Езикът на тялото

"Изкуството не е вещ, забавление или купон. Забранява се правенето на ненужни красиви предмети", гласи един от акцентите в манифеста на създадената в края на 90-те години провокативна група за съвременно изкуство XXL. И до днес творчеството на един от основателите ѝ, Красимир Кръстев-RASSIM®, отговаря на това условие.

Новата му изложба носи името "Стари картини" и показва осем творби в One Monev Gallery, рисувани през последните четири години и посветени на темите за цялостта и съвършенството. Картините, интерпретации на световни произведения на живописта, са създадени чрез два материала, с които той работи отдавна - изгоряло моторно масло и урина.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Илюстрация Рубенс. Леда и лебеда, 2017 - 1601. От серията Маслена живопис, отработено моторно масло/петрол върху платно; 150 x 190 см. Увеличаване Рубенс. Леда и лебеда, 2017 - 1601. От серията Маслена живопис, отработено моторно масло/петрол върху платно; 150 x 190 см. Смаляване

Междувременно една от ранните му работи, видеото "Фен", е показана в Софийската градска художествена галерия като част от изложбата "#Коментар #Фикция #Документ", която събира български видеоарт от средата на 90-те години до наши дни. "Фен" е с продължителност 15 минути, колкото е паузата между двете полувремена във футбола. Това е начинът му да разсъждава върху спорта като социален феномен и как чрез него могат да се проследят различни процеси в обществото и духа на времето.

Илюстрация "Фен", 2015. По кадър от видеото "Фен" (1999). маслени бои върху платно, 100 х 130 см. Увеличаване "Фен", 2015. По кадър от видеото "Фен" (1999). маслени бои върху платно, 100 х 130 см. Смаляване

Работата е част от периода, в който RASSIM® е посветен на видеото и работи с тялото си: той пуши 20 цигари една след друга в "Автопортрет с цигара" (1995), диша лепило в "Дрога" (1995), подлага се на тежки тренировки, за да стигне оптимална физическа форма в "Корекции" (1996-1998), заснема обрязването си ("Корекции 2", 2002).



Свързваща нишка между тези проекти е да се покаже това, което е оставало скрито или недоизказано във времето на социализма – от използването на наркотици като бягство от реалността тогава до бодибилдинга. Иска и да обхване съвременното отношение към тялото – желанието да изглеждаш добре пред другите, да отговориш на очакванията на обществото. Тялото и религията са за него двете големи теми, всичко останало е производно на тях.

"Много хора ме приемат за някакъв полудял ексцентрик, но мисля, че да работиш с модели в днешно време е нечовешко. Все пак всеки рисува по някакъв начин себе си и да го правиш чрез друг за мен вече не е изкуство", казва Красимир Кръстев, роден в Плевен през 1972 г. Не е виждал примери за видеоарт, преди да създава видеоарт. "Тогава имаше огромна енергия – може би заради желанието за промяна. Като че ли в обществото малко избелява паметта за направеното тогава." Той е свидетел и част от всеки значим процес в българското съвременно изкуство.

Илюстрация Увеличаване Автор: Цветелина Белутова [Капитал] Смаляване

След като казва всичко чрез тялото си ("а и то вече не е особено красиво"), сега той рисува с него – отново, по силно индивидуален начин. Миналата година той представи "Сол" - изложба от две видеа и десет платна, които оставя на вълните на Черно море край Варна. Абстракцията е това, което го вълнува най-много в момента.

"Не ми харесва, когато се вкарва твърде от ежедневното, защото така се губи по-широката гледна точка." Според RASSIM, ако успееш да създадеш нещо автентично, времето работи за творбата. "Изкуството трябва да е различно от съвременния живот, трябва дори да задава ритъма на бъдещето, да дава нови хоризонти, вместо да слиза надолу към тривиалното. Голямото изкуство не изпреварва времето, просто казва истини, които се считат за неприемливи от другите. То не е извън, то е във времето. За разлика от част от обществото."

"Стари картини" е в One Monev Gallery до 14 април. До същата дата продължава и "#Коментар #Фикция #Документ" в СГХГ.

Кипежът на 90-те години в изкуството в България и опитите за работа извън конвенционалното, за които RASSIM разказва, могат да се усетят на изложбата на група "Градът" в галерия "Академия" в Националната художествена академия. "Градът" е кръг от художници, започнат от изкуствоведа Филип Лазаров през 1986 г. Дейността им продължава до 1991 г. В екипа влизат Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Недко Солаков. Изложбата продължава до 23 април.