С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

19 апр 2019, 9:00, 3110 прочитания

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Даниел Кайзер е биограф на чешкия дисидент и президент Вацлав Хавел, по призвание е журналист. Работил е за чешката секция на BBС и за най-стария и влиятелен всекидневник "Лидове новини". През 2013 г. милиардерът със съмнително минало, обвинен за злоупотреба със средства от еврофондове, а в момента министър-председател на Чехия, Андрей Бабиш купува "Лидове новини". "Отне ми точно пет минути да реша да напусна, не ме беше страх. Притеснявах се само за битовите неща, представях си, че всички ще напуснем и няма да се намерят места в другите медии за толкова много журналисти", споделя Даниел Кайзер. Оказва се, че не е имало защо да се притеснява – "бях разочарован, в крайна сметка само 20 процента от колегите ми действаха като мен, останалите 80 процента си останаха на позициите, правейки се, че нищо не се е случило, бях убеден, че съотношението ще е точно обратното", казва Кайзер.

Той гостува в София, за да участва в дискусията "Може ли да бъде регулирана свободата на словото", част от "Фестивал на идеите за Европа" в Червената къща, както и за да представи двете си политически биографии на Вацлав Хавел - "Дисидент" и "Президент" в Чешкия център.


В момента Даниел Кайзер е коментатор на седмичното списание "Ехо 24" и няма готов отговор на въпроса как да се регулира свободата на словото. Скептичен е, че журналистите могат да спазват така необходимата хигиена – да се пазят от олигарси и политическото статукво – "не бива да си правим илюзии, че журналистите могат да бъдат високоморални – след случилото се с "Лидове новини" вече мога да кажа, че очевидно и най-големите идеалисти могат да бъдат купени". Според него през първите петнадесет години след Кадифената революция чешките медии се радват на невероятна свобода – най-големите медии са собственост на германски компании, които въобще не се месят в работата им: "Ние, журналистите бяхме 130% свободни, германците се интересуваха само от печалбата – всичко, което печелеха, отиваше в централите им в Германия, не инвестираха абсолютно нищо във вестниците, които притежаваха, за да направят по-качествена журналистиката или за да ни обучават, но поне нямаше и никакъв натиск върху редакционното съдържание."

След финансовата криза и спадането на приходите германците искат да си продадат бизнеса. Като резултат вторият най-богат човек в Чехия решава да участва в политиката и на медийния пазар и купува "Лидове новини" – в момента Бабиш притежава (чрез доверителен фонд, в чийто борд е съпругата му Моника) медийната група Mafra, която държи третия най-популярен новинарски портал idnes.cz и всекидневника "Млада фронта днес". "А от тази седмица се носят слухове, че олигархът и най-богат човек в страната Петр Келнер ще купи чешката телевизия "Нова" и ако това се случи, всеки олигарх в Чехия ще си има своя медиа", обобщава Кайзер. В България КЗК спря купуването на българската "Нова тв" от Петр Келнер, но пък разреши на дружеството на братя Домусчиеви - "Адванс медиа груп", да я купят. "Когато олигарси притежават медиите, журналистите вече не могат да правят истински и сериозни разследвания, по които да се работи дълго и задълбочено", категоричен е Даниел Кайзер.

В контекста на ситуацията в България – според индекса на "Репортери без граници" заемаме 111-о място по свобода на словото от 180 държави в Европа, и след случая с убития разследващ журналист Ян Куцияк в Словакия може да се каже, че новите дисиденти на Централна и Източна Европа са независимите журналисти. "И ние изпадаме от класацията, на една неотдавнашна международна среща грузински журналист ме догони и каза, че не може да повярва, че и Чехия се поддава на олигарсите и че започваме да приличаме на някоя от бившите съветски републики" – според Кайзер сега няма такава силна фигура като Вацлав Хавел, която така да обединява хората, но пък и не са онези тежки времена от 70-те години по време на комунизма – "дано на никой не се наложи да изживее това, което е изживял той".



"За чехите Хавел беше направо икона, герой от приказките." Но как се пише биография за толкова идеализирана личност? Пред автора стои трудната задача да види реалната човешка личност обективно зад ореола на герой. Може би фактът, че след излизането на първата книга "Дисидент" през 2009 г. (и "Дисидент", и втората "Президент" засега са преведени само на немски език - бел.ред.) Хавел изведнъж преустановява контактите си с Даниел Кайзер, означава, че той е успял да пресъздаде един правдив образ на човека Хавел отвъд имиджа на легенда. "След като прочете книгата, той каза, че е разбрал, че не го харесвам, но не знам как стигна до този извод – аз наистина го харесвам и ценя факта, че той е бил почтен и честен човек."

По време на множеството интервюта за книгата Вацлав Хавел е отказвал да говори за един конкретен период от живота си – 1977 година, когато е в затвора за пръв път. "Отвориха досиетата и архивите на полицията и затвора и след като изчетох купища документи и доклади, разбрах, че по време на първия му арест Хавел се е пречупил и наистина се е отрекъл от Хартата 77 - общата декларация на интелектуалци, в която се настоява за спазване на човешките права в комунистическа Чехословакия. "В онези години, след като е пуснат от затвора, официозният вестник "Руде право" публикува новината за неговото отмятане от Хартата и Хавел веднага коментира, че това е лъжа и комунистическа пропаганда. "Аз разбирам, че не е издържал на разпитите в затвора, и му съчувствам. Разбирам, че е излъгал и е бил с гузна съвест, защото според всички дисиденти тогава той беше изтърпял геройски ареста си", разказва Кайзер. Според него заради гузна съвест Хавел прави всичко възможно да го арестуват пак и този път наистина стоически изтърпява всичко. "Опитах се няколко пъти да започна разговор за това, но той категорично отказваше."

Втората част на биографията "Президент" излиза през 2014 г. и разкрива какво се е случвало в Пражкия храд. Доверието в Хавел е било толкова голямо, че в началото той е имал много по-голяма власт, отколкото би трябвало да има президента според чешката конституция – "казвал е кои да са кметове, кой да е директор на националната телевизия, имал е огромно влияние в началото на 90-те".

Кайзер е бил подготвен съмишлениците на Хавел да не харесат тази втора книга, защото в нея като автор той е малко по-критичен, отколкото в първата: "За моя изненада те ме похвалиха, може би вече се чувстваха по-свободни да разговарят за него след кончината му, след като не трябваше да го пазят – последните години беше болен и в по-крехко състояние."

Това, което в биографията е изтъкнато като негово голямо предимство, е неконформизмът му – Хавел не се страхува да се опълчи и на световни лидери, когато не е съгласен с политиката им, многократно е упреквал западните правителства например, че не правят достатъчно за Югославия.

Тази линия на неконформистка политика според Кайзер продължава и следващият чешки президент Вацлав Клаус, който обаче непрестанно е сравняван с предшественика си – една неравна битка. Биография на Клаус може да е евентуалният нов проект на Даниел Кайзер.

Тази година се навършват 30 години от Кадифената революция в Чехословакия и сред изобилието от събития в София, посветени на Вацлав Хавел, са изложба, акцентираща върху творчеството му като драматург, откъс от "Аудиенция", запознаване с образа му на дисидент и президент.
"Фестивал на идеите за Европа" в Червената къща се проведе месец преди изборите за Европейски парламент на 26 май. Лекциите и дискусиите бяха шанс за българските граждани да чуят мненията на интересни мислители (политолози, философи, журналисти, активисти) по ключови теми, свързани с бъдещето на ЕС.

Най-хубавото е, че записите от всички лекции, срещи и разговори са качени за безплатно гледане в YouTube канала на "Червената къща".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Ясен Згуровски 20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

19 юли 2019, 1679 прочитания

Чичо Томасовата България Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

19 юли 2019, 2240 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
YVA в свои води

Изпълнителката, композитор и модел Ива Янкулова (YVA) за нуждата да пише песните си

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Кой взима летище София

Изненадващо обединението между фонда Meridiam и Strabag беше обявено за концесионер. Победителят предложи най-ниската инвестиционна оферта

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността