С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 май 2019, 9:18, 4623 прочитания

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Марк Грифитс е професор по поведенческо пристрастяване в NTU, Великобритания, и директор на неговия Международен отдел за изследване на хазарта, игрите и киберпсихологията. Той е изключително продуктивен учен с публикации в редица сериозни научни издания с голям "импакт фактор" (висок коефициент на цитирания на неговите изследвания от други учени - бел.ред.).

По време на Софийския фестивал на науката, организиран от Британския съвет, Марк Грифитс говори пред препълнена зала за работохолизма, комара и всякакви други форми на пристрастяване - към социалните мрежи, смартфона, секса и дори към риболова. Самият той често е подозиран в работохолизъм заради огромния брой статии на година, които публикува. Мисията му е да развенчава митовете около поведението на пристрастяването, да обяснява на достъпен език факторите, които го провокират, както и да проследи как то може да бъде предотвратено.



Защо избрахте да изследвате пристрастяванията?

Когато трябваше да избера тема за докторантурата си имах ограничен избор от няколко проекта, сред които и темата за хазарта, а имах личен опит с този тип пристрастявания в семейството си. Брат ми беше комарджия със сериозен проблем – живеейки с него, знаех много добре колко е трудно за околните. Брат ми успя да се пребори с комара, но се поддаде на други зависимости и тялото му не издържа, почина на 38 г. За съжаление е много често явление, когато човек успее да се отърве от една зависимост да мине на друга. Но това не е единствената причина, поради която избрах да работя върху това.

В статиите си казвате, че поведенческите пристрастявания имат същите симптоми като пристрастяване към наркотици, алкохол или цигари, как го обяснявате?



Имах случай на родители, чиито син, изключително добър ученик и добър спортист, изведнъж започна да разпродава вещите им от вкъщи. Чудеха се какво става. Впоследствие се разбра, че един ден, докато чакал да го вземат след тренировка по плуване, видял ротативка на спирката и решил да пробва. Много бързо се пристрастил. Когато научиха това, родителите си отдъхнаха, казаха, добре, че не са наркотици, без да осъзнават, че това пристрастяване е също толкова сериозно. Синът им не можа да се пребори и след няколко години влезе в затвора за кражби, с които си финансираше играта на ротативки.

Как може да разберем, че някой е пристрастен?

Има шест критерия, на които трябва да отговаря и според мен те са валидни за всяко пристрастяване: от работохолизъм до комар, пристрастяване към социални мрежи, порно и пр. Първото e salience – това означава човек да се опитва постоянно да практикува това, към което е пристрастен и в моментите, когато не може да го прави, да мисли само за него. Имам събрани безброй примери на засмукани от хазарта хора, които спират да ходят на работа или геймъри, които са дотолкова пристрастени, че не могат да бъдат отделени от компютъра и половинките им трябва да звънят да ги извиняват пред работодателите с измислени настинки. Хората с най-сериозна зависимост от хазарта в Англия се побъркват по време на коледните празници – тогава обикновено казината са затворени за една седмица. Пушачи спорят с мен, че този критерий не ги засяга, защото не мислят постоянно за пушене – това е вярно, само докато имат възможност да пушат. В момента, в който се качат на презокеански полет, веднага започват да мислят само и единствено за цигари.

Вторият критерий е "промяна на настроението" – ако настроението ви зависи от фактор като достъп до ротативки или телефона ви, фейсбук и подобни, значи сте пристрастени. Третият критерий е "толерантност" – пристрастеният развива толерантност и има нужда или от увеличаване на дозата или от увеличаване на часовете игра, залагане и т.н. Ако в началото пет часа на ден игра на ротативки освобождават в съзнанието ви нужните допамин, серотонин и подобни, за да се чувствате добре, постепенно започвате да се нуждаете от все повече и повече часове. Четвъртият критерий е "затваряне" – да се оттеглите и затворите в себе си. Петият критерий е "конфликт" – това означава да ви изхвърлят от работа, да изпаднете от собствената си среда, от групата приятели или семейството. И шестият, последен критерий е "рецидив" – дори да успеете да се отделите от заниманието, към което сте пристрастени за кратък период от време и да мислите, че сте се излекувани, после се връщате отново към зависимостта си – като пушачите, които казват, че са отказвали цигарите много пъти.

Какво се случва с човек, който има поведенческо пристрастяване и са му го отнели?

Проявява абсолютно същите физически симптоми като алкохолик, пушач или дори наркозависим – може да му треперят ръцете, да се изпотяват, да има сърцебиене, да му се повръща и върти свят.

Вие самият работите толкова много – сам казвате, че работите по 10- 12 часа на ден, означава ли това, че сте работохолик?

Имам три деца. Когато бяха малки не работех толкова много, защото исках да прекарвам време с тях, но те вече са големи и аз мога да се върна към предишния си ритъм. Съпругата ми също не се оплаква. Затова мисля, че ключово в случая е да си отговорите на въпроса дали това, което правите пречи или помага на живота ви – аз нямам проблеми с работата, семейството или здравето си, интензивният ми работен ритъм само допринася към пълноценността на моя живот, не ми отнема нищо. Напредвам бързо в кариерата, пътувам по цял свят и мисля, че с изследванията си помагам на много хора.

Какво може да се направи, за да не се стига въобще до пристрастяване?

Поведенческото пристрастяване е сложно – в него голямо значение имат контекстът и средата. Затова е изключително важно да се създаде безопасна среда. Аз изследвам рекламата на залагания, казина, ротативки и съм категоричен, че тя не трябва да е близо до деца и тийнейджъри.

В България реклами на залагания дебнат отвсякъде, по стадионите, игрищата, в парка, дори наскоро имаше скандал с българския национален отбор по художествена гимнастика, който рекламира хазарт.

Това би било абсолютно забранено във Великобритания – децата се влияят от спортистите. Проблем е, че на колкото по-ранна възраст човек започне да залага, толкова по-вероятно е да се пристрасти. Аз не съм против залаганията по принцип, самият аз залагам от време на време, но категорично съм против непълнолетните да имат право да залагат.

Какво може да направи обществото или държавата, за да е по-безрискова средата?

Ако става въпрос за работохолизъм, важно е самите работодатели, държавата и синдикатите да създадат такава среда, че да се толерира балансът между работа и личен живот. А в момента наблюдаваме обратното – едва ли не човек е герой, ако виси в офиса колкото се може по-дълго. В това отношение скандинавските страни са много напред – там има правила, които помагат на служителите да се грижат за здравето и личния си живот. По отношение на хазарта - той не може да бъде забранен, защото това само ще увеличи черния пазар. В момента технологиите помагат много. Колкото повече хазартът се пренася онлайн, толкова по-добре. Всяко уважаващо себе си онлайн казино трябва да отговаря на редица правила. Самите фирми, занимаващи се с хазарт в момента, ме наемат, за да им помогна да изградят политика и система за превенция на пристрастяването, те също нямат изгода от пристрастените играчи – в дългосрочен план те няма да допринесат за бизнеса им, защото си губят работата и няма как да финансират залаганията си. В момента, преди да започнете да залагате онлайн, сте задължени да си зададете лимити – колко време ще прекарате и колко пари можете да изхарчите за седмица, месец и дори година. Сега получавам данните от поведението на потребителите, които залагат, и мога да ги анализирам много по-добре, отколкото преди години.

За първите си изследвания прекарвах дни и месеци с девет души, които са комарджии, за да проследя поведението им, а днес получавам от сайтовете директно данни за стотици хиляди хора. Съответно мога да анализирам много по-точно кои от тези мерки помагат да се предотврати пристрастяване – така открих, че лимитите работят, но появяване на поп-ъп съобщение например, което ви уведомява, че вече сте играли на онлайн ротативки в продължение на час, не работи особено. А автоматично прекъсване в продължение на десет минути, да речем, и ban-ването на потребители има обратен ефект. След като ги допуснат отново да залагат, същите хора прекарват повече време и изхарчват повече пари.

А какво може да се направи по отношение на пристрастяването към смартфоните, в момента съществува терминът номофобия – страх от липсата на мобилното устройство?

Моята лична мярка е да нямам мобилен телефон. Имам профил в социалните мрежи, но ги ползвам само по няколко минути сутрин от компютъра си. Може би това е и причината да съм много по-продуктивен от колегите си.

Как може да се излекува пристрастяване?

Много е сложно именно защото зависи от комплексни фактори – среда, предразположение, контекст. За всеки случай има индивидуално решение. Но, отново, важна е превенцията. Като знаем колко пристрастяващ е хазартът, непълнолетните не бива да имат достъп до него. Има една много хитра уловка, наричам я "почти успях". Да вземем за пример талоните за лотария, които изтърквате. На тях трябва да има три еднакви фигурки, за да спечелите, но често се падат две и вие си мислите, че почти сте успели, и веднага си купувате нов талон. Подобен е случаят с риболова – често рибарите чувстват, че са изпуснали на косъм голямата риба. Не казвам, че има много истински пристрастени риболовци до степен на болестно състояние - те сигурно се броят на пръстите на една ръка, но теоретично би могло да има.

Друг важен компонент е повтаряемостта – никой никога не се е пристрастявал към държавната лотария или тотото, защото има тегления два пъти в седмицата, докато търкането на талончета може да се случва постоянно. Налагането на лимити е като слагането на колан, докато карате.

Хората са слаби по природа и се поддават на изкушението – затова трябва да има регулации и законови мерки, които да им помагат. В Норвегия и Швейцария в момента са въвели карти – ако ще ходите в казино, трябва да притежавате електронна карта, в която предварително сте задали лимит. С нея се чекирате на входа дори на физическите казина. Ако не си зададете лимит сами, държавата го задава автоматично. Ако сте превишил лимита от картата, не може да влезете. В САЩ проблемът е решен ситуационно – казината са изнесени в определени градове като Лас Вегас – трябва да отидете там, за да можете да залагате. Също така вече имаме доказателства, че комбинацията от алкохол и хазарт увеличава склонността към пристрастяване. Тоест една мярка за справяне би била да не се предлага алкохол, докато хората залагат. В момента в ЕС и в САЩ регулациите са толкова сериозни, че никога фирма за залагания не би получила лиценз, ако не покаже какви мерки предприема, каква й е политиката за справяне със залаганията. Дори във фейсбук вече можете да си сложите настройки с лимити. Мерките срещу тютюнопушенето посредством високите данъци и страшно скъпите цигари също помагат – броят пушачи намаля.

Какви са по-странните пристрастявания, които сте изследвал?

Имаше един фен на английски футболен клуб, който до такава степен се беше пристрастил към техните мачове, че изхарчи всичките си спестявания да обикаля с тях света и да ги гледа. Не ходеше на работа, когато имаше мач някъде, гледаше по цял ден записи от минали срещи. Може да съществува и пристрастяване към чувства – например да се чувствате меланхолични или влюбени или тъжни, щастливи и т.н. Но, разбира се, хората с болестна форма на такова пристрастяване биха били много малко.

Интервюто взе Тамара Вълчева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Звуковата терапия на Стейси Кент Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

6 дек 2019, 475 прочитания

20 въпроса: Красимир Георгиев 20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

6 дек 2019, 921 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Геновева Христова-Мъри

Съоснователка на Missia23, място, което събира хора от творческите индустрии и тех-специалисти от различни области

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10