Яна Лозева е един от разпознаваемите като стил фотографи от младото поколение. Новата й изложба се казва "Терминал". Серията портрети е направена на изоставения остров Адата в Пловдив, по време на резиденция Adata Air, част от програмата на "Пловдив 2019". Казва, че мястото я вълнува по начин, който не може да обясни напълно. "Наричам го "долната земя". На първо четене серията е обезпокоителна дистопична история за последните хора. Но би могло да бъде и метафора на невидимите пространства вътре в нас."
Изложбата открива на 19 октомври в "Склад" на ул. "Екзарх Йосиф" 16 в Пловдив и ще остане там до 3 ноември.
Като какъв човек се определяте?
Коректен и старателен.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Човешкият дух.
Любимият ви момент от деня?
Рано сутрин.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да се отърва от предварителните картинки в главата си. Да се примиря, че някои неща ще останат само видени и няма как да ги покажа на другите.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Гледам с любопитство.
Как си почивате?
С диво море и минимум интернет. С движение.
Какво ви зарежда?
Красотата и близостта.
Какво ви разсмива?
Приятелите ми, разни нелепици, котки. Понякога и на себе си се смея.
Какво ви натъжава?
Болката. Хората, които унижават децата си.
Какво ви вбесява?
Лошотията, безхаберието, наглостта. Това, че София заприличва на провинциална автогара.
Личност, на която се възхищавате?
Възхищавам се на близките си хора.
Кое свое качество харесвате най-много?
Лоялна съм. Прощавам лесно.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Склонността към безсмислени страхове и колебания.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да снимам само с очи!
Последният подарък, който направихте/получихте?
Получих прекрасна рисунка от любим художник. Подарих домашна юфка.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Gmail, Instagram, Discord
Къде бихте искали да живеете?
В представите си - на много места. На практика - още не знам. Място с хубави цветове, близо до море.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"My Struggle. The End." на Карл Уве Кнаусгор
Най-интересното място, на което сте били?
Всички нови места са ми интересни.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Обичам да си припомням словото на Бродски пред абсолвентите на Мичиганския университет от 1988. Ето 2 парчета от него:
"Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т. н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна."
"Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те са част от играта и хубавото в тях е, че те не са лъжа. Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете – животът разговаря с вас на единствения език, който знае добре."
1 коментар
Не зная кой списва тази рубрика и подготвя въпросите тук, но ме развеселихте.
Най-вече с първото изречение на този материал по-горе!
"Яна Лозева е един от разпознаваемите като стил фотографи от младото поколение."
Ето това сте написали. А това НЕ е вярно. И не правите услуга на Яна с подобни празни приказки.
Ще Ви го напиша по следнаия начин, дано да ме разберете!
НЯМА български фотограф, които да е разпознаваем като стил! Нито от младите, нито от старите поколения! НЯМА!
90 % от фотографите от Магнум нямат разпознавем стил. А Вие ми пишете за Яна, че има разпознаваем стил.
Почти всички големите фотографи имат отделни, много известни творби. Много, много малко са тези, които имат разпознавем стил.
Ако вземем фотографите на Магнум, поставим техните не чак толкова известни фотографии в една зала, махнем имената им, гаранция, че не само обикновените зрители или журналисти, а дори светила във фотографската критика няма да успеят да разпознаят коя фотография на кой автор е.
Давам пример, за да не е голословно това, което пиша.
Синди Шърман има разпознавем стил.
Ширин Нестат има разпознавем стил.
Яна Лозева има прилични фотографии.Нищо повече.
И това не е малко, но няма нужда от някакви излишни суперлативи. Тя е още млада, нека да продължава да търси мястото си.
Има време, може би ще успее да го намери...
А относно въпросите, Браво. Карл Ове, Бродски...
Аз бих попитал за Свема...
Защо се правали този проект.
Е, останаха хубавите партита, вечерните рокли, тежките парфюми...
Давам тази идея "безплатно" на Капитал.
Направете един брой за "провалените" списания в България.
Мисля, че от това ще излезе нещо добро като материал!