С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 21 юни 2019, 8:50, 7370 прочитания

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

През годините Петя Кокудева е била журналистка, сценаристка, копирайтър и радиоводеща, но към днешния момент е позната най-вече като писателка на детска литература в България. Миналата година излязоха двете части на детската книжка "Лупо и Тумбa", създадена заедно с италианската илюстраторка Ромина Беневенти.

В края на юни ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка" (изд. "Жанет 45"), в която тя ще разкаже близо сто истории от различни точки на света. Описва я като точно обратното на пътепис. Вместо детайлни обяснения и разкази тя ще предложи на читателите кратки истории, водени от личния й поглед към различни места и култури - от Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ.


Като какъв човек се определяте?
Досадна пъзла при очакването на буря. Изненадваща куражлийка, когато бурята вече вилнее наоколо. Сама не мога да повярвам колко голяма е амплитудата между двете.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
"Знанията са само слухове, докато не заживеят в мускулите." Така казват хората от племето асаро от Папуа Нова Гвинея.

Любимият ви момент от деня?
Сутрините. Докато още не мога да си спомня за какво трябваше да се тревожа.



Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да затисна в гардероба поне за малко чувството, че не съм достатъчно добра.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Аз съм нещо като детектив, но с думи вместо с лупа. Наблюдавам, слухтя, вървя по стъпките на разни истории. После, ако успея да ги запиша внимателно и красиво, думите служат като лупа. През тях виждаш и чуваш от по-близо, отвътре.

Как си почивате?
Най-вече в джунглите на неподозираното. Имам почти неистова склонност да търся с какво да се самоизненадвам. Любопитна съм да откривам неща, места, хора, които ще разковат клетката на представите ми, на познатите модели и така ще дадат глътка въздух на мозъка. То е като да живееш в Смолян, сред боровете, и изведнъж да се натъкнеш на плаващо село във Виетнам. Тогава мозъкът си казва: "Стига, бе! И така ли може да се живее - върху реката?!" Тези нови, свободни валенции, които ти дава неподозираното, са голяма утеха и истинска почивка за мен. Какво по-голямо спокойствие от това да осъзнаеш, че има много, страшно много начини да се живее. И дори най-странните от тях са за някого правилни.

Какво ви зарежда?
Да наблюдавам диви животни, без да ме виждат и без да им преча. Ако имах повече смелост, щях да си сбъдна отдавнашната мечта - да бъда природен репортер на National Geographic.

Какво ви разсмива?
Майка ми, която е зевзек. Двете ми котки. Любимата ми поредица детски книги Frog and Toad. Също когато играем с най-близките ми приятели на "Книжен оракул". Задаваш сериозен и личен въпрос на глас, примерно аз наскоро: "Кога най-сетне ще спра да се тревожа", избираш на сляпо книга, страница и ред и прочиташ нещо от сорта "тогава редник Майло осъзна, че ще му отрежат главата".

Какво ви натъжава?
Някои от детските ми спомени. Животно в беда. Деца, които гледат като възрастни, защото са обръгнали на страшни неволи.

Какво ви вбесява?
Когато някой се държи с мен така, сякаш времето и енергията ми му принадлежат или пък не струват нищо. Когато някой сам няма усет за границите и се налага да ги стоваря аз.

Личност, на която се възхищавате?
Баба Денка. Тя е на над 80 години и живее в порутена хобитска къща в едно малко село. Сам-сама се справя с всичко. Рядко съм срещала по-жизнен и ведър човек от нея. По-точно е да се каже, че й завиждам за духа. Другият човек, за когото в последните години много често си мисля с възхищение, макар да не го познавах, е Кристиан Таков.

Кое свое качество харесвате най-много?
Мисля, че мога да превръщам трудното в интересно, тъжното в смешно, болезненото в откривателско. Това превръщане.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Склонността да се отчайвам бързо. Недостатъчното носене на критика и майтап. Уклонът ми да идеализирам други, а с това да завишавам критериите към себе си дотолкова, че да не посмявам да се впусна в нещо.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Норвежкият поет Олаф Х. Хауге казва: "Бих искал на стиховете ми да може да се вярва. Да са надеждни като стар занаят, като инструменти, които вярно ти служат в ежедневието. Не искам стиховете ми да приличат на красиви орнаменти или декорация." Така бих искала да умея да пиша.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих саксия. Получих книга - за българската детска литература след Втората световна война.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Любимият ми Google Drive - всичко правя там. Humans of New York във Facebook. Няколко канала в YouTube - например The School of Life и Louisiana Channel.

Коя е последната книга, която прочетохте?
The Power of Moments, Why Certain Experiences Have Extraordinary Impact, Cheap and Dan Heath.


Къде бихте искали да живеете?
Временно бих поживяла в Порто, Португалия. Рядко съм имала толкова притегателно усещане към място.

Най-интересното място, на което сте били?
Друг път сигурно бих казала друго, но сега ще кажа Исландия - заради неподражаемото природно съчетание на сурово и нежно, както и заради умението на исландците да разказват - историите са на всеки камък, на всяка табела...

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Един кратък разговор. Руският режисьор Юрий Норщейн го чул случайно на улица в Одеса. Две непознати жени си казали така:
- Ех, какъв хубав ден е днес! - възкликнала едната.
- Жалко за хората, дето са умрели вчера - отвърнала втората.

Капитал брой 25

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Възкръсналата империя на Ковачки
  • Климатичният завой на България
  • Обратно броене в БСП

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джазменът като блусар Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

18 окт 2019, 672 прочитания

20 въпроса: Даниела Костова 20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

18 окт 2019, 764 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10