С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

5 юли 2019, 8:19, 3254 прочитания

Богът на децата

Любимият на поколения деца холандски писател Хюс Кайер представи у нас българския превод на романа "Черните камъни"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"За съжаление днес сред младите отново е модерно да имат крайнодесни убеждения, стигащи дори до фашизъм. В Амстердам все още не е чак толкова страшно, но Ротердам е вече крайнодесен град", казва един от най-известните нидерландски писатели, Хюс Кайер. Той пояснява, че това явление е станало особено видимо сега, по време на европейските избори, и дава за пример нашумелия напоследък политик Тиери Боде, който често в изказванията си ползва риторика и дори език, характерни за нацистите по време на Втората световна война. "Аз и другите писатели трябва да отговорим на тази надигаща се модерна вълна дори сред интелигентните млади", убеден е Кайер. Той гостува у нас, за да представи превода на български език на детския му роман "Черните камъни" (изд. "Жанет 45"). Романите му за деца и тийнейджъри печелят най-престижните световни отличия – два пъти германската награда за детска литература, четири пъти нидерландска детска награда "Златен калем" и най-важната "Астрид Линдгрен" – известна още като малкия "Нобел".

Кайер е избрал да отговаря на набиращите сила радикални настроения с човеколюбие. Сам се определя като "писател, който ужасно обича хората, даже прекалява". "Разбира се, някои хора се държат по начин, който не мога да понасям. Както например бащата на Томас, чийто проблем е неговата религия", обяснява Хюс Кайер за главния си герой в най-награждавания му и превеждан роман "Книгата на всички неща" (издадена на български език през 2017 г. от "Жанет 45"). Бащата на Томас е протестант, който се страхува от Бог, църквата го учи, че той трябва да е господарят вкъщи и ако някой му се опълчи, трябва да бъде наказан. Така майката, а и самият Томас са редовно бити и малтретирани.


"Моят баща беше същият, той е прототипът на героя от книгата, неговата църква му казваше, че трябва да ни бие, ако не му се подчиняваме", споделя Хюс Кайер, който е роден и израснал в Амстердам. Строгият му баща го е принуждавал да учи в протестантско училище – "израснах в толкова затворено религиозно общество, че до четиринадесетгодишната си възраст въобще не знаех, че съществуват хора, които не са вярващи". Той си спомня как насилието върху майка му не е бил изолиран случай – "тогава, през 50-те, беше по-скоро нормално мъжете да бият жените си, особено сред холандските протестанти". Хюс Кайер подчертава, че в днешна Нидерландия домашното насилие е забранено със закон и отдавна не е практика.

Илюстрация



За децата, които четат романа му, това може би е един от най-щадящите начини да се запознаят с подобна житейска ситуация и да знаят, че спасение и помощ винаги има. В "Книгата на всички неща" съседката е тази, която помага на малкия Томас, дава му книги, помага му да си основе читателски клуб и да извика въображението си на помощ. На срещата на писателя с български деца той обясни на младата си публика, че за щастие днес в Нидерландия законът защитава децата и никой не може да ги бие.



Също като героя си Томас в своето безрадостно детство Хюс Кайер е търсил спасение в книгите – четял е тайно, защото според баща му само библията е имала значение. "Толкова не харесвах бога, от който баща ми се страхуваше, че, когато бях на десет години, си измислих свой собствен бог, на който се молех", разказва Кайер. Неговата фантазия започва да сътворява цели нови вселени още тогава, така е до ден днешен, когато Кайер е на 70 години и има десетки написани произведения за деца и възрастни. В тях децата звучат автентично, жаргонът им е правдоподобен и може би това е една от причините книгите му да са толкова обичани от цели поколения в Нидерландия, израснали с тях. Дори тежка тема като трудното детство на Томас, белязано от насилие, е поднесена по поносим начин без излишно драматизиране. Както отбелязва журито, когато връчва на Кайер мемориалната награда "Астрид Линдгрен": "Само топлината и уважението, с които този писател се отнася към децата, могат да направят тягостната история поносима и дори много увлекателна."



"Познавам езика на децата, защото ги слушам внимателно и се интересувам от тях. По същия начин изследвах и езика на старите хора или на жените." Любопитството към света и умението да е съпричастен към различните обществени групи ражда и една от най-популярните му героини, Маделиеф, която е много известна в Нидерландия – силно момиче с ярък характер. "Исках да разбера света на момичетата, за да създам достоверно героинята си. Тя не е като Пипи Дългото чорапче – изключителна, различна. Моята героиня е обикновена." Историята, която показва едно съвсем обикновено, но в същото време силно момиче, е много важна, особено през 80-те.

Въпреки собствения бог, който Хюс Кайер си измисля като дете, днес той се определя като невярващ: " "Вярвам в любовта, но това не е религия. Вярвам в науката, която също не е религия, въпреки че има своите отрицатели в лицето на хората, които са убедени, че Земята е плоска." Съвременна Холандия е в по-голямата си част нерелигиозна, повечето хора не са вярващи. "Именно за тях написах книгата за възрастни "Библия за невярващи" в шест части, вече преведена на няколко езика". Мотивацията му да напише тези книги е, че историите от Стария и Новия завет трябва да бъдат разказани в културен контекст, за да може и нерелигиозните да ги познават. "Тази основа е изключително необходима, за да се постави европейското изкуство в контекст, важно е да се знаят историите от Библията, за да се разберат картините на Рембранд и Караваджо например".

Световноизвестният детски писател от години не пише книги за деца. Пише за възрастни. Дали ще се върне пак към младата си публика? "Никога не знам какво ще ме вдъхнови. При мен творческият процес е като сънуване. Сам се изненадвам от историите, които се появяват на белия лист. Когато прочетох какво се случва с единия от двамата братя близнаци в "Черните камъни", плаках", споделя Хюс Кайер.
Самият той, когато се връща към свои произведения отпреди години, открива ново значение: "Да вземем за пример "Черните камъни" – кулата, която всички мои герои в книгата строят, сега виждам като олицетворение на икономическия растеж и лъжата, която съществуваше в комунизма, а и в капитализма, че хората ще са щастливи само ако има икономически напредък."

Произведенията, които истински са го докоснали и дори оформили като писател, са книгите на неговия сънародник Хари Мулиш (на български тази година излезе "Откриването на небето", изд. "Летера"). "Четенето ме спаси – обожавах "Без дом" на Хектор Мало, книгите на Ерих Кестнер, Хари Мулиш. Когато деца ме питат как да станат писатели, ги съветвам да четат и да си водят дневник, да се упражняват."
Днес в куфара, с който Хюс Кайер пристигна в София и Пловдив, има испански и латиноамерикански автори. Това е литературата, която го вълнува през последните години: "Уча се от тях на емоции, как се пише за емоции, опитвам се да избягам от собствената си холандска скованост и студенина."

Капитал #27

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Битката за постовете в ЕС
  • Държавата се триуми за концесионера на летище София
  • Раждането на хъба "Балкан"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Should I Stay or Should I Go Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи

21 авг 2019, 1295 прочитания

20 въпроса: Антония Григорова 20 въпроса: Антония Григорова

Българката, която избяга Ком – Емине за най-кратко време сред жените, се готви за Limone Skyrunning

16 авг 2019, 1156 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Пътуващият човек е най-добрата версия на самия себе си

Йоланда Едуардс, създателка на американското списание YOLO: Дигиталните медии показват най-новото, а не виждат най-ценното

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство