С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 сеп 2019, 8:00, 5290 прочитания

Престъпление, наказание и хип-хоп

Рапърът Жлъч за новия си албум и житейските равносметки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Матю Стоянов, по-известен като Жлъч, е един от младите хип-хоп изпълнители в България с най-голямото доверие от публиката. Той е част от лейбъла и творчески екип So Called Crew, които събират разрастваща се аудитория за римите и бийтовете си, понякога от хора, които досега рядко са се идентифицирали с българския хип-хоп. Само година след "Прилив", съвместен албум между него, Григовор и Гена, се появи "Звяра", първия изцяло солов албум на Жлъч.

Ранното му детство преминава в "Дружба" и "Люлин", преди семейството му да се установи в Борово. "Тогава видях, че има нещо различно от пустош и панелни блокове." Кварталът е все още мястото, в което живее и където е студиото на So Called Crew. Логично, Борово е и мястото на срещата ни. "Пазим адреса на студиото в тайна, тъй като идват разни хлапета да се правят на рапъри, а по лицата им виждам, че не искат да записват, а просто да откраднат цялата техника." Ако толкова добре разпознава намеренията на хората, как избира тези, с които работи? "Искам да имат същата мотивация да правят музика." Дава за пример човек с "дори по-голяма мотивация" - Евгени Енчев-Гена, който този месец също издаде албум - "Орбита", заедно с "Парапланер", и когото Жлъч посочва като човека, успял да го накара да направи стъпка напред.


"Имах страшен страх от несъвършенства, с извинение за тавтологията. Това ме направи перфекционист, но ако бях продължил по тази пътека, нямаше как да се уча от грешките си. След като хип-хопът стана отново актуален в България, започна изложбата - има много хора, които се излагат на драго сърце, тъй като не са минали през този процес на проби и грешки. За тях все още това да си рапър е да вземеш кола и да направиш клип със съученичките", казва Жлъч с дикция, на моменти почти идентична с рапирането му.

Илюстрация



Въпреки че е трябвало в един момент да допусне първи слушатели, той никога не се е страхувал да застане пред публика. Обяснява си го с това, че още като дете никога не е криел каквито творчески идеи му хрумнат (включително мило стихотворение до сестра си, когато е на шест години). Винаги е бил четящ човек, макар и "напълно неуспешен спрямо образователната система - не понасях някой да ми казва, че трябва да прочета нещо в даден момент".



Сега чете "Идиот" на Достоевски, смята да продължи с "Братя Карамазови" и "Престъпление и наказание". "Много често това, което чета, оказва влияние върху текстовете - "На изток от рая" на Стайнбек вдъхнови няколко песни. "Майка нощ" на Вонегът също е важна книга за мен, препрочитал съм я много пъти - една книга за лицемерието, подлостта, за изначалния хаос и абсурд, но и как артистът може да се превърне в човек, който да повлияе на събитията."

Дали вярва, че изкуството днес може още да променя нещо в по-широк план? "Хората са много натоварени с послания, поради което е трудно да предадеш своето съобщение нататък. Това е много опасно, тъй като обществото става много апатично, качественото трудно се отсява. Старая се моите песни да са като убежище, да не се афишират твърде много, да са някъде там, готови да бъдат открити от този, който има нужда от тях. Понякога крещя това, което искам да кажа в песните си, но самият аз мисля, че не съм твърде публичен. Търсенето на златна среда е много трудно в тази страна на крайностите."

Жлъч има ясна визия за кого прави музиката си и как тя да бъде слушана - със своите 13 песни и 43 минути продължителност, новият проект предразполага към цялостно изживяване. "Звяра" е албум подходящ както за слушалки, така и за нощно каране, така и да се гушнеш до по-добрата си половинка вкъщи. Не обичам рап албуми с една и съща енергия. Рап музиката е най-яка, когато взима определен период от живота на създателя си, а в него обикновено има от всичко."

В дните след премиерата му "Звяра" оживя. "От отзивите до момента знам, че има хора, които тренират на тези песни, а други си ги пускат, преди да заспят. Много ми харесва, че всъщност хората споделят това с мен. Случвало се е да бъда много изненадан от обратната връзка. Например съм се шокирал, когато разбера, че песните са помагали на хора с депресивни състояния, все едно са част от терапията. Никога не съм си представял, че по някакъв начин мога да допринеса към нечий живот така - не знам дали мога да направя нещо по-голямо като entertainer. Също така ми пишат много хора от чужбина: "Брато, в Манчестър сме, ако не беше твоята музика, не знам какво щяхме да правим с колегите", ей такива неща."



В песни като "Зоопарк" той отправя ирония към мисленето, че "по-добре сити в клетка, отколкото гладни на свобода", и описва отчуждението, което вижда в България и "всичките Българии, които нямат нищо общо една с друга". Извън политическите проблеми, той си обяснява това отчуждение със силния ни индивидуализъм, желанието да се успее и по другия начин независимо какво е постигнато като колектив.

"Правим музика за нормалния човек. Тия хора, които се борят и не се правят. Нямам нужда от аплодисментите на хора, които в живота си играят неестествени роли." Къде се е чувствал досега най-неестествено? "Доста дълго време се правих на някакъв рап тежкар. Има такива моменти и в новия албум, но те са, когато трябва да се покаже събирателен образ, да се разкаже определена история. Бях забил в някакви по-повърхностни теми, в един авторефлексивен рап, в който просто ти си ти, рапираш за рап и запушваш възможността да кажеш нещо по-различно."

Обложката на "Звяра"



Неестествеността той вижда и в някои дълбоко закодирани разбирания у нас. "Не си признаваме грешките. Да бъркаме не е мъжко, не е достойно. Ето например министър-председателят ни никога не бърка, никога не допуска, че може да сгреши, той си е отражение на хората." Жлъч казва, че само допреди няколко години е бил "хлапе" по тези въпроси. "Работя по това да не съм такъв човек."

Вижда проблема на по-дълбоко ниво. "Най-тъжното е, че непризнаването на грешките води до много сериозни семейни проблеми. За едно дете е най-важно в каква семейна среда е. Всички сме били в повече или по-малко гадни училища, но тези, които са имали продължителни проблеми, са тези, които нямат опора в семейството. Част от хората около мен в детството ми сега са с присъди, някои не са живи заради зависимостите си. В една крехка възраст няма как приятелството да замести семейството, но ми се иска, ако можех да върна времето назад, да съм повече брат с някои от тях." Жлъч осъзнава късмета да има тази опора. Обложката на новия му албум е всъщност картина на баща му, художника Светлозар Стоянов-Свесто. "Аз съм роден червиво богат - не заради друго, а защото семейството ми е прекрасно и съм получил много от тях."

"Звяра" е издаден диск и е онлайн в Bandcamp и Spotify.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 2348 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 3462 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Моя страна, моя Исландия

Преводачът Стефан Паунов за привързаността към исландската култура

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10