Софийската Индиана Джоунс

Преди година и половина получих здрав найлонов плик с няколко килограма пожълтяла хартия в него. Още на място направих нещо като приемо-предавателен списък - общо 13 неща, сред които три стари списания ("Векове" и "София"), папка със седем лекции, папка с текстове за публикации, седем дневника от разкопки и 47 машинописни листа под заглавие "На археологически теми, или Археологията като съдба от Магдалина Станчева".

Вече бях чувала това име и го свързвах предимно с няколко ярки фрази. Почти навсякъде журналистите я наричат "главен археолог на София". И аз започнах да го използвам, защото и аз се водя от принципа, че ако нещо ми върши работа и се повтаря няколко пъти, значи е вярно и правилно. Докато в едно дълго и съвестно интервю не прочетох коментара на самата Магдалина: "Не, няма такава длъжност. Бях уредник в Музея на София, завеждах Археологическия отдел." (През 1952 г. Магдалина Станчева е назначена за старши уредник в новосъздадения Музей за история на София, където работи до пенсионирането си в продължение на 32 години - бел. авт.)