Sympathy for the Writer

Някъде около 1910 г. Пейо Яворов пише стихотворението "В часа на синята мъгла", което започва така: "Седя и гледам от прозореца: деца / играят вън; — сега е утрината тяхна / и пролет грее на безгрижните лица / Един ли цвят пред моите очи увяхна?" През 1964 г. The Rolling Stones издават сингъла As Tears Go By, една от първите им авторски песни, където Мик Джагър пее: "It is the evening of the day / I sit and watch the children play / Smiling faces I can see / But not for me / I sit and watch / As tears go by." Яворов се самоубива през 1914 г., а почти сигурно Джагър и Кийт Ричардс няма как да са чели поезията му: как така те са автори на почти един и същ стих и текст с цялостно сходна меланхолия?

В книгата си "По ръба на сравнението. Яворов и "Ролинг стоунс" и други не/възможни интертекстове" филоложката и преподавателка в НБУ Биляна Курташева изследва различните (често несъзнавани) взаимовръзки между творби, периоди и личности. Обект на изследване в книгата са още подобният начин, по който Гео Милев и Атанас Далчев разсъждават за остаряването, форматът на антологиите като начин за пренаписването на историята на българската литература в ранния социализъм, как в годините започва да се променя погледът на авторите ни към семейството, писането за природата като начин да се избяга от политически доктрини. Трудът й е посветен на интертекстуалността – термин, наложен от Юлия Кръстева в края на 60-те години, малко след установяването й в Париж.

Преглед на оригинала