С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

13 сеп 2019, 8:47, 4606 прочитания

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Преди година и половина получих здрав найлонов плик с няколко килограма пожълтяла хартия в него. Още на място направих нещо като приемо-предавателен списък - общо 13 неща, сред които три стари списания ("Векове" и "София"), папка със седем лекции, папка с текстове за публикации, седем дневника от разкопки и 47 машинописни листа под заглавие "На археологически теми, или Археологията като съдба от Магдалина Станчева".

Вече бях чувала това име и го свързвах предимно с няколко ярки фрази. Почти навсякъде журналистите я наричат "главен археолог на София". И аз започнах да го използвам, защото и аз се водя от принципа, че ако нещо ми върши работа и се повтаря няколко пъти, значи е вярно и правилно. Докато в едно дълго и съвестно интервю не прочетох коментара на самата Магдалина: "Не, няма такава длъжност. Бях уредник в Музея на София, завеждах Археологическия отдел." (През 1952 г. Магдалина Станчева е назначена за старши уредник в новосъздадения Музей за история на София, където работи до пенсионирането си в продължение на 32 години - бел. авт.)


Явно познавайки добре тази нейна самоуверена сдържаност, професор Тодор Кръстев, който е бил неин колега в Комитета за световно културно наследство към ИКОМОС и ЮНЕСКО, написва след смъртта й през 2014 г. текст In Memoriam, изпълнен с благородство, възхищение и мощна реторика. Първо той обявява Магдалина Станчева за "Пазителка на тайните на София". А после в градация от въпроси той всъщност описва най-видимите следи, най-ярките й постижения, спасените от нея места на паметта, благодарение на които, както казва Тони Николов, " София се простира не само в пространството, но и във времето".

"Как тя е успяла да спре валяка на тоталитарния урбанистичен модел пред една малка църквица ("Света Петка Самарджийска")? Как е могла да отклони трафика на партийния кортеж към залите за приеми в хотел "Балкан" (по-късно "Шератон"), за да спаси целостта на Ротондата "Св. Георги"? Как е успяла да прекъсне за две години строежа на подлеза пред Партийния дом, твърдо планиран да завърши за 6 месеца (според датата на поредната манифестация пред мавзолея), за да бъдат завършени археологическите разкопки при Източната порта?" (в. "Култура", октомври 2014 г.)

Илюстрация





Верни ли са наистина тези неща? И как всъщност е успяла? Тя никога не е била член на БКП, най-високият й пост почти през цялата й кариера е старши уредник в малък музей, разполагащ с една стая на ул. "Екзарх Йосиф". Зарових се в архива от найлоновия плик с доста въпроси. И намерих един вид герой – човек, на когото мога безрезервно да се възхищавам, защото оставя ярка следа, без да се изтъква, който си проправя път без властови похвати и идеологически машинации.

Илюстрация



Магдалина Станчева е била уникална личност - усърдна до педантичност, до степен, че за това се разказват анекдоти. И същевременно е имала силно, живо въображение, дръзко според някои по-съсухрени археолози, с което съживява цели светове. И как само го използва! Вижте в откъса как в критичен момент, застанала на стълбата пред Партийния дом, тя трябва да оправдае с едно изречение проточили се отвъд всякакъв срок разкопки, една огромна зейнала яма, която пречи на всички.

Илюстрация


Магдалина Станчева е притежавала изключителна находчивост и убедителност, подплатени с умението да бъде методична, старателна и да довежда и най-трудните начинания от начало до край. Библиографията й съдържа над 600 заглавия, между които огромен брой статии в наши и чужди издания, немалко книги, уникални археологически дневници – като например този от септември 1949 г. (качен на magdalinastancheva.net) за базиликата, намерена там, където ще бъде построен Партийният дом. Но всички те имат една професионална строгост или предпазливост.

Илюстрация



В архива й (дарен на НБУ, обработен и качен онлайн на magdalinastancheva.net ) Веселина Василева от НБУ намери и две недовършени и неиздавани автобиографии. Едната от тях е много лична – за детството, с уникални истории за това например как Дан Колов я накарал да си изяде кебапчетата в кръчмата "Под старата круша", за браковете й, семейни истории, лични любовни писма и прочее. Другата автобиография е стриктно професионална, като дори единственото позоваване на личния й живот – това, че и двамата й съпрузи са изтъкнати археолози – е впоследствие задраскано, вероятно редактирано от проф. Богдан Богданов, с когото я свързва старо приятелство.

Но дори и там въпреки сдържания тон изпъкват ярки парадокси или съвпадения, които сплитат античната и средновековна история на града с най-новата история на социализма. Под Партийния дом е един от най-ранните, а може би именно най-ранният християнски храм в Сердика. Под ЦУМ е прочутият Чохаджийски хан, със съкровище от четири и половина килограма сребърни монети, събирано в продължение на три века, с монети от цяла Европа - от Франция от петима крале, от Испания от времето на Филип IV; монети на Белгийската конфедерация; италиански монети, сечени от Венеция, Пиза, Модена; на Република Рагуза (дн. Дубровник); на Австрия; на германски княжески градове; на Полша, Унгария и Трансилвания.

Илюстрация


Докато четях автобиографиите, София придоби ново измерение, а Магдалина Станчева се оказа наистина пазителка на тайните – на императори, ханове, бани, вили, партийни и държавни постройки. Тя се е спускала с кофа под Министерския съвет и се е катерила с токчета на покрива на "Света Петка", за да събере и свали внимателно 50-те глинени делви, намерени случайно една сутрин.

Бях напълно замаяна от идеята, че чета спомените и откривам един мой, женски Индиана Джоунс, който все едно пренареди града под краката ми. За да проверя валидността на реакциите си, разказах и показах всичко на Яна Сарандева, с която наскоро бяхме регистрирали амбициозното име "1002 продукции". Казано накратко, това стана втората ни продукция.

Илюстрация


Решихме да сглобим от статии и от двете автобиографии всичко, което, първо - се отнася за археологията в София през социализма, второ – има елемент на разказ, щипка подправка, за да е запомнящо се, и трето - би било интересно и за местните, и за пришълците в града ни. След това решихме да го запишем като аудиокнига – за да може човек да го слуша, докато ходи и си гледа в краката – едно, че плочките са неравни, но и за да си представя какво е останало под тях.

Избрахме два гласа от БНР – на Милена Лекова, чийто тембър има потенциалната енергия на натегната пружина, а ритъмът й на четене чатка като пишеща машина – нещо, което свързваме с представата как Магдалина Станчева пише автобиографията си. И на Григори Недялков, който чете новините, но също коментира и военния парад по БНТ – и внесе една овладяна авторитетност, организираност, плавен, но динамичен ритъм.

Аудиокнигата стана кратка – под два часа, затова пък има 36 глави – за да се ориентира човек лесно във времето и пространството. За римските порти на Сердика, за хилядолетните пластове около Ротондата, за продупчения център и за нюансите на фаянса в Средновековието – този град има потенциал за нови измерения дори назад във времето, а историята му е изпълнена с противоречия, парадокси и съвпадения.

Илюстрация

Откъс от "Под паважите на София", аудиокнига, изд. 1002Productions, 2019 г.:

Хан Крум и Пенчо Кубадински

Искам да кажа накратко как беше спасена Източната порта. Проектантите, строителите, а и някои други служебни лица искаха да се пренебрегне откритото и да се приложи първоначалният проект за функционален подлез. Противниците на старините бяха все хора със силни позиции. Съвсем не беше такова моето положение, а и поведението на институциите, които би трябвало да подкрепят запазването на откритото, бе твърде странно и неопределено. Дойде се до личната намеса на Пенчо Кубадински, член на Политбюро на БКП и тогава министър на архитектурата и благоустройството. "Ти ще видиш, като дойде тук другарят Кубадински" – бяха заплахите на ръководството на строежа. Впрочем още преди това ми се казваше, че може да ме извикат на много строго място и да ми искат сметка за забавянето на строежа. А един от техническите ръководители направо ми каза: "Станчева, не се качвай по тази стълба, да не те бутне някой." Това беше четириметрова стълба, скована от дъски, опряна на стената на изкопа, и по нея най-бързо излизахме от сердикийско на съвременно ниво. Тя се клатеше и трепереше, но все пак ни служеше.

Работехме с наши работници, каквито успявах да намеря, често студенти, често възрастни хора. Имахме трудности с извозването на пръстта, с грижите за находките, с натиска да свършваме и със заплахата, че всичко открито ще бъде разрушено и засипано при изграждането на подлеза. Вече беше изцяло разкрита портата и имаше монументален вид. Разкопани бяха и двете петоъгълни кули, които са я бранели, изградени от великолепните червени тухли, така че контрастираха с белите блокове на портата. Метър по метър бяхме разкрили главната улица изток-запад. На някои вече им беше омръзнало да ни търпят. И на обекта се появи самият Пенчо Кубадински. Застанахме на тясната неразкопана ивица пред стълбата на Партийния дом - тогава непристъпна крепост на БКП и нейния огромен апарат, който фактически управляваше държавата. В средата – Пенчо Кубадински, от едната му страна ръководителят на строежа инж. Гаджев, от другата аз. Предварително бях съобщила в Археологическия институт, че ще се състои такава среща и очаквах техен представител. Но не дойде никой от тяхна страна. Гаджев си каза оплакванията, посочи, че вече навлизаме в ларгото, вместо да спрем да разкопаваме. Аз имах свой аргумент: "Другарю Кубадински, оттук, през тази порта, хан Крум е влязъл в Сердика. Възможно ли е да унищожим това историческо място?" Решението дойде без забавяне: "Гаджев, справяй се с работата, остави Станчева да си довършва разкопките. Ще се възложи изработване на нов проект, за да се запази портата." Така се реши този въпрос и София си запази Източната порта.

Ако в течение на следващите години подлезът Източна порта не беше загрозяван от разни идеи за кафене, за рекламно пространство, за дребни търговии, а се беше запазила първоначалната му уредба с пояснителен план на крепостната стена и с лапидарни археологически находки, нещата щяха да изглеждат и сега по-добре. За щастие там неизменно стои оригиналният блок с надписа за изграждането на крепостната стена и над него е закачено пано с превода на български език: "На добър час! Най-великите и божествени императори цезари Марк Аврелий Антонин Август, победител на германите, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец, и Луций Аврелий Комод Август, победител на германите, победител на сарматите, дадоха... крепостни стени на града на сердите, когато управител на провинция Тракия бе Азелий Емилиан."

Калина Гарелова е лингвист, професионален редактор и критик. Завършила е НГДЕК и Атинския университет. Преподавала e теория на превода, съвременен гръцки и гръцка литература в Софийския университет, била е главен редактор на Lettre Internationale и е красивият ум зад немалко културни продукти, чиято поява очакваме винаги със затаен дъх, независимо дали става дума за превод на Епиктет, ревю на вампирски сериал или парфюм. Най-новото й начинание (съвместно с Яна Сарандева) "не е фирма, а кауза" - студиото за производство на аудиосъдържание "1002 продукции", което има активна роля в проекта на НБУ за дигитализация и популяризиране на архива на Магдалина Станчева, съфинансиран от Програма "Култура" на Столичната община.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Здравко Петров 20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

11 окт 2019, 1196 прочитания

Надежда за "Ирина" Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

11 окт 2019, 1414 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие