С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Лица

13 сеп 2019, 8:47, 2120 прочитания

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Преди година и половина получих здрав найлонов плик с няколко килограма пожълтяла хартия в него. Още на място направих нещо като приемо-предавателен списък - общо 13 неща, сред които три стари списания ("Векове" и "София"), папка със седем лекции, папка с текстове за публикации, седем дневника от разкопки и 47 машинописни листа под заглавие "На археологически теми, или Археологията като съдба от Магдалина Станчева".

Вече бях чувала това име и го свързвах предимно с няколко ярки фрази. Почти навсякъде журналистите я наричат "главен археолог на София". И аз започнах да го използвам, защото и аз се водя от принципа, че ако нещо ми върши работа и се повтаря няколко пъти, значи е вярно и правилно. Докато в едно дълго и съвестно интервю не прочетох коментара на самата Магдалина: "Не, няма такава длъжност. Бях уредник в Музея на София, завеждах Археологическия отдел." (През 1952 г. Магдалина Станчева е назначена за старши уредник в новосъздадения Музей за история на София, където работи до пенсионирането си в продължение на 32 години - бел. авт.)


Явно познавайки добре тази нейна самоуверена сдържаност, професор Тодор Кръстев, който е бил неин колега в Комитета за световно културно наследство към ИКОМОС и ЮНЕСКО, написва след смъртта й през 2014 г. текст In Memoriam, изпълнен с благородство, възхищение и мощна реторика. Първо той обявява Магдалина Станчева за "Пазителка на тайните на София". А после в градация от въпроси той всъщност описва най-видимите следи, най-ярките й постижения, спасените от нея места на паметта, благодарение на които, както казва Тони Николов, " София се простира не само в пространството, но и във времето".

"Как тя е успяла да спре валяка на тоталитарния урбанистичен модел пред една малка църквица ("Света Петка Самарджийска")? Как е могла да отклони трафика на партийния кортеж към залите за приеми в хотел "Балкан" (по-късно "Шератон"), за да спаси целостта на Ротондата "Св. Георги"? Как е успяла да прекъсне за две години строежа на подлеза пред Партийния дом, твърдо планиран да завърши за 6 месеца (според датата на поредната манифестация пред мавзолея), за да бъдат завършени археологическите разкопки при Източната порта?" (в. "Култура", октомври 2014 г.)

Илюстрация





Верни ли са наистина тези неща? И как всъщност е успяла? Тя никога не е била член на БКП, най-високият й пост почти през цялата й кариера е старши уредник в малък музей, разполагащ с една стая на ул. "Екзарх Йосиф". Зарових се в архива от найлоновия плик с доста въпроси. И намерих един вид герой – човек, на когото мога безрезервно да се възхищавам, защото оставя ярка следа, без да се изтъква, който си проправя път без властови похвати и идеологически машинации.

Илюстрация



Магдалина Станчева е била уникална личност - усърдна до педантичност, до степен, че за това се разказват анекдоти. И същевременно е имала силно, живо въображение, дръзко според някои по-съсухрени археолози, с което съживява цели светове. И как само го използва! Вижте в откъса как в критичен момент, застанала на стълбата пред Партийния дом, тя трябва да оправдае с едно изречение проточили се отвъд всякакъв срок разкопки, една огромна зейнала яма, която пречи на всички.

Илюстрация


Магдалина Станчева е притежавала изключителна находчивост и убедителност, подплатени с умението да бъде методична, старателна и да довежда и най-трудните начинания от начало до край. Библиографията й съдържа над 600 заглавия, между които огромен брой статии в наши и чужди издания, немалко книги, уникални археологически дневници – като например този от септември 1949 г. (качен на magdalinastancheva.net) за базиликата, намерена там, където ще бъде построен Партийният дом. Но всички те имат една професионална строгост или предпазливост.

Илюстрация



В архива й (дарен на НБУ, обработен и качен онлайн на magdalinastancheva.net ) Веселина Василева от НБУ намери и две недовършени и неиздавани автобиографии. Едната от тях е много лична – за детството, с уникални истории за това например как Дан Колов я накарал да си изяде кебапчетата в кръчмата "Под старата круша", за браковете й, семейни истории, лични любовни писма и прочее. Другата автобиография е стриктно професионална, като дори единственото позоваване на личния й живот – това, че и двамата й съпрузи са изтъкнати археолози – е впоследствие задраскано, вероятно редактирано от проф. Богдан Богданов, с когото я свързва старо приятелство.

Но дори и там въпреки сдържания тон изпъкват ярки парадокси или съвпадения, които сплитат античната и средновековна история на града с най-новата история на социализма. Под Партийния дом е един от най-ранните, а може би именно най-ранният християнски храм в Сердика. Под ЦУМ е прочутият Чохаджийски хан, със съкровище от четири и половина килограма сребърни монети, събирано в продължение на три века, с монети от цяла Европа - от Франция от петима крале, от Испания от времето на Филип IV; монети на Белгийската конфедерация; италиански монети, сечени от Венеция, Пиза, Модена; на Република Рагуза (дн. Дубровник); на Австрия; на германски княжески градове; на Полша, Унгария и Трансилвания.

Илюстрация


Докато четях автобиографиите, София придоби ново измерение, а Магдалина Станчева се оказа наистина пазителка на тайните – на императори, ханове, бани, вили, партийни и държавни постройки. Тя се е спускала с кофа под Министерския съвет и се е катерила с токчета на покрива на "Света Петка", за да събере и свали внимателно 50-те глинени делви, намерени случайно една сутрин.

Бях напълно замаяна от идеята, че чета спомените и откривам един мой, женски Индиана Джоунс, който все едно пренареди града под краката ми. За да проверя валидността на реакциите си, разказах и показах всичко на Яна Сарандева, с която наскоро бяхме регистрирали амбициозното име "1002 продукции". Казано накратко, това стана втората ни продукция.

Илюстрация


Решихме да сглобим от статии и от двете автобиографии всичко, което, първо - се отнася за археологията в София през социализма, второ – има елемент на разказ, щипка подправка, за да е запомнящо се, и трето - би било интересно и за местните, и за пришълците в града ни. След това решихме да го запишем като аудиокнига – за да може човек да го слуша, докато ходи и си гледа в краката – едно, че плочките са неравни, но и за да си представя какво е останало под тях.

Избрахме два гласа от БНР – на Милена Лекова, чийто тембър има потенциалната енергия на натегната пружина, а ритъмът й на четене чатка като пишеща машина – нещо, което свързваме с представата как Магдалина Станчева пише автобиографията си. И на Григори Недялков, който чете новините, но също коментира и военния парад по БНТ – и внесе една овладяна авторитетност, организираност, плавен, но динамичен ритъм.

Аудиокнигата стана кратка – под два часа, затова пък има 36 глави – за да се ориентира човек лесно във времето и пространството. За римските порти на Сердика, за хилядолетните пластове около Ротондата, за продупчения център и за нюансите на фаянса в Средновековието – този град има потенциал за нови измерения дори назад във времето, а историята му е изпълнена с противоречия, парадокси и съвпадения.

Илюстрация

Откъс от "Под паважите на София", аудиокнига, изд. 1002Productions, 2019 г.:

Хан Крум и Пенчо Кубадински

Искам да кажа накратко как беше спасена Източната порта. Проектантите, строителите, а и някои други служебни лица искаха да се пренебрегне откритото и да се приложи първоначалният проект за функционален подлез. Противниците на старините бяха все хора със силни позиции. Съвсем не беше такова моето положение, а и поведението на институциите, които би трябвало да подкрепят запазването на откритото, бе твърде странно и неопределено. Дойде се до личната намеса на Пенчо Кубадински, член на Политбюро на БКП и тогава министър на архитектурата и благоустройството. "Ти ще видиш, като дойде тук другарят Кубадински" – бяха заплахите на ръководството на строежа. Впрочем още преди това ми се казваше, че може да ме извикат на много строго място и да ми искат сметка за забавянето на строежа. А един от техническите ръководители направо ми каза: "Станчева, не се качвай по тази стълба, да не те бутне някой." Това беше четириметрова стълба, скована от дъски, опряна на стената на изкопа, и по нея най-бързо излизахме от сердикийско на съвременно ниво. Тя се клатеше и трепереше, но все пак ни служеше.

Работехме с наши работници, каквито успявах да намеря, често студенти, често възрастни хора. Имахме трудности с извозването на пръстта, с грижите за находките, с натиска да свършваме и със заплахата, че всичко открито ще бъде разрушено и засипано при изграждането на подлеза. Вече беше изцяло разкрита портата и имаше монументален вид. Разкопани бяха и двете петоъгълни кули, които са я бранели, изградени от великолепните червени тухли, така че контрастираха с белите блокове на портата. Метър по метър бяхме разкрили главната улица изток-запад. На някои вече им беше омръзнало да ни търпят. И на обекта се появи самият Пенчо Кубадински. Застанахме на тясната неразкопана ивица пред стълбата на Партийния дом - тогава непристъпна крепост на БКП и нейния огромен апарат, който фактически управляваше държавата. В средата – Пенчо Кубадински, от едната му страна ръководителят на строежа инж. Гаджев, от другата аз. Предварително бях съобщила в Археологическия институт, че ще се състои такава среща и очаквах техен представител. Но не дойде никой от тяхна страна. Гаджев си каза оплакванията, посочи, че вече навлизаме в ларгото, вместо да спрем да разкопаваме. Аз имах свой аргумент: "Другарю Кубадински, оттук, през тази порта, хан Крум е влязъл в Сердика. Възможно ли е да унищожим това историческо място?" Решението дойде без забавяне: "Гаджев, справяй се с работата, остави Станчева да си довършва разкопките. Ще се възложи изработване на нов проект, за да се запази портата." Така се реши този въпрос и София си запази Източната порта.

Ако в течение на следващите години подлезът Източна порта не беше загрозяван от разни идеи за кафене, за рекламно пространство, за дребни търговии, а се беше запазила първоначалната му уредба с пояснителен план на крепостната стена и с лапидарни археологически находки, нещата щяха да изглеждат и сега по-добре. За щастие там неизменно стои оригиналният блок с надписа за изграждането на крепостната стена и над него е закачено пано с превода на български език: "На добър час! Най-великите и божествени императори цезари Марк Аврелий Антонин Август, победител на германите, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец, и Луций Аврелий Комод Август, победител на германите, победител на сарматите, дадоха... крепостни стени на града на сердите, когато управител на провинция Тракия бе Азелий Емилиан."

Калина Гарелова е лингвист, професионален редактор и критик. Завършила е НГДЕК и Атинския университет. Преподавала e теория на превода, съвременен гръцки и гръцка литература в Софийския университет, била е главен редактор на Lettre Internationale и е красивият ум зад немалко културни продукти, чиято поява очакваме винаги със затаен дъх, независимо дали става дума за превод на Епиктет, ревю на вампирски сериал или парфюм. Най-новото й начинание (съвместно с Яна Сарандева) "не е фирма, а кауза" - студиото за производство на аудиосъдържание "1002 продукции", което има активна роля в проекта на НБУ за дигитализация и популяризиране на архива на Магдалина Станчева, съфинансиран от Програма "Култура" на Столичната община.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Жаклин Вагенщайн 1 20 въпроса: Жаклин Вагенщайн

Предстои петото издание на кино-литературния фестивал Cinelibri

5 сеп 2019, 3611 прочитания

20 въпроса: Веселин Овчаров 20 въпроса: Веселин Овчаров

Парапланеристът има няколко рекорда, а сега организира събитие, посветено на нова дисциплина

30 авг 2019, 2113 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател