С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 юли 2019, 9:00, 3272 прочитания

Танцуващият с предразсъдъци

Индонезийският хореограф Рианто пристига в Пловдив малко след като разбуни духовете в страната си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Искам да докажа, че танцът може да вкара красота в ежедневието на хората." Индонезийският хореограф Рианто звучи алтруистично и невинно за човек, който в началото на тази година предизвика "морална паника" в страната си.

Премиерата на филма на режисьора Гарин Нугрохо с участието на Рианто Memories of My Body стана повод за смъртни заплахи към екипа и подписка с близо сто хиляди протестиращи - причината е, че освен практикуването на иначе отредения за жени народен еротичен танц "ленгер" филмът изследва и флуидната сексуалност на хореографа, нещо, възприето отобществото като опасно за младите хора в страната.


Извън Индонезия, където консервативните настроения се засилват, изкуството му е широко прието, а миналата година филмътбеше показан на кинофестивала във Венеция. Българската публика също ще има шанса да провери дали има нещо скандално,или всъщност всичко в изкуството на Рианто е напълно естествено.

На 22 септември той ще гостува в Пловдив, в рамките на фестивала One Dance Week, за да представи самостоятелния си спектакъл "Медиум", описан като "вик за свобода, предаден чрез експресивния език на тялото". Това ще е второ гостуване занего в България – през 2017 г. на "Световен театър в София" той представи "Софтмашина", проект със сингапурския артист Чой Ка Фай, в който съвременният танц се съчетава с документалното кино.

Илюстрация


Рианто е роден в селото Калиори през 1981 г. и от ранна детска възраст има интерес към традиционните индонезийски танци от остров Ява, където живее над половината от населението на страната. През 2000 г. се мести в Суракарта, град в централната част на острова, а от 2003 г. живее в Токио заедно със съпругата си.



"Първото ми пътуване в Япония беше едно от най-впечатляващите неща, които са ми се случвали – чувствах се като открил различна планета", разказва Рианто. Той поставя знак за равенство между културния шок и физическото си състояние, като казва, че изненадата за "селското ми тяло" е било голяма. "С времето се появи усещането, че има определена празнина в градските хора на Япония и ми се искаше да я запълня с танцовото си изкуство. Това все още е основата на работата – да сближа естественото тяло и съвременното тяло в рамките на модерността."

Рианто възприема и като мисия да освободи мъжкото тяло от предубежденията. "Мъжът танцьор не би трябвало да е нетипичнагледка. Спектаклите ми винаги са свързани с темата за пола, тъй като хореографията ми е напълно свободна от рамките, коитополовите дефиниции задават. В танците ми няма женски и мъжки граници. При мен женствеността и мъжествеността са винагиобединени в едно тяло", казва Рианто. И добавя: "Не обичам да разграничавам старото и модерното – ако мислим толкова фрагментарно, няма да напреднем в нищо. За мен е важен балансът между съвремието и традицията – когато го намеря, получава се нещо, което никога няма да ми омръзне, никога няма да се изчерпи откъм идеи, никога няма да спре да се развива."

Билети за спектакъла на Рианто в пловдивския "Дом на културата" се продават в системата на Epay Go.

Капитал #27

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Битката за постовете в ЕС
  • Държавата се триуми за концесионера на летище София
  • Раждането на хъба "Балкан"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 1855 прочитания

От Маракеш до Париж и обратно От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

14 фев 2020, 1426 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10