С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

28 юни 2019, 9:00, 4728 прочитания

Осъдени души

Разследващият журналист Христо Христов за новата му книга "Погубената България", която разказва за репресиите по време на комунизма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Съжалявам, ако говоря твърде много, но с това живея", вметва журналистът Христо Христов, докато пространно описва процеса на работа по най-новата си книга "Погубената България: За съдбата на българския елит след 9 септември 1944 г." (изд. "Сиела") в съавторство с проф. Вили Лилков.

Христов е един от най-последователните и отдадени в работата си разследващи журналисти в България, с близо 30-годишен опит. Започва от вече несъществуващия в. "Демокрация", а в професионалния му път влизат блогът "Досиета" на "Капитал" и цяло десетилетие, посветено на "Дневник". В документалните си книги той е засягал теми като лагера "Белене", убийството на писателя и дисидент Георги Марков, скриваните от властта фалити на държавата. През 2014 г. той и Катя Атанасова бяха в основата на документалния сериал "Отворени досиета" по БНТ, в който пред широка публика за пръв път историите си разказаха репресирани от някогашния режим "буквално забравени" хора. Същата година той получава Гражданската награда на Европейския парламент.


През последните години усилията му са съсредоточени и върху развиването на всекидневно обновявания сайт за "чисто минало и прозрачно бъдеще" desebg.com, изцяло посветен на престъпленията на комунизма в България и свидетелства на съвременниците му. Биографичните детайли около загиналите в "лагерите на смъртта" той събира в друга платформа – pametbg.com

"Погубената България: За съдбата на българския елит след 9 септември 1944 г." е втората съвместна книга на Христов и Лилков след "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност", последвана от 16 представяния в различни градове.

Срещите с читателите, различните им реакции (от разпалено споделяне до страх от припомняне на случвалото се) и новите истории на репресии, които те чуват, веднага ги убеждават да напишат продължение.



"Както описваме и в книгата, има хора, които никога не са разказвали пред семействата си какво са преживяли в трудовите лагери. Малка част са разказали всяка подробност", казва Христов, който регистрира все по-голям интерес към тази тема. "По срещи с читатели виждаме страха в очите на хората, които са били репресирани"

Един от личните разкази в книгата е на Лили Попова, жена, която е арестувана при опит за бягство зад граница, заради тормоза върху цялото й семейство. Тя разказва как 50 години по-късно все още се буди от кошмари, след като става свидетел на убийството на трима мъже със сопи и чукове. Най-бруталните моменти в книгата често са разказани с географски специфики – след като я прочетете, градът, в който живеете, и улиците, по които минавате, могат да ви се сторят малко по-различни.

На корицата на новата книга е прочутата, но оставена да се доразруши "Къща с ягодите" на софийската ул. "Сан Стефано" 6 - тя е подходящ символ за постигнатото от българското общество през първата половина на ХХ век и колко бързо то е сринато. Христов казва, че не е имал колебания да използва думата елит в подзаглавието, въпреки че в днешно време то има негативна конотация. Той смята тогавашните индустриалци, търговци, банкери, фабриканти, инженери, военни, свещеници и интелектуалци на България за автентичен елит, който показва как предприемчивостта и инициативността на тези поколения прави възможно постепенното икономическо и културно израстване на страната. За него е важно, че те са и в основата на прекъснати през социализма практики, като например дарителството. Книгата разглежда и последиците за наследниците на пострадалите, често въдворявани в лагери заради желанието да емигрират или просто заради роднинската връзка. Христов често употребява думата "бивши хора", термин, заимстван от СССР, който навлиза в речника на БКП след национализацията през 1947 г. и елиминирането на "класовия враг".

"Озадачен съм, че когато гостуваме из градовете, никъде няма будни учители, които да водят учениците на тези срещи или като цяло да ги запознават с този период от историята – изключение по някаква причина е Благоевград. Иска ни се да имаме контакт с повече млади хора. За щастие във всеки град, независимо голям или малък, има едно ядро от хора, които не са забравили миналото и се интересуват да разберат повече за него", казва Христов и звучи сякаш това е достатъчна мотивация за него да продължава да търси истината.



Ще го прави и през остатъка от деня – хващаме го малко преди да отиде към Министерството на образованието и науката, за да оспори липсата на каквито и да било данни за репресиите в бъдещите учебници по история за Х клас (мнението му за това какво е сбъркано в интерпретацията на събитията може да бъде прочетено в Дневник). За него болна тема е и това, че сме страната от Източния блок, която по негови впечатления най-малко изучава този период от историята си в рамките на образователната система.

Разбира се, Христо Христов няма да спре дотук. Докато продължава да събира историите на репресираните след 9 септември, той подготвя нова книга, която ще бъде изцяло посветена на съпротивителните движения между 1944 и 1989: от горяните през втората половина на 40-те и началото на 50-те години до различни анонимни акции през годините. Христов иска да разсее мита, че българското общество е търпяло безмълвно случващото се.

Цитатът от в. "Работническо дело" "До 9 септември 1944 г. България беше на ръба на пропастта. След това направи смела крачка напред!" е сред често припомняните пропагандни "бисери" на този исторически период. Христо Христов иска да ни покаже, че вицът е опасно близо до истината.

Капитал - брой 26

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Операция "Изпиране"
  • Най-големите компании в България през 2018 г.
  • Вълка - новият най-голям клиент на ББР

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Теодора Димова 1 20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците

23 авг 2019, 1416 прочитания

Should I Stay or Should I Go Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи

21 авг 2019, 2062 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Богът на децата

Любимият на поколения деца холандски писател Хюс Кайер представи у нас българския превод на романа "Черните камъни"

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

Летен лихвопад

Условията на банките стават все по-изгодни, а отпуснатите ипотеки и потребителски заеми продължават да растат.

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ