20 въпроса: Маргарита Доровска

Маргарита Доровска, единствената българка, завършила куриране на съвременно изкуство в Кралския колеж по изкуствата в Лондон, е директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово от почти три години. "Изкуството е потребност и достъпът до него е гражданско право. В Европа има изключителни галерии и музеи в градове с под сто хиляди жители. Габрово е градът с най-вълнуваща история в България. Тук няма булшит", каза Доровска, когато след спечелен конкурс пое позицията.

Под нейно ръководство музеят (който разполага с 8000 кв. м изложбена площ, богат фонд, архив и невероятна библиотека) започна да се появява все по-често в националния културен афиш, заради интересни събития. Едно от тях беше изложбата "Роден в Габрово" - документален разказ за семейство Явашеви и първите стъпки на Кристо в изкуството.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Доровска успя едновременно да привлече вниманието към Дома (и града) и да спази обещанието си "всичко да става по най-достъпния начин, а не елитарно и с вирнат нос, отблъсквайки публиката".

В разгара на подготовката на предстоящото 24-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството Маргарита Доровска споделя, че се чувства приятно изморена - като човек, който е свършил доста работа, но му предстои още повече.

Като какъв човек се определяте?
Премислящ.



Нещото, в което вярвате абсолютно?
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

Любимият ви момент от деня?
Нощта.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да виждаш голямата картина и да се движиш с мравешки стъпки.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
В музея казваме истината, отнасяме се мило с останалите, откриваме и разказваме интересни и много смешни истории. Имаме огромна съкровищница от рисунки и фигурки и много си ги пазим. Радваме се да споделяме играчките си, но само с тези, които знаем, че ще ги пазят внимателно като нас и ще ги показват с любов на останалите. Посрещаме гости така, че да искат да дойдат отново. Обичаме да си говорим с деца като теб и имаме забавни работилници, в които измисляме и майсторим фантастични неща. Обичаме шегите и си имаме работа основно с хора, които умеят да се шегуват. Когато ни е страх от нещо, измисляме шега за него и то спира да е страшно. Понякога е толкова забавно и ни се случват такива приключения, че вечер ни е трудно да заспим.

Как си почивате?
Плувам.

Какво ви зарежда?
Разговорите със сина ми. Ентусиазмът и идеите в екипната работа.

Какво ви разсмива?
Карикатури, не-новини, новини и хора, които се вземат насериозно.

Какво ви натъжава?
Малодушието.

Какво ви вбесява?
Готовността да прецакаш някаква смислена ситуация, за да извлечеш дребни ползи за себе си.
Несправедливостта като норма.

Личност, на която се възхищавате?
Двама куратори и изследователи – Люси Липард и Сет Зигелауб. Имат принос за развитието на концептуалното изкуство и дематериализирането на изкуството. В разгара на най-значимите си проекти и той, и тя рязко сменят полето – тя се занимава с активизъм в изкуството, а той става библиофил в областта на текстила и колекционер на тъкани. Кураторската работа може да е изчерпваща и това е особено вярно за съвременното изкуство. Възхищавам се на хора, които могат да сменят фокуса и да запазят свободата, любопитството си към света и активната си позиция, вместо да упорстват, докато станат скучни и на самите себе си.

Кое свое качество харесвате най-много?
Да виждам потенциал в неща, които другите биха подценили.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Склонността да търся най-доброто решение.

Какъв талант бихте искали да притежавате?
Музикален.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих плакат. Получих хитро направена картичка от сина ми.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Социални мрежи, сайтове за изкуство и за карикатура и онлайн вестници.

Къде бихте искали да живеете?
На юг, край вода или сред усмихнати хора.

Любимите ви имена?
Борис. Гергана и Валери.

Най-интересното място, на което сте били?
Архива на музея "Тейт". Видео дата банк, Чикаго. Битака в Малашевци. Остров Хайнан в Южнокитайско море. Остров в Северно море през зимата. От големите градове – Шанхай.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Светът е оцелял, защото се е смял" – мотото на Музея на хумора, съчинено от Радой Ралин.
Не вземай на сериозно човек, който не си е заложил кожата за това, в което се опитва да те убеди. Вероятността да е дрънкало или мошеник е твърде голяма.