С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

19 юли 2019, 8:06, 3094 прочитания

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Томас Макгонигъл е вероятно първият англоезичен автор, който пише роман, посветен на България. Много преди Гарт Грийнуел и Елизабет Костова 75-годишният нюйоркчанин с ирландски корени се потапя в българската култура и история. И то дълбоко – романът му, появил се през 1987 г., е посветен на политика и лидер на БЗНС Никола Петков, измъчван и обесен от комунистическата власт през 1947 г.

Повече от три десетилетия след издаването му на английски "Предсмъртните видения на Никола Петков" се появява на български език (изд. "Сиела") в превод от Ваня Томова. Разбираемо, отвъд няколко позитивни ревюта книгата му не получава широк отзвук в САЩ: освен че е твърде чужда като тема за средния американски читател, тя е написана в силно експериментална форма като хаотичен колаж между мислите на Петков, собствените терзания на Макгонигъл и опитите му да издири неговия племенник във Франция.


След като една контузия го прави негоден за армията, Томас Макгонигъл решава да стане учител по английски – има свободни позиции в Турция и той се премества в Лос Анджелис, където изучава турски като част от подготовката си. През 1967 г. започва дългият му път към Анкара, който преминава през Италия, Югославия и България. "Нямаше особена разлика между западните страни и Югославия – не се чувстваш изолиран по никакъв начин." Така и не стига до Турция. Един късен септемврийски следобед той пристига с влака в София. "Първото нещо, което забелязах, е, че всички възрастни жени бяха облечени в черно." На бул. "Христо Ботев" той намира информационен пункт, където работи момиче, все още в гимназията. Тя става първата съпруга на Томас Макгонигъл, бракът им просъществува до началото на 80-те.

Началото на връзката им е достойно за екранизация: историята включва арест, тъй като в хижа на Витоша той изписва текста към All You Need as Love на "Бийтълс" върху покривка, последван от думите no communism, no capitalism, only free people. Аресуван е по подозрения в шпионаж и е разпитван в дома на народната милиция до Лъвов мост (днес сградата е изоставена, без индикации за миналото й). "Тези, които ме разпитваха, владееха безупречен английски." След като дава подробни писмени показания, в които приписва случилото се на лошо пиянство, той е освободен. "Не бях запознат какви са опасностите, нито аз, нито който и да е знаеше нещо за България тогава." Успяват да сключат брак с покровителството на роднина в партията, след множество разпити (на един от които Томас е предупреден, че българските жени не харесват кока-кола) и след медицински изследвания, тъй като според тогавашните разбирания всеки западен човек е носител на сифилис. След тримесечно чакане получават позволение.

32 години след появата си на английски, книгата излиза в превод на Ваня Томова

След като напускат България, тогавашната му съпруга никога повече не се връща и с годините се чувства все по-дистанцирана от корените си – нещо, което Томас си обяснява с травматичния живот, който е водила в рамките на режима. С годините голяма част от семейството й се изнася от страната. Междувременно неговото любопитство към България остава живо. Поддържа контакт както с демократично настроените млади хора в България, така и с българската диаспора в САЩ – сред приятелите му е Георги Каменов, уважаван психотерапевт в Ню Йорк, един от първите, които налагат метода на груповата терапия (на него е посветен дебютният албум на LCD Soundsystem, една от най-известните електронни американски групи).



Макгонигъл е посещавал София през 1973 г. и в средата на 80-те години, а сега се връща редовно. Въпреки че късният социализъм е масово възприеман като време, в което цензурата се разхлабва и западните влияния си пробиват път, той не усеща да е имало голяма разлика в страната между посещенията му. "Всичко беше едно и също, нямаше никакви промени между визитите ми. Магазините бяха еднакво празни." Защо продължава да се интересува от България? Обяснението му е просто: да надникнеш в страна, за която малко хора знаят, носи своя адреналин.

Макгонигъл се изгражда като писател през 80-те години. Дебютира с "Предсмъртните видения на Никола Петков" през 1987 г., следва Going to Patchogue (1992) и St. Patrick’s Day: Another Day in Dublin (2016), в момента се опитва да намери издател на следващата си книга, също вдъхновена от България. През годините Макгонигъл преподава креативно писане на различни места, а като журналист има публикации в Washington Post, The Chicago Tribune, The Guardian (в книгата си за Никола Петков, той описва журналистиката като по-лошо пристрастяване дори от това към алкохола и хероина). Живее в Манхатън и често посещава Естония, откъдето е сегашната му съпруга.

Как му изглежда България днес? Като свидетел на близкото й минало, той цени малките неща. Като например да отиде на концерт на една от любимите си групи в София - Dropkick Murphy's. Това, което също така забелязва, е, че сме все по-суеверни като общество, а доколкото е запознат с българската литература – тя не е анализирала достатъчно комунистическото си минало и има осезаемо мълчание за този период.

През остатъка от деня Томас Макгонигъл планира да посети една от малките книжарници в центъра. Пита за адреса и подава хвърчащ лист от менюто, на който да го напиша. За щастие никой от нас няма да бъде арестуван за това.

Капитал #29

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Кой взима летище София
  • Мая Манолова вече загрява за битката с Фандъкова
  • Загуби ли България битката за завода на Volkswagen

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Should I Stay or Should I Go Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи

21 авг 2019, 1285 прочитания

20 въпроса: Антония Григорова 20 въпроса: Антония Григорова

Българката, която избяга Ком – Емине за най-кратко време сред жените, се готви за Limone Skyrunning

16 авг 2019, 1154 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма