С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 мар 2019, 9:00, 3475 прочитания

20 въпроса: Андрей Паунов

Документалният му филм за Кристо "Да ходиш по вода" откри последното издание на "София филм фест"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

В базата "Всичко за киното" - cinefish.bg, пише: "Андрей Паунов, режисьор. Роден на 23 февруари 1974 г. в София. Бил е барман в Прага, готвач във Вашингтон, градинар в Торонто, звукооператор в Ню Йорк, счетоводител в Сан Франциско. Завършва кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2000 г. Дебютният му пълнометражен филм "Георги и пеперудите", представен на повече от 50 фестивала в цял свят, е носител на наградата "Сребърен вълк" от IDFA 2004 и на още 12 международни награди."

"Георги и пеперудите" (2004) е един от най-успешните български документален филм. Това е историята на предприемчивия доктор Георги Лулчев – психиатър, невролог и директор на Дом за възрастни с умствена изостаналост в с. Подгумер.


Паунов е режисьор и сценарист и на друг филм, оставил спомен не само със заглавието си - "Проблемът с комарите и други истории" (2007), който показва микросвета на град Белене, постоянно променян от идеологии, режими и мечти за икономически просперитет. Съдбите на героите на филма илюстрират пресичането на тъмното минало (концлагерът "Белене"), ядреното бъдеще (АЕЦ) и вечния проблем с комарите там.

"Момчето, което беше цар" (2011) разказва историята на Симеон Сакскобургготски - от изгнаническото му детство на момче-цар до завръщането му като министър-председател на България.

Освен интелигентността и лекотата (присъща на таланта и задълбочената подготовка), една от най-характерните черти на работата на Андрей Паунов е чувството за хумор - топлото, фино наблюдение на човешкото поведение и вниманието към ключовите детайли.



Най-новият му пълнометражен документален филм "Да ходиш по вода" откри тазгодишното издание на София Филм Фест и беше посрещнат от препълнената Зала 1 с аплодисменти.

Филмът е портрет на Кристо (а и на неговия племенник и дългогодишна дясна ръка Владимир Явашев), рамкиран от работата му по проекта "Плаващите кейове" на езерото Изео в Италия - от първите скици, през мъките с общинските власти и ваденето на разрешителни до напрегнати моменти от материализирането на идеята и реакцията на артиста при контакта на първите посетители с неговото произведение.

Камерата е с безпрецедентен достъп до Кристо, Паунов следва екипа на няколко континента в продължение на месеци и документира безценни моменти от творческия процес на един от най-известните съвременни артисти в света. Филмът отново е изпълнен с много хумор и разкрива щрихи от живота и работата на Кристо по начин, който едновременно разсмива и респектира.

В момента Андрей Паунов работи по първия си игрален филм по мотиви от пиесата "Януари" на Йордан Радичков.

Като какъв човек се определяте?
Почитател на Масаки Кобаяши.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Филмовата лента.

Любимият ви момент от деня?
Нощта.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да започвам от начало.

Как бихте обяснили това, което правите на едно 5 годишно дете?
Глупости.

Как си почивате?
Пуша.

Какво ви зарежда?
USB.

Какво ви разсмива?
Безизходицата.

Какво ви натъжава?
Филмите в самолетите. Винаги рева.

Какво ви вбесява?
Моите лични бесове.

Личност, на която се възхищавате?
Денис Хопър.

Кое свое качество харесвате най-много?
Непостоянството.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Ликвидността си.

Какъв талант, бихте искали да притежавате?
Търпение.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Nintendo NES CLASSIC.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Оffline.

Къде бихте искали да живеете?
В движение.

Любимите ви имена?
Маркс и Енгелс.

Най-интересното място, на което сте били?
Перник.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Don’t look back.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 972 прочитания

20 въпроса: Даниела Костова 20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

18 окт 2019, 1025 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Езикът на тялото

Красимир Кръстев-RASSIM® за смисъла на провокациите и важността изкуството да е над ежедневното

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10