Комиксите стават сериозни и за 18+

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Графичните романи или още комикси за възрастни по света отдавна са признати за равноправно изкуство, което може да изследва сериозни социални, исторически и политически проблеми, не само да забавлява. Още през 1992 г. комиксът Maus получи "Пулицър" за невероятно пресъздадената автобиографична история на холокоста на автора Арт Шпигелман и баща му – полски евреин, оцелял след концлагера в Освиенцим. Интересът към комиксовото изкуство непрекъснато расте и то не се плаши да навлиза във всякакви спорни и важни теми и да намира нов подход към тяхното обсъждане.

С двама от най-известните чешки комиксови автори Войтех Машек и Луцие Ломова се срещаме в София. Машек е тук за кратко, преди да замине за Болоня, за да получи поредното международно отличие за илюстрациите и сценариите си. Той е завършил прочутата Филмова академия в Прага FAMU, а в България гостува за поредицата събития, организирани от Чешкия център за месеца на чешки комикс.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Илюстрация Увеличаване Смаляване

"И в Чехия и Чехословакия преди време комиксите бяха маргинализирани, част по-скоро от една субкултура. И на нас ни трябваше време да се отървем от стигмата", казва Машек. Според него и Луцие Ломова – една от любимите илюстраторки във Франция, която също е чехкиня и е на среща с читатели в София, предразсъдъците на чешката публика към графичните новели са дълбоко насадени с години комунистически пропаганда. "За комунистите комиксите бяха символ на пропадналото американско изкуство и постоянно бяха оплювани и принизявани. Въпреки това през 60-те и 70-те оцеляха няколко графични романа и комиксови списания, които съществуваха само защото децата на функционерите ги обичаха страшно много и не даваха на родителите си да ги забранят", разказва Луцие Ломова.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

От няколко десетилетия Чехия е превъзмогнала изцяло изкуственото стопиране на жанра, и е наваксала дотам, че авторите й са обичани дори във Франция – страна с изключителна дълга комиксова традиция. "В Белгия и Франция комиксът е национално богатство и еманципацията му датира още от 60-те години, както и в САЩ, това не е запазена територия единствено за деца и тийнейджъри", казва Ломова.

В България историята на комикса е сходна с тази в Чехия. Според Антон Стайков - автор на "Кратка история на българския комикс" и заместник-председател в Съюза на българските художници, интересът към комиксите у нас напоследък се възражда. Той подчертава, че комиксите са пълноценен литературен жанр и в някои страни издаването им е държавна политика. "Въпреки че издаването на комикси в България е скъпо удоволствие и художниците от Сдружението за популяризиране и развитие на българския комикс "Проектът Дъга" работят почти на доброволни начала, те не се отказаха. Световните тенденции са ориентирани към издаването на графични новели и у нас това също се случи - появи се "Аракел" – със загатнати социални и политически препратки", казва Стайков.

Илюстрация Увеличаване Автор: Иво Чупетловски Смаляване

Войтех Машек потвърждава, че и чехите не ги е страх да навлизат в дълбоките води на съвременните им социални проблеми – доказателство е графичната новела по един от най-заплетените случаи в Чехия "Света Барбора". Докато се опитва да нагласи камерата на бебефона, с който наблюдава детето си, един баща хваща по погрешка образи от камера в съседна къща, където вижда как някой малтретира две малки момчета. Започва разследване, известно като "Случая "Куржим", на името на града, където се случва всичко през 2007 г. Разкритите факти показват, че най-вероятно има замесена секта и няколко публични личности в града, включително и ръководители на скаутската организация, както и мрежа от разпространители на детско порно. Колкото повече напредва разследването, толкова по-заплетен изглежда случаят – един от най-скандалните образи в случая е на Барбора, която в началото също се е маскирала на жертва, представяла се за 13-годишно момиче, впоследствие се установява, че е на 33 години. Бяга в Норвегия, там се опитва да се прикрие като момче тийнейджър на име Адам и за дълго време успява да заблуди всички, но е разкрита и върната в Чехия, където е осъдена за съучастие по "случая Куржим". В крайна сметка има осъдени и излежаващи присъдата си няколко души, но чешката общественост все още е потресена и този случай повдига редица сериозни проблеми. Един от тях е как са показани в медиите децата жертви на насилие. "Аз и колегите ми, с които създадохме графичния роман по този действителен случай, бяхме също много разстроени и не знаехме как да подходим, бяхме сигурни, че не искаме да преминaваме определени етични граници. Наложи се да търсим информация като детективи, много от фактите така и не бяха оповестени, заради процеса", разказва Машек. Стигат до извода, че за да предпазят пострадалите деца, няма да ги изобразяват, въвеждат и други герои в комикса, включително и разследваща журналистка.
Авторите искат да обърнат внимание на проблеми от съвремието като това как човек може да си създаде изцяло фалшива идентичност и как под носа ни (особено в града) е възможно да се разиграват ужасни трагедии, без въобще да забележим.

Един от другите сериозни проекти на Войтех Машек е Recykliteratura – идеята е да се вдъхне нов живот на снимки от стари филми и списания, чрез колажи и комикси. Той дебютира през 1999 г. с късометражния филм "Томик", част от омнибуса "Великолепната шесторка". Филмът по негов сценарий Fricassé (реж. Мартин Крейчи) е представен в секцията "Петнадесетдневка на режисьорите" на филмовия фестивал в Кан през 2003 г. Заедно с Джиан Бабан е автор на сценария на "Аз съм по-голям и по-добър" (реж. Мартин Дуда), номиниран за студентски "Оскар" през 2007 г. Десет години по-късно, през 2017, "Малкият кръстоносец", на който е съсценарист, получава "Кристален глобус" за най-добър игрален филм на фестивала в Карлови вари. Сътрудничеството на Войтех Машек с Джиан Бабан продължава в областта на комикса и театъра. Двамата създават платформата "Монстър кабарето на Фред Брунолд", която включва едноименната комикс трилогия , анимационния филм "Радио Кабаре".

Илюстрация Увеличаване Автор: Иво Чупетловски Смаляване

Разбира се, комиксите за възрастни не е задължително да бъдат по тежки социални теми. Също като в литературата, различни сюжети намират своите читатели. Луцие Ломова създава графичната новела "Диваците" за живота на чешкия пътешественик и изследовател на южноамериканския континент Алберто Войтех Фрич. "Той е един от най-известните учени в света, допринесъл за изследването на кактусите в началото на ХХ век – бил е толкова добър ботаник, че докато водел кореспонденция с други учени по цял свят, те си мислели, че си пишат с възрастен професор, а той е бил едва на 13 години. Канят го на научна конференция и остават изумени", разказва Ломова. След като прекарва дълги години в Южна Америка, той се завръща с негов приятел индианец в Чехия, който остава да живее с него. Комиксът на Ломова има неочакван обрат в края, но и той е по истински случай. Преди няколко години чехи, които снимат документален филм за Фрич в Южна Америка, откриват случайно едно село с местни индианци, които са руси и носят фамилията Фрич – оказва се, че са потомци на учения, който е имал дъщеря от местна индианка, но никой в родината му не е знаел.

Първата новела на Ломова за възрастни е "Анна иска да скочи" – многопластова история за една обикновена жена и нейните странни преживявания, която излиза през 2006 г. първо на френски език от издателството Éditions de l’An 2, основано от известния теоретик на комикса Тиери Гронстийн. Същото издателство публикува през 2014 г. криминалната история "За отстрел". На няколко езика – чешки, руски, немски, испански, френски, японски, е издадена нейната адаптация "Златни чешки приказки".

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Въпреки майсторството им в комиксите за възрастни и Войтех Машек, и Луцие Ломова са изкушени и в създаване на прекрасни комиксови истории за деца. Ломова е популярна с комикс серията за мишките Анча и Пепик, която не спира да се радва на огромен читателски интерес и има две самостоятелни издания, а през 2017 г. е адаптирана с участието на авторката като анимационен сериал от Чешката телевизия. А книгата на Войтех Машек "Човече, костилка, слива, цепеница и отново човече" – психеделична и изпълнена с въображение и красиви картини, вдъхновени от историята за Пинокио, тя печели чешка престижната награда на Международния панаир на детската книга в Италия - Bologna Ragazzi Award за 2019. Именно нея отива да приеме Машек, директно след посещението си в София.

Всички споменати тук книги са изложени в Чешкия център. Продава се и преведената на български графична новела "Затопек" (изд. "Жанет 45"). В Бургас на 11 април във филиала на Художествената академия ще бъде открита изложба, посветена на комикса с няколко лекции от Антон Стайков. За цялата програма следете сайта на Чешкия център http://sofia.czechcentres.cz