Габриела Вергилов, диджейката от Тутракан
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Габриела Вергилов, диджейката от Тутракан

Габриела Вергилов, диджейката от Тутракан

Българката е сред най-интересните и нестандартни артисти на европейската техно сцена в момента

14550 прочитания

© Jan Steleymans


Наричат Габриела Вергилов "най-новия музикален износ на България". Има защо - родената в Тутракан и понастоящем живееща в Брюксел Габриела е сред най-интересните и нестандартни артисти на европейската техно сцена в момента. Срещаме я няколко седмици след първото й включване в платформата Boiler Room и дни преди един от малкото й сетове в София, за да поговорим за Берлин, диджействането със затворени очи и "Всяка неделя"?

"Спомням си много добре онзи момент, макар че съм била много малка", споделя Габриела. "Стоях пред телевизора в родния ми Тутракан и гледах "Всяка неделя". Ставаше дума за НЛО-та и бяха пуснали парче, което ми направи огромно впечатление. Сега знам, че е било от "Oxygène" на Жан-Мишел Жар, но тогава нямах представа нито кой е той, нито какво представляват синтезаторите. В онзи миг изпитах глад за още и още такива звуци, но трябваше да минат доста години, преди наистина да се запозная с електронната музика."

Превъртаме смело към 25 август 2019 г., когато порасналата Габриела се включва с два сета на големия фестивал Ampere Open Air близо до Антверпен. Първият е на основната сцена - пред 4 хиляди души и малко преди легендарния Джеф Милс, но всъщност вторият - в малко помещение и пред едва 200 души, е значително по-интересен. Благодарение на партньорството на фестивала и музикалната платформа Boiler Room едночасовият сет на Габриела е излъчван на живо и наблюдаван от десетки хиляди зрители. Това е първото включване на българка в Boiler Room (и второто на български артист изобщо след сетовете на KiNK през 2015 и 2018), но и засега най-важният момент в сравнително кратката кариера на Габриела.

"Обмислях да започна сета с нещо от "The Dark Side of the Moon" на Pink Floyd", разказва тя. "В крайна сметка стартирах с "Nightflight to Venus" на Boney M. Спрях се на него не просто защото е жизнерадостно. В последния момент си спомних за една видеокасета, на която моите родители са ме записали как танцувам на това парче на Boney M като малка. Стори ми се много важно да го използвам точно за Boiler Room."

Не знаем как е танцувала Габриела тогава, но енергията й, когато застане зад пулта, е унищожителна. Почти винаги пуска с напълно затворени очи и танцува през цялото време, превръщайки всеки свой сет не само в музикално, но и в истински визуално преживяване.

"Е, имам добър тренинг - седем години съм се занимавала с класически и модерен балет. Затова и до ден днешен мога да танцувам 7-8 часа, без да спирам. Но такова е моето разбиране за парти - не отивам в някой клуб, за да взимам наркотици и да пия, или пък за да си говоря с някого. Там съм, за да танцувам и да слушам музика.

Същото е и със затварянето на очите. Това е момент на истински екстаз, така най-лесно усещам музиката. Не си представям как правя сетове по друг начин."

В годините между онази неделя в Тутракан и сета за Boiler Room в живота на Габриела се случват необичайно много неща. Като начало - тя се мести в София, открива събитията на Metropolis, "Червило" и "Ялта". Скоро обаче отправя поглед към далечните хоризонти и отива да учи моден дизайн в Копенхаген.

Впечатлена от местната сцена и напълно новия саунд, който звучи в датските клубове, Габриела прекъсва следването си и се съсредоточава изцяло върху музиката. Следващата логична крачка е преместването й в европейската Мека на техното - Берлин.

"Оказа се обаче, че Берлин ми е твърде голям, обяснява тя. Не бях готова за този град - нямах нито достатъчно опит, нито достатъчно издания. Берлин е това за техното, което е Холивуд за филмите. Не можеш да започнеш в Холивуд, без преди това да си направил нито един филм, или само с една късометражка."

Габриела открива нужните баланс и спокойствие в значително по-малкия Брюксел. Очевидно стратегията й работи, защото през последните години направи много важни крачки напред - нейни парчета бяха използвани за кампания на модния гигант Prada (скоро ще се включи в още една), музиката й звучи в селектирания за "Оскар" белгийски филм "Le Fidèle", а добре познати на световната сцена електронни артисти включват нейните вокали в свои парчета (чуйте например отличното "The Moon Chant" на Marco Shuttle). За момента албумите й са 3 - дигиталното ЕР "Her Beginning" плюс пуснатите на винил "Termosfera" и "One Step Ahead", а през ноември тази година очакваме издаването на още две малки плочи с нейна музика.

"Мисля, че това се дължи на факта, че открих електронната музика сравнително късно. Докато учих пиано, научих много за класиката, покрай баща ми слушах Black Sabbath, Pink Floyd и Led Zeppelin, после открих Radiohead, Vangelis, олдскуул хип-хопа Всичко това ми помага много, защото искам моите сетове и моите парчета да разказват истории. А за да разкажеш добре една музикална история, трябва да имаш достатъчно обширни музикални познания."

Въпреки че от години не живее тук, Габриела винаги се представя като "български диджей" и "момиче от малък град". "Разбира се, защото съм горда с произхода си. Преоткрих и българската народна музика, осъзнах огромното значение на фолклора за българското изкуство и душевност, вероятно затова и започнах да експериментирам с него. В рамките на Boiler Room сета например включих моя интерпретация на "Пустоно лудо и младо" - хората страшно много я харесаха, после всеки ме питаше какво по-точно е това. Най-вероятно догодина ще бъде издадена и на физически носител."

Музиката на Габриела Вергилов е в iTunes, Spotify и Soundcloud

Наричат Габриела Вергилов "най-новия музикален износ на България". Има защо - родената в Тутракан и понастоящем живееща в Брюксел Габриела е сред най-интересните и нестандартни артисти на европейската техно сцена в момента. Срещаме я няколко седмици след първото й включване в платформата Boiler Room и дни преди един от малкото й сетове в София, за да поговорим за Берлин, диджействането със затворени очи и "Всяка неделя"?

"Спомням си много добре онзи момент, макар че съм била много малка", споделя Габриела. "Стоях пред телевизора в родния ми Тутракан и гледах "Всяка неделя". Ставаше дума за НЛО-та и бяха пуснали парче, което ми направи огромно впечатление. Сега знам, че е било от "Oxygène" на Жан-Мишел Жар, но тогава нямах представа нито кой е той, нито какво представляват синтезаторите. В онзи миг изпитах глад за още и още такива звуци, но трябваше да минат доста години, преди наистина да се запозная с електронната музика."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK