В разгара на подготовката на предстоящото 24-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството Маргарита Доровска споделя, че се чувства приятно изморена - като човек, който е свършил доста работа, но му предстои още повече.

Като какъв човек се определяте?

Премислящ.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

Любимият ви момент от деня?

Нощта.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да виждаш голямата картина и да се движиш с мравешки стъпки.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

В музея казваме истината, отнасяме се мило с останалите, откриваме и разказваме интересни и много смешни истории. Имаме огромна съкровищница от рисунки и фигурки и много си ги пазим. Радваме се да споделяме играчките си, но само с тези, които знаем, че ще ги пазят внимателно като нас и ще ги показват с любов на останалите. Посрещаме гости така, че да искат да дойдат отново. Обичаме да си говорим с деца като теб и имаме забавни работилници, в които измисляме и майсторим фантастични неща. Обичаме шегите и си имаме работа основно с хора, които умеят да се шегуват. Когато ни е страх от нещо, измисляме шега за него и то спира да е страшно. Понякога е толкова забавно и ни се случват такива приключения, че вечер ни е трудно да заспим.

Как си почивате?

Плувам.

Какво ви зарежда?

Разговорите със сина ми. Ентусиазмът и идеите в екипната работа.

Какво ви разсмива?

Карикатури, не-новини, новини и хора, които се вземат насериозно.

Какво ви натъжава?

Малодушието.

Какво ви вбесява?

Несправедливостта като норма.

Личност, на която се възхищавате?

Двама куратори и изследователи – Люси Липард и Сет Зигелауб. Имат принос за развитието на концептуалното изкуство и дематериализирането на изкуството. В разгара на най-значимите си проекти и той, и тя рязко сменят полето – тя се занимава с активизъм в изкуството, а той става библиофил в областта на текстила и колекционер на тъкани. Кураторската работа може да е изчерпваща и това е особено вярно за съвременното изкуство. Възхищавам се на хора, които могат да сменят фокуса и да запазят свободата, любопитството си към света и активната си позиция, вместо да упорстват, докато станат скучни и на самите себе си.

Кое свое качество харесвате най-много?

Да виждам потенциал в неща, които другите биха подценили.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Склонността да търся най-доброто решение.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Музикален.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих плакат. Получих хитро направена картичка от сина ми.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Социални мрежи, сайтове за изкуство и за карикатура и онлайн вестници.

Къде бихте искали да живеете?

На юг, край вода или сред усмихнати хора.

Любимите ви имена?

Борис. Гергана и Валери.

Най-интересното място, на което сте били?

Архива на музея "Тейт". Видео дата банк, Чикаго. Битака в Малашевци. Остров Хайнан в Южнокитайско море. Остров в Северно море през зимата. От големите градове – Шанхай.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Светът е оцелял, защото се е смял" – мотото на Музея на хумора, съчинено от Радой Ралин.

Не вземай на сериозно човек, който не си е заложил кожата за това, в което се опитва да те убеди. Вероятността да е дрънкало или мошеник е твърде голяма.