Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

Agencja Gazeta

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."

Калина Горанова
2974 прочитания

Agencja Gazeta

© Agencja Gazeta


Маша Гесен беше сред петимата финалисти на тазгодишните награди "Ришард Капушчински" за репортажна литература. Десетото издание на наградата на името на големия полски журналист и писател, известен като Краля на репортажа, се проведе неотдавна във Варшава.

Маша Гесен е руско-американска журналистка, писателка, активистка за правата на хората с различна сексуална ориентация и един от най-отявлените критици на руския президент Владимир Путин. През 2012 г. Гесен издава книгата "Човекът без лице - Невероятният възход на Владимир Путин". През 2013 г. Маша се мести в Ню Йорк. Нейни статии са публикувани в The New York Times, The Washington Post, Vanity Fair и други. От 2017 г. пише за The New Yorker. В конкурса Маша Гесен участва с книгата си "Бъдещето е история: Как тоталитаризмът опитоми Русия".

Наградата "Капушчински" получи Мачей Билавски за книгата си "Къщата с двете кули", в която той разказва историята на своето еврейско семейство, което през 1968 г. бяга в Швеция.

Книгата ви "Бъдещето е история" разглежда едно общество, обречено да повтаря миналото си. Каква е ролята и отговорността на отделния индивид в този процес?

Много е трудно да се говори за отговорност. Едно от твърденията ми в книгата е, че начинът, по който руското общество се е адаптирало към тоталитаризма, не е бил грешен. Това е била рационална адаптация - най-добрият начин да оцелееш при тоталитаризма.

Не може да виниш обществото за това, че е възпроизвело такъв начин на приспособяване, повече, отколкото жена - жертва на насилие, за това, че е трябвало да предвиди, че нещо лошо ще се случи. Мисля, че най-добрият начин да се разбере историята е тя да се разглежда в контекста на травмата.

Как да лекуваме тази травма?

Не знам как. Може би с наративна терапия. Постсъветските държави, които са се възстановили най-добре, са тези, които са успели да създадат много силна история за самите себе си. Много е важно да имаме способността да кажем "не сме напълно безсилни".

Може ли обществото да живее без Путин и какво ще стане след него?

Не мисля, че е работа на журналистиката да предсказва бъдещето. Вредата, която Путин нанася, е дълбока. Той задълбочава вредата, нанесена от тоталитаризма. Мисля, че колкото по-дълго продължава, толкова по-голяма ще е щетата за обществото. Но не знам какво следва.

Бъркат ли САЩ и ЕС във възприятието си за Путин и наличието на зъл мастър план?

Написах книга, в която твърдях, че Западът подценява неговата ужасност. Но също го описах и като не много интелигентен, не много образован и крайно нелюбопитен човек. Той няма такава амбиция, той няма мастър план, защото не е способен, но също и защото е опортюнист по природа. Продължавам да твърдя, че той не е такава заплаха, каквато си мислим. По някакъв начин е по-страшно да мислим, че той няма план - защото това просто означава, че сами сме затънали в тази каша, вместо, че сме водени от властно чудовище. По някакъв начин е успокояващо да мислим, че някой има идея какво се случва.

Каква беше реакцията на г-н Путин на книгата ви за него?

Той не знае за съществуването й и това е факт.

Как е възможно, няма ли разузнаване?

Възможно е. Той е на власт от 20 години. Когато книгата излезе, беше на власт от 13 години. Някой трябва да му каже за нея. Той няма сам да я намери, Путин не браузва в интернет. Някой трябва да поеме риска и да му каже. Той не знае за книгата. Факт.

Тази актуална носталгия по величието - да направим Америка велика отново, Русия - велика отново, колко опасна може да стане?

Така се заражда фашизмът. Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика. Сделката между демагозите и населението, в която демагозите обещават да освободят населението от задачата да мисли за своето бъдеще, като му обещават да го отведат до въображаемото минало, където се чувства комфортно.

А отговорът трябва да е ориентиран към бъдещето. Не може да е ориентиран към миналото или настоящето. Живеем в доста дълга епоха на правителства технократи, невизионери и начинът, по който технократските правителства отговарят на искането за въображаемото минало, е, че са много компетентни. Но не от това имаме нужда. Компетентността е ценна, но не е абсолютна ценност. Тя е инструмент - не е политика, а ние се преструваме че е. Политиката е визия. Политиката е това, на което сме се съгласили, в името на живеенето заедно в един и същ град, държава, свят. Тя трябва да е за бъдещето, не за знанието как да го направим. По някакъв начин дори трябва да е за незнанието и за това да стигнем някъде заедно.

Какви са приликите и разликите между Тръмп и Путин?*

Определено има повече разлики, отколкото прилики. Те са много различни като темперамент. Единият е емоционален, другият се преструва, че няма емоции, като липсата на емоции е неговата идея за проекция на властта.

Но има една прилика и това е как лъжат. Те лъжат не за да те накарат да вярваш в нещо, а за да установят власт. Посланието винаги е: "Казвам това, понеже мога да кажа, каквото си искам". Това е начин за вкарването на цялото общество в загубената битка за споделена реалност и е трагично. Кой е по-опасен? Единият е обективно по-властен и това не е Путин. Путин превърна Русия във все по-малко приятно и все по-малко сигурно място за живеене и беше важно да се знае че има други нормални места по света. По-специално САЩ, където има общество, основано на някои идеали. И сега, когато имаме американски лидер, който отрича тези идеали, не знам дали това е по-опасно, но определено е по-трагично.

* Въпросът е от дискусия с финалистите за наградата "Капушчински"

Маша Гесен беше сред петимата финалисти на тазгодишните награди "Ришард Капушчински" за репортажна литература. Десетото издание на наградата на името на големия полски журналист и писател, известен като Краля на репортажа, се проведе неотдавна във Варшава.

Маша Гесен е руско-американска журналистка, писателка, активистка за правата на хората с различна сексуална ориентация и един от най-отявлените критици на руския президент Владимир Путин. През 2012 г. Гесен издава книгата "Човекът без лице - Невероятният възход на Владимир Путин". През 2013 г. Маша се мести в Ню Йорк. Нейни статии са публикувани в The New York Times, The Washington Post, Vanity Fair и други. От 2017 г. пише за The New Yorker. В конкурса Маша Гесен участва с книгата си "Бъдещето е история: Как тоталитаризмът опитоми Русия".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    true_original avatar :-|
    true_original

    "Като жена жертва на насилие" - тази жена е живяла без насилие до определения момент, руското общество никога не е живяло без насилие - нещо, което,очевидно, не може да се осъзнае


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK