Борис Праматаров е един от най-разпознаваемите млади художници и илюстратори. Въпреки че от известно време живее в Брюксел, той винаги намира начин да присъства активно и на българска сцена. Изложбата му "Балонен Икар" е в Intro Gallery до 18 май. В пространството може да се намерят и бройки от новата му визуална книга Entomon.
Художникът продължава и дългогодишната си работа по кориците на издателство СОНМ. Неотдавна под знака му излязоха книгите "Уморени разкази" на Антун Густав Матош, "Халифът щърк" на Михай Бабич и "Волиери" от Зузана Брабцова. Праматаров е отговорен и за визуалната идентичност на EXE, един от най-популярните клубове в София.
Като какъв човек се определяте?
Обикновен човек с маниакална отдаденост на рисуването.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам, че изкуството прави света поносим.
Любимият ви момент от деня?
Рано сутрин.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да работя здравословно и да знам кога да казвам "Не!" и "Стига!".
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
С точици и чертички рисувам човечета.
Как си почивате?
Положително мислене и йога.
Какво ви зарежда?
Достиженията на креативния човек. Качественото изкуство и култура са абсолютна храна за духа и въображението...
Какво ви разсмива?
Смея се на много неща, но най-често на себе си.
Какво ви натъжава?
Времето, прекарано далеч от хората, на които държа.
Какво ви вбесява?
Глупостта и арогантността, в това число и моите собствени.
Личност, на която се възхищавате?
Има страшно много хора, на които се възхищавам – творци на изкуството и обикновени хора, успели на постигнат душевно равновесие и да отстояват себе си при критични обстоятелства...
Кое свое качество харесвате най-много?
Търпението.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Понякога съм голям песимист.
Какъв талант бихте искали да притежавате?
Музикален! За жалост съм бос в тази област.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих на приятелката си Софи Унг несесер с изрисувани костенурки нинджа от едно време - яркочервен и гумен. Последният подарък, който получих, беше една китайска оперна маска.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Pinterest. Spotify. Gmail.
Къде бихте искали да живеете?
В близост до природа и в близост до интензивен културен живот.
Любимите ви имена?
Сату, Кобоко, София, които, ако не се лъжа, означават приказка, надежда и мъдрост.
Най-интересното място, на което сте били?
В Южна Корея – там всичко ми се струваше много различно и интересно.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Който хвърчи високо, пада ниско." Опитвам се да съм здраво стъпил на земята.
Борис Праматаров е един от най-разпознаваемите млади художници и илюстратори. Въпреки че от известно време живее в Брюксел, той винаги намира начин да присъства активно и на българска сцена. Изложбата му "Балонен Икар" е в Intro Gallery до 18 май. В пространството може да се намерят и бройки от новата му визуална книга Entomon.
Художникът продължава и дългогодишната си работа по кориците на издателство СОНМ. Неотдавна под знака му излязоха книгите "Уморени разкази" на Антун Густав Матош, "Халифът щърк" на Михай Бабич и "Волиери" от Зузана Брабцова. Праматаров е отговорен и за визуалната идентичност на EXE, един от най-популярните клубове в София.
0 коментара