната на правителството и се превърна в изключително политически и навременен: по време на протестите из страната героинята стана символ срещу антифеминистката, антиекологичната и антиевропейската реторика на новото правителство.

Реалността днес е много динамична и се чудя дали е възможно тя да бъде уловена във филм – за създаването му винаги минават няколко години, а между началото и края на процеса светът вече се е променил. Писането на сценария изисква време, а намирането на финансиране – още повече време. Като че ли е нужно днес режисьорът да има пророчески способности. Иска ми се вбъдеще повече да работя в посока на утопията, тъй като като че ли днес имаме достатъчно дистопия.

Илюстрация



Доколко името ви работи за вас, когато търсите финансиране?

До определен момент. Въпреки, че последните ми филми имаха повече признание, около тях не се въртят огромни пари. Подобни филми бяха комерсиални през 60-те и 70-те години, оттам насетне стана трудно, въпреки че към днешен момент опциите за дигитално разпространение помагат. В Полша има много добра система на публично финансиране на кино, което позволи на много режисьори да реализират проектите си – въпреки че сегашното правителство усложни и този процес.

Описвате "Мистър Джоунс" като предупреждение. Може ли да се каже, че всъщност повече ви филми са предупреждение да не забравяме какво се е случило в миналото?

Затова в Полша ме определят като "алармистка". В страната има група хора, които са много загрижени за всичко, което се случва в нея и такива, които заемат една по-неутрална позиция - че няма смисъл да се прави нещо особено, тъй като всички в политиката са "от лошите" така или иначе. Според мен човек може да си играе на балансьор между двете крайности, докато едната не го удари в лицето. Аз съм от тези, които смятат, че има голяма опасност за демократичното бъдеще на тази държава, тя е изключително поляризирана в момента. Да, говоря за опасностите на времето ни в киното си, защото вярвам, че трябва да подобрим ситуацията по някакъв начин.

Кадър от "Мистър Джоунс"


На представянето на филма казахте, че ако не помним престъпленията срещу човечеството, те ще се случат отново...

Опасявам се, че те ще случат, дори и да ги помним.

Притеснява ли ви, че през 2019 г. да се определиш като социалист е готино?

Определям се като човек, чийто възгледи са в спектъра на център-ляво, но наблюдавам, че много от съвременните леви хора мислят, че с едно решение ще оправят всички проблеми. Намирам това за много опасно, тъй като младите искат да повторят онази социалистическа утопия. Не мисля, че това работи – реалността е твърде сложна, обществото е сложна материя, не може да се мисли решение без да се вземат предвид нюансите.

Чета какво се пише в социалните мрежи и ме притеснява, че хората са не само агресивни, но и използват езика на миналото – не толкова марксистката лексика, колкото ленинистката. Помня този език от младостта си. Намирам крайнодясното за много по-притеснително, защото намира много по-голяма популярност. Мисля, че всяка крайна идеология е опасна за света.

Трябва да отбележим, че има страшно много филми за нацизма и Холокоста, но много по-малко за жертвите на комунизма. Към днешен момент това остава неразказана история пред широката публика. Говорила съм с много млади хора, които нямат идея какво се е случвало по време на управлението на Сталин – дори в Русия популярността на Сталин все още е голяма и според последни изследвания той все още е оценяван като велик лидер. Представете си, ако ставаше въпрос за Германия и Хитлер.

Как си обяснявате желанието за повтаряне на утопията?

Времето постоянно ни изправя пред предизвикателства, но управляващите нямат представа как да ги посрещнат. Нормално е, когато има големи социални разриви, по различни начини да се напомня за Liberté, Égalité, Fraternité идеала – хората масово не смятат, че имат контрол над бъдещето си. С разпадането на Съветския съюз западният капитализъм стана още по-брутален, корпорациите иззеха ролята на правителството и няма доверие, че решенията са взимат в парламента. За съжаление, само популистите казват, че знаят отговорите, въпреки че си нямат и идея.

Има ли съвременни процеси, в които намирате повод за надежда?

В реакциите към екологичните проблеми и климатичната криза. Виждам, че протестите са едновременно спонтанни и масови. Наскоро четох книгата Les Enfants du vide ("Деца на празнотата") на философа Рафаел Глюксман, в която той обяснява как след индустриалната революция хората постепенно губят възможността да се организират в едно. Хората, които са се срещали на живо и са обменяли идеи, сега са вкъщи и комуникират онлайн, стават все по-изолирани и самотни. Мисля, че климатичната криза е достатъчно голяма тема, за да обедини хората и провокира фантазията им, за да се намерят идеи за по-добър живот. Мисля, че също така вбъдеще все повече философи и личности от света на изкуството трябва да взимат инициативата и да предлагат решения. Политиците виждат не по-далеч от края на мандата си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Power to the Robots Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект

21 юни 2019, 2641 прочитания

20 въпроса: Петя Кокудева 1 20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

21 юни 2019, 4089 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Маргарита Доровска

"Изкуството е потребност и достъпът до него е гражданско право"

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Възкръсналата империя на Ковачки

Един човек владее целия цикъл в енергетиката: копае, транспортира, продава и изгаря. Христо Ковачки вече e най-големият търговец на ток и има империя за 1.5 млрд. лв.

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас

Ново място: Cup & Roll 2

Ресторантът потвърждава, че софийската публика най-сетне има засилено любопитство към корейската кухня