Да откриеш звука на дървото

Илюстрация Апостол Калоферов вярва, че новите инструменти звучат толкова добре, колкото и старите Увеличаване Апостол Калоферов вярва, че новите инструменти звучат толкова добре, колкото и старите Автор: Виктор Троянов Смаляване

Школата на българските лютиери е по-известна извън страната, отколкото тук. Историята започва покрай няколко майстори, създали, запазили и предали традиция в изработката на инструментите, които правят класическата музика. Един от тях е Апостол Калоферов, чието ателие се намира в Банкя. Той е потомствен лютиер, който този септември навърши 75 години.

По този повод на 29 септември в зала "България" ще има концерт с участието на Софийската филхармония и един от най-известните български цигулари - Светлин Русев.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В началото бе Хених

Историята на лютиерството в България започва с Иван Калоферов, бащата на Апостол Калоферов, неговия дядо и един от най-добрите му приятели – чешкият музикант и лютиер резбар Георг Хених, който подобно на много свои сънародници идва в България след Освобождението и в началото на XX век (той също така е прототип на героя със същото име в романа на Виктор Пасков "Балада за Георг Хених").

Докато двамата свирят (дядото е тромпетист) преди балканските войни в оперите на Истанбул, Неапол и Александрия, бързо се оформя голямо приятелство. Това е и времето, в което чехът показва първите стъпки в лютиерството на бащата на Апостол, който се оказва голям талант и бързо развива свой собствен стил.



Така постепенно се създава първата лютиерска школа в България, но по-интересното е, че официално за нея започва да се говори след интересен повод за първия конкурс. "През 1949 година между баща ми и другия ученик на Хених – Франц Христодоров, започва спор, закачка кой е по-голям лютиер и така се прави първият национален конкурс, който баща ми печели", казва Апостол Калоферов. Тогава се заражда неговата страст по лютиерството. "Още от малък мечтаех да стана като баща си, а и от дете съм свикнал с всички арии, които той ми свиреше с уста, "Травиата", "Риголето", "Тоска", "Трубадур", "Дон Карлос", казва днес Апостол Калоферов, чийто син Иван също е лютиер, завършил института "Антонио Страдивари" в Кремона, Италия.

Апостол учи дърворезба в художествената академия, а първите си уроци по лютиерство взима естествено от баща си. След като печели конкурса в Лиеж през 1972, където Иван Калоферов и световният френски майстор Жан Боер са жури, французинът го кани на специализация при него. "Там научих традиционния начин на изработване от времето на Страдивари, докато баща ми е развил собствен стил, след като Хених му е показал само азбуката. Просто е бил талант, който е развил техниката", казва Калоферов за баща си.

Следват още негови участия в конкурси като участник, а по-късно като член на жури с редица награди в Лиеж (Белгия), Познан (Полша), Ню Арк (Англия), Сан Диего (Калифорния), предложения за работа в Канада и САЩ, но той отказва и продължава да работи в България. За баща му в началото при комунизма не е било лесно да работи, често заключват ателието му, но след това нещата се подобряват. "Не вярваха, че ще имаме успехи по международните конкурси, но всичко се променя, когато баща ми носи златен медал от Лиеж, Белгия, през 1957 г. Впоследствие стана по-лесно, тъй като държавата толерираше спорта и изкуството, а ние пък носехме награди", казва днес Калоферов.

В средата на 80-те години заедно с негови колеги дават нов живот на фабриката "Кремона" в Казанлък - "беше западнало напълно и го възстановихме", правят къща "Хемус" за търговия в чужбина с цигулки.

Цигулка от котленски явор

За Апостол Калоферов най-голямото щастие е, че е приел занaята от баща си и го е предал на своя син. Върховен момент за всеки лютиер обаче е и да намери сам дървото, което да превърне в инструмент. "През 1981 г. ходих в котленския Балкан, където има хубави яворови гори. Дървото се избира, докато още не е отсечено, и с брадвичка правя прозорче на дървото, за да видя структурата", започва историята си той. Така няколко дни обикаля със свой приятел по 20-30 км в планинската гора. "Нашето дърво е специално, освен че трябва да е старо, трябва да е от гъста гора, без чепове, да е право, да върви нагоре, да има чисто стъбло", казва Калоферов. Освен това материалът от едно дърво не е еднакъв като акустика, зависи от къде ще го вземеш - от ствола, короната, дали е от южната или северната част на стъблото, не може да се кара на конвейер, всичко е в ръцете ти. И той наистина намира дървото, от което е правил инструменти доскоро – близо 40 години от един материал. Резултатът са 40 цигулки, 10 виоли и 12 чела от най хубавите части от явора над Котел. Цялото му творчество включва 260 направени инструмента, от които едва 10% са в България. Цигулките на Калоферов са в ръцете на известни музиканти от Франция, Англия, Германия, Австрия, Япония и САЩ.

Има ли бъдеще лютиерството

"Много е трудно. И днес се правят хубави инструменти, но не може да сраняваш младия със стария инструмент. С остаряването звукът става по-добър, по-хубав, по-зрял. Но все пак и цигулката има ограничен живот, някои са вече на 400 години", казва Калоферов и продължава: "Това е един жив организъм с много елементи и детайли. Не може да се каже къде е тайната на изработката, дали в лака, дървото или настройката. То е както и при човека, ако заболее един орган или не работи както трябва, страда цялото тяло."

Апостол Калоферов не обича преданията за тайни и мистики при производството на струнни музикални инструменти. "Страдивари е гений, всичко е в ръцете и таланта. Това е повече от ясно. Глупаво е да се говори за тайни в лютиерството." Защото, ако има мистика, тя е в това да мислиш денонощно как ще изглежда инструментът, да работиш с много чувство и вдъхновение.

За концерта "Искаме да покажем, че новите инструменти също звучат добре", казва Апостол Калоферов по повод концерта, на който всички солисти ще свирят на негови инструменти. На 29 септември в зала "България" ще има три двойни концерта по повод неговия юбилей. В програмата са "Концерт за две цигулки и оркестър" на Бах, "Симфония концерт за цигулка, виола и оркестър K364" на Моцарт и "Концерт за цигулка, виолончело и оркестър" на Йоханес Брамс. Диригент ще е Росен Гергов, а солисти са Светлин Русев (цигулка), Натали Шабо (цигулка), Симеон Симеонов (цигулка), Павел Пенев (цигулка), Мишел Микалакакос (виола) и Ромен Гариу (виолончело). На 30 септемви в Камерната зала квартет "Кредо" ще изнесе камерен концерт пак с негови инструменти. В програмата са "Хайдн квартет" и Пиацола.