След дълги години в Лондон Ралица Петрова пристъпи в българското кино с драмата "Безбог". През 2016 г. филмът постигна изключителни успехи – завоюва "Златен леопард" в Локарно и наградата на журито в Сараево. Най-новият й проект е връщане към късометражното кино и ще бъде представен на фестивала "Златна роза" в края на септември – Better Nature със Слава Дойчева и Ангелина Рангелова, част от омнибуса "7", който събира седем кратки филма, чието действие се развива в Пловдив. Петрова е също така продуцент на "Брак" на Слава Дойчева, който по-рано този месец взе специалната награда на Vilnius Queer Festival.
Междувременно Ралица Петрова работи по следващия си пълнометражен филм - психологическа драма с елементи на черен хумор, за персонаж, който постига реално израстване и разбиране за живота на средна възраст, след като приема нежеланото наследство на отчужден родител.
Следващата прожекция на "Безбог" е на 21 септември от 19.30 ч. в "Културен център Г-8". Тя е част от панорамата "Особен поглед" (17-23 септември), фокусирана върху филмите на българските режисьорки през годините.
Всичко, което бих казала, би било в кръга на представите ми и малко или много далеч от реалността. Преди време може би бих могла да отговоря повече на този въпрос. Напоследък предпочитам да не се определям.
Истината. Тази на преживяното. За мен тя е духовна, поетична и винаги абсолютна.
Ранният следобед.
Спазването на срокове.
Разказвам приказки за големи, в които се опитвам истината да побеждава.
Във водна среда. Сред сурова природа.
Добрите идеи и хората, които генерират такива. Британското чувство за хумор. Хора, които приемат нещата такива, каквито са. Флегматични мъркащи котки. Сурова природа.
Абсурдът и противоречията.
Нараненото дете във всеки от нас.
Липсата на кураж.
Възхищавам се на всеки, който е готов да бъде честен със себе си.
Стремежът ми към търсене на смисъл.
Импулсивността ми. Причинявала е доста щети както на мен, така и на други.
Да мога да виждам смисъл зад всичко, което се случва, независимо дали ми се струва "негативно" или "позитивно".
Семейна екскурзия. Благодарна съм за нов етап в живота ми, оценявам го като голям подарък.
Spotify, Audible, BBC Radio 4.
Където и да се намирам, стига да съм в мир със себе си, мястото няма значение. Обикновено на път се чувствам най-добре.
"Танцът на реалността" на Алехандро Ходоровски.
Япония.
Приемай нещата такива, каквито са, и приемай себе си такъв, какъвто си.
0 коментара