С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Lightest 2011

10 11 фев 2011, 15:40, 15460 прочитания

Добър ден, тъга

Водещата на "Адрес 4000" за мъдростта на клишетата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Lightest' 2011 e специално създадена рубрика, в която сме събрали най-препоръчваните от читателите материали, публикувани в Капитал Light през годината. 
"Студено ли ви е, искате ли да хапнете, да си починете малко", предлага с истинска загриженост Пепа Славчева, веднага щом се поздравяваме пред централната поща в Пловдив. На срещата в четвъртък по обед пристигам не от тежък планински преход, а след два часа зяпане през прозореца на автобуса. Тя все пак настоява да ми купи нещо топло, преди да се качим в стаята й в радио-телевизионния център.

Минаваме през задимено квартално кафене, където я обслужват с респектирана привързаност. Тук тя е дългогодишен клиент. Обичайната й поръчка – ултракъсо еспресо с малко захар. Хората по масите реагират с интерес на присъствието й. Някои вероятно виждат неуместно елегантна за контекста жена (кожено палто и непомръднала с годините прическа). Други просто знаят коя е.


Пепа Славчева е водещата на "Адрес 4000". Това е първото предаване по националната телевизия, ангажирано с емоционалните проблеми на човека, който до онзи момент е по социалистически корав и не го застигат самота или тъга.

Събитията, довели до създаването на "Адрес"-а, както обичливо го нарича Пепа, са две – през 1986 г. във вестник "Поглед" излиза първата колонка "Запознайте се". Скоро след това Пепа, вече утвърдено журналистическо лице, и нейният колега Евгений Тодоров попадат на данните, изнесени от един професор статистик, който твърди, че самотните хора в България към онзи момент са милион и половина. "И тези две неща някак си се събраха. Казахме си, че това е огромна аудитория, че всъщност почти всеки пети над 18 години се оказва самотник. Така решихме герой на нашето предаване да стане човекът, който определя самотата за свой проблем и който иска да срещне любовта."

Първият "Адрес 4000" е излъчен през февруари 1987 г.

Животът на другите




"Знаете ли, че седите на декор? Вие сте на "Адрес 4000" в момента", съобщава ми тържествено Пепа Славчева вече в стаята на предаването на третия етаж в пловдивския РТВ център. Декорът представлява кресло от ратан и малка кръгла маса със стъклен плот, по-подходящи за интериора на виенска сладкарница. Въобще и не опитвам да скрия вълнението си – та аз съм израснала с този декор! И като ученичка съм водила преговори в сряда вечер да ме оставят да гледам "Адрес 4000" с надеждата да чуя някоя пикантерия, като "разведен песнионер, въздържател, със собствена гарсониера и цветен телевизор търси другарка с добър характер, да не пие и да не пуши, да обича семейния уют".

"Има разлики в обявите преди и след 1990 г. Преди жените търсеха силно мъжко рамо, това беше шаблонът, най-срещаният израз, човек, на когото да се опрат, да има добро сърце, да не пие и да не пуши. Жените се определяха като нежно самотно цвете, мъжете - като самотно дърво, брулено от ветровете на живота. Мъжете търсеха добра домакиня – много важно условие, грижовна майка. Разбрана. И пак естествено да не пие и да не пуши, това бяха основните неща. След 1990 г. започна да се появява: да има дом, финансово стабилен, осигурен, да няма ангажименти към деца, към възрастни хора. За жените – независима, самостоятелна... ", обяснява водещата.

В първите три години от своето съществуване "Адрес 4000" е предаване за запознанства и не се отклонява от "пътеката към любовта". Екипът е малък и изцяло отдаден. Освен Пепа Славчева "Адрес"-а правят Евгений Тодоров (неин колега още от икономическото шоу "За един милиард", където работят заедно с Нери Терзиева и Живко Желев), режисьорът Варта Манукян ("невероятен приятел, от тези хора, които умеят да създават красоти") и Николай Пенчев, оператор и съпруг на Пепа. Двамата се запознават през 1971 г. по време на конкурса за говорителки в новосъздадения регионален телевизионен център - той е зад камерата, а тя е кльощава и притеснена участничка, стигнала до втори кръг – въпроси за международното положение. "Питаха ме кой е министър-председателят на Цейлон (днес Шри Ланка, бел. ред.), аз не знаех. И той ми подсказа на висок глас: "Бандаранайка!" И го помолиха да излезе. Той каза, че още тогава ме е харесал."

Близки сътрудници на предаването са психологът Евгени Колев и адвокатът Петър Стоянов (по-късно президент на България, 1997 - 2002).
Писмата започват да валят. Търсят ги всякакви хора, някои се появяват директно на вратата. "Всичко това беше папки и писма", Пепа Славчева обхожда с поглед стените на малката стая, които още съхраняват част от наследството на предаването – надпис "Адрес 4000" от изсъхнали листа, декоративни сърца, няколко снимки. Пълният архив е на тавана в същата сграда и ще е много жалко, ако не бъде събран в книга.

"Хората ни се доверяваха. Имаше време, в което се чакаше две или три години, за да бъдеш включен в програмата. Нашето желание беше да помогнем на всички, но психологът веднъж ми каза:"Това не е възможно, предаването не е болница, не е институция. Понякога е достатъчно само да изслушаш." Всички в екипа бяхме изключително добри слушатели."

Когато познати питали колегата й Евгений Тодоров (съпруг на журналистката Нери Терзиева) какво прави Пепа, той отвръщал: "Реве!" "Почука човекът, влиза. На петата минута той реве, след това всички ние ревяхме, след това позакоравяхме малко, защото историите се повтарят, все пак посвикваш с всичко това", пояснява Пепа.

През 1990 г. Евгений Тодоров си тръгва от предаването, а водещата въвежда открита телефонна линия с историческия анонс: "Тежи ли ви нещо? Доверете ни се. Слуша ви "Адрес 4000". "В края на всяко предаване Пепа Славчева обявява, че ще остане още един час на телефона, за да приема зрителски обаждания. "Какво един час?! Понякога съм се прибирала на сутринта."

Министерство на болката

Постепенно мисията се разгръща – от петимните за шанс в романтичната любов "Адрес 4000" прехвърля вниманието си върху социално самотните. "Стана така, че ни потърсиха от един дом за възрастни хора в Пловдив. Когато ти кажат: тази жена е била адвокат, този мъж е бил лекар и виждаш, че светът име е сведен до едно легло, до едно гърне под това легло... Ние само разказахме в ефир и не мога да ви опиша какво направиха зрителите за този дом."
Този случай я окуражава да впрегне предаването в обществено-полезна дейност. Времената са тежки – политически трусове, глад, мрак, несигурност. Есемес дарителство не съществува, даже мобилни телефони не съществуват. "Адрес 4000", големият пловдивски успех в националния ефир, е с бюджет нула. ("То и това налагаше тази изповедна, монологична форма. Едно лице, кадърът дотук – показва до кръста - по-общ план, за да влезе и масата и толкова.")

Въпреки ограниченията в периода 1990 - 1991 г. "Адрес 4000" намира родители на 120 деца, при това деца с многократни откази за осиновяване. (Предразсъдъците в онези години дори не са започнали да се пропукват – "трудните" деца са тези със здравословен проблем или от малцинствен произход.)
Предаването събира пари за дихателен апарат и инвалидна количка, намира кръводарители, съдейства на нуждаещи се от бъбречна трансплантация, повежда първите разговори за СПИН, донорство...
"Правиш всичко,което сърцето ти е подсказало, че можеш да направиш. Каква армия от добри хора се сформира около тази програма! Имахме и зрители, които не бяха самотници. Те ни гледаха с идеята да помогнат на някого."
Минава известно време и "Адрес"-ът вече функционира почти като министерство, специализирано в профилактика на болката. Тогава Пепа се сепва: "Почерних предаването."
"Усещането ми беше, че чета тъжна книга. Приятели отбелязаха, че се нося като мировата скръб, а иначе всичко ми беше наред – мъжът, детето, щастлива бях. Тогава разбрах, че не вървя в правилната посока, че съм заложила на сивото, на черното, на тъжното... Къде е другото, къде е усмивката? Къде е веселото, надеждата, радостта? Животът е и това."

Скоро след това "Адрес 4000" се събужда в купонджийско настроение. Пепа ражда многозначителни теми (ябълката, гардеробът, чашата на живота, тайната градина на желанията, нашите малки троянски войни), а екипът се забавлява да ги драматизира: боядисват със златна боя цяло дърво с ябълки, превръщат двойки на улицата в паметници на любовта, поръсват с конфети анкетираните или ги призовават на дуел. ("Актьорите от пловдивския театър бяха просто върховни.") В предаването звучи музика, завъртат се откъси от филми.

"Беше такава веселба. По този начин програмата се усмихна." Единственият момент от нашия разговор, когато Пепа прихва в звънък смях, е докато описва как са правили нещата за броя "Аз пея и танцувам под дъжда" с реквизит от маркуч и чадъри.
"Учехме се в крачка. Свободата беше пълна, движехме се по нашия си път, лъкатушехме - в права посока, по магистрали, надолу, нагоре, всичко е имало при нас, всичко сме опитвали...
Но хората са ни вярвали, това е. Просто хората са ни вярвали."

Любов и други катастрофи

Извън екрана 62-годишната Пепа Славчева говори със същата онази интонация, която помнят няколко поколения българи и към каквато се стреми всяка служителка в обреден дом. Мекотата на гласа й и стаеният патос все пак напълно подхождат на нейния стил – тя умее да посипе дори лежерен разговор с изрази, идеални за картички на Hallmark ("на брега на самотата", "щастливо събитие", "коридор на живота"). Органична е. Притежава и удивителната способност да натрупва с лекота образи и прилагателни все едно чете от аутокю.

"Аз говоря шаблони, знам. Това са истините за живота."

Преди пет години Николай, съпругът на Пепа, се разболява от рак, прогнозата е страшна.

"Две години се борихме за живота му. Тялото ми стана тежко, душата ми стана тежка и аз като моите хора, на които давах съвети, също се умълчах, също започнах да се въртя в един омагьосан кръг, не исках никого да виждам, тъпчех в блатото на болестта, тя стана господар на живота ми. В един миг всичко, което претендираш, че е твоят възглед за живота, че е твоята ценностна система, всичко, целият този кураж, който си давал на хората, цялата тази надежда, която си опитал да вдъхнеш на другите, се превръща в ли-те-ра-ту-ра.
...Сега трета година го няма Николай. Не мога да кажа, че съм се измъкнала, просто стоя в ъгъла и мълча. Преди седмица-две се засмях с глас, от сърце и си казах, боже мой, оживявам, жива съм!"
...Вглеждам се в тази съдба, която ме прати на мястото на моите зрители, и виждам, че имам какво да науча. Съдбата ми отне любов и ми даде любов. Шестнайсет дни след смъртта на мъжа ми се родиха двете ми внучета - момчета близначета. И това пак е любов, разбирате ли.
...И така се опитвам да се стегна, да тръгна. Имала съм дни от леглото не съм ставала, нищо не ме е интересувало. И с безкрайна воля, с безкрайна дисциплина съм се надигала.
Имаше дълъг период, когато изоставих книгата - неотменно нещо в моя живот, и няколко години съм живяла само с кръстословици. По цели нощи. За да не мисля. В мен не можеше да настъпи тишина, водех непрекъснати монолози – беше говорене за болестта, страх от смъртта, защо всичко това се случи, какво още можех да направя.
...Аз съм обичала и съм била обичана. Това не е никак малко, не можеш да искаш цял живот да си носен на щастливите криле на съдбата и на любовта. При някои хора се случва.
Ние с Николай35 години бяхме заедно, бяхме щастливи, бяхме весели. Обичахме се до последно."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Запържвате look-a 18 Запържвате look-a

За народопсихологията и телевизионното готварство

9 дек 2011, 12832 прочитания

Професия Номад 19 Професия Номад

Девет разказа за пътуването като всекидневие

24 ное 2011, 25392 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2011" Затваряне
Опа, хей, Kottarashky

Никола Груев, архитект и музикант, вече е готов с банда, скоро и нов албум

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10