След дълги години в Лондон Ралица Петрова пристъпи в българското кино с драмата "Безбог". През 2016 г. филмът постигна изключителни успехи – завоюва "Златен леопард" в Локарно и наградата на журито в Сараево. Най-новият й проект е връщане към късометражното кино и ще бъде представен на фестивала "Златна роза" в края на септември – Better Nature със Слава Дойчева и Ангелина Рангелова, част от омнибуса "7", който събира седем кратки филма, чието действие се развива в Пловдив. Петрова е също така продуцент на "Брак" на Слава Дойчева, който по-рано този месец взе специалната награда на Vilnius Queer Festival.
Междувременно Ралица Петрова работи по следващия си пълнометражен филм - психологическа драма с елементи на черен хумор, за персонаж, който постига реално израстване и разбиране за живота на средна възраст, след като приема нежеланото наследство на отчужден родител.
Следващата прожекция на "Безбог" е на 21 септември от 19.30 ч. в "Културен център Г-8". Тя е част от панорамата "Особен поглед" (17-23 септември), фокусирана върху филмите на българските режисьорки през годините.
Като какъв човек се определяте?
Всичко, което бих казала, би било в кръга на представите ми и малко или много далеч от реалността. Преди време може би бих могла да отговоря повече на този въпрос. Напоследък предпочитам да не се определям.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Истината. Тази на преживяното. За мен тя е духовна, поетична и винаги абсолютна.
Любимият ви момент от деня?
Ранният следобед.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Спазването на срокове.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?
Разказвам приказки за големи, в които се опитвам истината да побеждава.
Как си почивате?
Във водна среда. Сред сурова природа.
Какво ви зарежда?
Добрите идеи и хората, които генерират такива. Британското чувство за хумор. Хора, които приемат нещата такива, каквито са. Флегматични мъркащи котки. Сурова природа.
Какво ви разсмива?
Абсурдът и противоречията.
Какво ви натъжава?
Нараненото дете във всеки от нас.
Какво ви вбесява?
Липсата на кураж.
Личност, на която се възхищавате?
Възхищавам се на всеки, който е готов да бъде честен със себе си.
Кое свое качество харесвате най-много?
Стремежът ми към търсене на смисъл.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Импулсивността ми. Причинявала е доста щети както на мен, така и на други.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да мога да виждам смисъл зад всичко, което се случва, независимо дали ми се струва "негативно" или "позитивно".
Последният подарък, който направихте/получихте?
Семейна екскурзия. Благодарна съм за нов етап в живота ми, оценявам го като голям подарък.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Spotify, Audible, BBC Radio 4.
Къде бихте искали да живеете?
Където и да се намирам, стига да съм в мир със себе си, мястото няма значение. Обикновено на път се чувствам най-добре.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Танцът на реалността" на Алехандро Ходоровски.
Най-интересното място, на което сте били?
Япония.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Приемай нещата такива, каквито са, и приемай себе си такъв, какъвто си.
След дълги години в Лондон Ралица Петрова пристъпи в българското кино с драмата "Безбог". През 2016 г. филмът постигна изключителни успехи – завоюва "Златен леопард" в Локарно и наградата на журито в Сараево. Най-новият й проект е връщане към късометражното кино и ще бъде представен на фестивала "Златна роза" в края на септември – Better Nature със Слава Дойчева и Ангелина Рангелова, част от омнибуса "7", който събира седем кратки филма, чието действие се развива в Пловдив. Петрова е също така продуцент на "Брак" на Слава Дойчева, който по-рано този месец взе специалната награда на Vilnius Queer Festival.
Междувременно Ралица Петрова работи по следващия си пълнометражен филм - психологическа драма с елементи на черен хумор, за персонаж, който постига реално израстване и разбиране за живота на средна възраст, след като приема нежеланото наследство на отчужден родител.
0 коментара