С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 21 юни 2019, 8:50, 7360 прочитания

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

През годините Петя Кокудева е била журналистка, сценаристка, копирайтър и радиоводеща, но към днешния момент е позната най-вече като писателка на детска литература в България. Миналата година излязоха двете части на детската книжка "Лупо и Тумбa", създадена заедно с италианската илюстраторка Ромина Беневенти.

В края на юни ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка" (изд. "Жанет 45"), в която тя ще разкаже близо сто истории от различни точки на света. Описва я като точно обратното на пътепис. Вместо детайлни обяснения и разкази тя ще предложи на читателите кратки истории, водени от личния й поглед към различни места и култури - от Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ.


Като какъв човек се определяте?
Досадна пъзла при очакването на буря. Изненадваща куражлийка, когато бурята вече вилнее наоколо. Сама не мога да повярвам колко голяма е амплитудата между двете.

Нещото, в което вярвате абсолютно?
"Знанията са само слухове, докато не заживеят в мускулите." Така казват хората от племето асаро от Папуа Нова Гвинея.

Любимият ви момент от деня?
Сутрините. Докато още не мога да си спомня за какво трябваше да се тревожа.



Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да затисна в гардероба поне за малко чувството, че не съм достатъчно добра.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Аз съм нещо като детектив, но с думи вместо с лупа. Наблюдавам, слухтя, вървя по стъпките на разни истории. После, ако успея да ги запиша внимателно и красиво, думите служат като лупа. През тях виждаш и чуваш от по-близо, отвътре.

Как си почивате?
Най-вече в джунглите на неподозираното. Имам почти неистова склонност да търся с какво да се самоизненадвам. Любопитна съм да откривам неща, места, хора, които ще разковат клетката на представите ми, на познатите модели и така ще дадат глътка въздух на мозъка. То е като да живееш в Смолян, сред боровете, и изведнъж да се натъкнеш на плаващо село във Виетнам. Тогава мозъкът си казва: "Стига, бе! И така ли може да се живее - върху реката?!" Тези нови, свободни валенции, които ти дава неподозираното, са голяма утеха и истинска почивка за мен. Какво по-голямо спокойствие от това да осъзнаеш, че има много, страшно много начини да се живее. И дори най-странните от тях са за някого правилни.

Какво ви зарежда?
Да наблюдавам диви животни, без да ме виждат и без да им преча. Ако имах повече смелост, щях да си сбъдна отдавнашната мечта - да бъда природен репортер на National Geographic.

Какво ви разсмива?
Майка ми, която е зевзек. Двете ми котки. Любимата ми поредица детски книги Frog and Toad. Също когато играем с най-близките ми приятели на "Книжен оракул". Задаваш сериозен и личен въпрос на глас, примерно аз наскоро: "Кога най-сетне ще спра да се тревожа", избираш на сляпо книга, страница и ред и прочиташ нещо от сорта "тогава редник Майло осъзна, че ще му отрежат главата".

Какво ви натъжава?
Някои от детските ми спомени. Животно в беда. Деца, които гледат като възрастни, защото са обръгнали на страшни неволи.

Какво ви вбесява?
Когато някой се държи с мен така, сякаш времето и енергията ми му принадлежат или пък не струват нищо. Когато някой сам няма усет за границите и се налага да ги стоваря аз.

Личност, на която се възхищавате?
Баба Денка. Тя е на над 80 години и живее в порутена хобитска къща в едно малко село. Сам-сама се справя с всичко. Рядко съм срещала по-жизнен и ведър човек от нея. По-точно е да се каже, че й завиждам за духа. Другият човек, за когото в последните години много често си мисля с възхищение, макар да не го познавах, е Кристиан Таков.

Кое свое качество харесвате най-много?
Мисля, че мога да превръщам трудното в интересно, тъжното в смешно, болезненото в откривателско. Това превръщане.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Склонността да се отчайвам бързо. Недостатъчното носене на критика и майтап. Уклонът ми да идеализирам други, а с това да завишавам критериите към себе си дотолкова, че да не посмявам да се впусна в нещо.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Норвежкият поет Олаф Х. Хауге казва: "Бих искал на стиховете ми да може да се вярва. Да са надеждни като стар занаят, като инструменти, които вярно ти служат в ежедневието. Не искам стиховете ми да приличат на красиви орнаменти или декорация." Така бих искала да умея да пиша.

Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих саксия. Получих книга - за българската детска литература след Втората световна война.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Любимият ми Google Drive - всичко правя там. Humans of New York във Facebook. Няколко канала в YouTube - например The School of Life и Louisiana Channel.

Коя е последната книга, която прочетохте?
The Power of Moments, Why Certain Experiences Have Extraordinary Impact, Cheap and Dan Heath.


Къде бихте искали да живеете?
Временно бих поживяла в Порто, Португалия. Рядко съм имала толкова притегателно усещане към място.

Най-интересното място, на което сте били?
Друг път сигурно бих казала друго, но сега ще кажа Исландия - заради неподражаемото природно съчетание на сурово и нежно, както и заради умението на исландците да разказват - историите са на всеки камък, на всяка табела...

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Един кратък разговор. Руският режисьор Юрий Норщейн го чул случайно на улица в Одеса. Две непознати жени си казали така:
- Ех, какъв хубав ден е днес! - възкликнала едната.
- Жалко за хората, дето са умрели вчера - отвърнала втората.

Капитал брой 25

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Възкръсналата империя на Ковачки
  • Климатичният завой на България
  • Обратно броене в БСП

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Здравко Петров 20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

11 окт 2019, 1700 прочитания

Надежда за "Ирина" Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

11 окт 2019, 1920 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10