С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 юли 2019, 8:06, 3379 прочитания

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Томас Макгонигъл е вероятно първият англоезичен автор, който пише роман, посветен на България. Много преди Гарт Грийнуел и Елизабет Костова 75-годишният нюйоркчанин с ирландски корени се потапя в българската култура и история. И то дълбоко – романът му, появил се през 1987 г., е посветен на политика и лидер на БЗНС Никола Петков, измъчван и обесен от комунистическата власт през 1947 г.

Повече от три десетилетия след издаването му на английски "Предсмъртните видения на Никола Петков" се появява на български език (изд. "Сиела") в превод от Ваня Томова. Разбираемо, отвъд няколко позитивни ревюта книгата му не получава широк отзвук в САЩ: освен че е твърде чужда като тема за средния американски читател, тя е написана в силно експериментална форма като хаотичен колаж между мислите на Петков, собствените терзания на Макгонигъл и опитите му да издири неговия племенник във Франция.


След като една контузия го прави негоден за армията, Томас Макгонигъл решава да стане учител по английски – има свободни позиции в Турция и той се премества в Лос Анджелис, където изучава турски като част от подготовката си. През 1967 г. започва дългият му път към Анкара, който преминава през Италия, Югославия и България. "Нямаше особена разлика между западните страни и Югославия – не се чувстваш изолиран по никакъв начин." Така и не стига до Турция. Един късен септемврийски следобед той пристига с влака в София. "Първото нещо, което забелязах, е, че всички възрастни жени бяха облечени в черно." На бул. "Христо Ботев" той намира информационен пункт, където работи момиче, все още в гимназията. Тя става първата съпруга на Томас Макгонигъл, бракът им просъществува до началото на 80-те.

Началото на връзката им е достойно за екранизация: историята включва арест, тъй като в хижа на Витоша той изписва текста към All You Need as Love на "Бийтълс" върху покривка, последван от думите no communism, no capitalism, only free people. Аресуван е по подозрения в шпионаж и е разпитван в дома на народната милиция до Лъвов мост (днес сградата е изоставена, без индикации за миналото й). "Тези, които ме разпитваха, владееха безупречен английски." След като дава подробни писмени показания, в които приписва случилото се на лошо пиянство, той е освободен. "Не бях запознат какви са опасностите, нито аз, нито който и да е знаеше нещо за България тогава." Успяват да сключат брак с покровителството на роднина в партията, след множество разпити (на един от които Томас е предупреден, че българските жени не харесват кока-кола) и след медицински изследвания, тъй като според тогавашните разбирания всеки западен човек е носител на сифилис. След тримесечно чакане получават позволение.

32 години след появата си на английски, книгата излиза в превод на Ваня Томова

След като напускат България, тогавашната му съпруга никога повече не се връща и с годините се чувства все по-дистанцирана от корените си – нещо, което Томас си обяснява с травматичния живот, който е водила в рамките на режима. С годините голяма част от семейството й се изнася от страната. Междувременно неговото любопитство към България остава живо. Поддържа контакт както с демократично настроените млади хора в България, така и с българската диаспора в САЩ – сред приятелите му е Георги Каменов, уважаван психотерапевт в Ню Йорк, един от първите, които налагат метода на груповата терапия (на него е посветен дебютният албум на LCD Soundsystem, една от най-известните електронни американски групи).



Макгонигъл е посещавал София през 1973 г. и в средата на 80-те години, а сега се връща редовно. Въпреки че късният социализъм е масово възприеман като време, в което цензурата се разхлабва и западните влияния си пробиват път, той не усеща да е имало голяма разлика в страната между посещенията му. "Всичко беше едно и също, нямаше никакви промени между визитите ми. Магазините бяха еднакво празни." Защо продължава да се интересува от България? Обяснението му е просто: да надникнеш в страна, за която малко хора знаят, носи своя адреналин.

Макгонигъл се изгражда като писател през 80-те години. Дебютира с "Предсмъртните видения на Никола Петков" през 1987 г., следва Going to Patchogue (1992) и St. Patrick’s Day: Another Day in Dublin (2016), в момента се опитва да намери издател на следващата си книга, също вдъхновена от България. През годините Макгонигъл преподава креативно писане на различни места, а като журналист има публикации в Washington Post, The Chicago Tribune, The Guardian (в книгата си за Никола Петков, той описва журналистиката като по-лошо пристрастяване дори от това към алкохола и хероина). Живее в Манхатън и често посещава Естония, откъдето е сегашната му съпруга.

Как му изглежда България днес? Като свидетел на близкото й минало, той цени малките неща. Като например да отиде на концерт на една от любимите си групи в София - Dropkick Murphy's. Това, което също така забелязва, е, че сме все по-суеверни като общество, а доколкото е запознат с българската литература – тя не е анализирала достатъчно комунистическото си минало и има осезаемо мълчание за този период.

През остатъка от деня Томас Макгонигъл планира да посети една от малките книжарници в центъра. Пита за адреса и подава хвърчащ лист от менюто, на който да го напиша. За щастие никой от нас няма да бъде арестуван за това.

Капитал #29

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Кой взима летище София
  • Мая Манолова вече загрява за битката с Фандъкова
  • Загуби ли България битката за завода на Volkswagen

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Здравко Петров 20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

11 окт 2019, 1700 прочитания

Надежда за "Ирина" Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

11 окт 2019, 1920 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10