Опа, хей, Kottarashky
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опа, хей, Kottarashky

Капитал

Опа, хей, Kottarashky

Никола Груев, архитект и музикант, вече е готов с банда, скоро и нов албум

17932 прочитания

Капитал

© Цветелина Белутова


Lightest' 2011 e специално създадена рубрика, в която сме събрали най-препоръчваните от читателите материали, публикувани в Капитал Light през годината. 

Ето го - високата фигура на Kottarashky се отзовава на срещите ни ден, два, три, четири и съвсем навреме. Носи шал, шапка, чанта и се представя с истинското си име - Никола Груев. Роден е в София в края на 70-те и е доказано талантлив в няколко посоки. От една страна, е активен архитект, а от друга, световноизвестен музикант. Дебютният му албум Opa Hey! от 2009 г. впечатли публиката и медиите първо в чужбина, после у нас. Фактите отвън регистрират стабилното му присъствие в радиоефира - номер 17 е от двеста и петдесетте най-излъчвани албуми с етно музика за 2010 г. и има успешно петмесечно шествие в най-престижната етно класация World Music Charts Europe. Към това добавяме и приятните рецензии в Guardian и Independent плюс признанието на Чарли Гилет от Би Би Си.

Обратно в България откриваме, че албумът на Kottarashky е една подчертано вносна стока. Издаден е в Берлин от Asphalt Tango Records и, логично, пристига обратно тук след поръчка и няколко седмици търпение. Сигурно заради това Никола е чувал за себе си, че живее в чужбина, че не дава интервюта и че хората тук нямат много възможности да го слушат. Не е вярно, защото добрата новина, по-точно групата, съществува от около година и тенденцията е да се появява все по-често. Казва се Kottarashky Live Band и точно тази вечер (5 март) разцепва във Варна. А самият той живее и работи в София.

"Всичко започва от детската стая", твърди Никола за мястото, където твори и днес, смее се много, докато пием бира и разказва за появата на Kottarashky. Вече е предупредил, че не е много добър в интервютата, и е по-спокоен. Казва, че не е искал да става известен, и смята, че нещата не трябва да се взимат твърде на сериозно. Компилира музика от четиринадесетгодишен. В списъка от музикални инструменти, с които се е занимавал, влизат и кухненски прибори, "ама, не, допълва, на нищо не съм свирил". Експериментирал е със звуците на хармониум, китара, тенджери, акордеон, "маракаси сме правили от някакви неща, пълни с ориз". На тенджери се свири "като на барабани", само че с четки за рисуване. Бащата на Никола е художник, майка му е душеприказчикът, а първата група, в която участва, е създадена с брат му Илия и носи гръмкото име

Мъдростта на народите

"Чудихме се как да се кръстим и взехме една книжка, спомня си Kottarashky. Беше пълна със сентенции от цял свят и мислехме, че ще намерим нещо интересно. Накрая решихме, че заглавието й е достатъчно." Илия е по-големият от двамата. Той прави обложките на касетите на ксерокс и заедно имат общо три албума. Нататък за Никола следват Немската гимназия, Университетът по архитектура, строителство и геодезия, още музика и сприятеляване с Ицо, което значително променя хода на историята. Ицо е Христо Хаджиганчев, който свири на синтезатор и китара и който се обажда на Kottarashky в един прекрасен ден, за да съобщи, че му е направил профил в myspace (myspace.com/kottarashky). По това време псевдонимът Kottarashky вече е измислен, но не носи някаква специална история, а просто "звучи добре", както определя Груев. Оказва се, че и музиката му звучи доста добре, защото професионалистите го откриват в мрежата, лейбълът се свързва с него през март и Opa Hey! е напълно готов през ноември.

Малко известен факт е, че едно от парчетата тогава така и не успява да излезе, защото за него са използвани семпли от концертен запис на Марлена Шоу. Тя пожелала много пари в замяна, от Asphalt Tango Records не приемат условията и така става ясно, че сега парчето може да се чуе само на живо.

Идеята за Kottarashky Live Band идва пак от издателите. Те общуват с Груев електронно и му препоръчват да създаде група, тъй като музикалните фестивали настояват за участието му. Той естествено вече е с ясна представа какви музиканти са му необходими и започва да продуцентства. Критерий е "с хората да имаме еднакво усещане за музиката. Замислихме го с Ицо. Искахме много кларнетист. Той пък каза, че басистът от неговата група е много готин. Взехме го и него. Питах една позната за барабанист..." Тя казала "готово" и накрая всички си пасват музикално.

В началото се притеснява преди всеки концерт и най-големият проблем според лейбълa е, че не казва почти нищо на публиката с думи. "Бяхме като ученици. Добър вечер. Ние идваме от България. Сега ще ви посвирим малко традиционна музика." Традиционна друг път. Според Робин Денслоу от Guardian дебютът на Kottarashky "е изобретателен синтез от съвременни технологии и неочакван масив от български и друг балкански фолклор и джаз". По думите му Kottarashky също е "продуцент, който трябва да се следи". Готово. Следим го точно както се пее в песента, "ден, два, три. Четири".

Котка върху горещ ламаринен покрив

Днес сме в хладната репетиционна на Kottarashky Live Band. Денят е леден и човек потреперва, но мястото е обживяно с музика и приемаме, че тръпката не е от студ. Музикантите пристигат един по един: Александър Добрев с кларинет, Атанас Попов - барабани, Йордан Гешаков с бас и Христо Хаджиганчев с китара и синтезатор. Kottarashky измъква от чантата си семплер Roland SP 404 и пояснява: "Моята работа е да запомня примерно петстотин комбинации от копчета." Преди да започне да натиска правилните бутони и да импровизира с групата, обсъждат следващите участия и последователността на парчетата, които да изпълнят. Свирят, пият и пушат с вдъхновение. Разбират се с поглед. Нетърпеливи са да обиколят света и понякога се размечтават на глас за публиката на Китай, Колумбия, Турция или Индия, но са доволни да стигнат и до Бургас. Едно от най-успешните им участия досега е в Грац, където след безброй бисове репертоарът свършва и трябва да продължат с кавъри. "Направо като Мик Джагър се чувствах", казва иначе непоклатимият Никола. Всъщност ситуациите, които му създадат някакво напрежение, са свързани тъкмо с популярността от втората му кариера. Не че има фенки, които създават проблеми, или нереално повишаване на самочувствието, но: "Нещата се случиха много бързо, казва той, и веднага търси обратна връзка с поглед. Може би не бях готов..."

Иначе Kottarashky е на свободна практика. Работи вкъщи - основно с музика, но това не значи, че е зарязал проектирането. Уютният интериор по думите му e "минималистичен с леко етно усещане". Цвят? "Бяло и черно. Естествени материали. Дърво". Би поръчал дома си на японското архитектурно студио SANAA. Харесва японски, швейцарски и холандски дизайн, а имената на любимите му архитекти са Зумтор, Седжима и Нишизава. Други неща, които обича, са да спи до обед, морето и отворените пространства. Харесва Африка, Испания, савани, простор, топлина и още: "Австралия също много ме кефи, но истината е, че Европа ме влече най-много. Тук е културата ни." Харесва Северното Черноморие - Камен бряг и целия район. През август прекарва дните си там по почти същия начин, както и когато е на Южното, ако съдим по видеоклипа на Bell например, заснет във Варвара и достъпен заедно с всички други в youtube. Още актуална информация има във facebook страницата му.

През останалото време Kottarashky и приятелката му Наталия живеят с котката Козла. Той самият обаче не би си взел домашен любимец, защото му е досадно да се занимава с хранене и почистване на тоалетни. Иначе му е много приятно.

В едно от парчетата от следващия албум ще има и мъркане на котка. Все още не се знае с точност кога ще е готов, за да се върне обратно до пазара в България, но скоро ще бъде изпратен при издателите за първо слушане. Докато трае техническият процес, препоръчваме близки срещи на живо, защото субективното ни мнение е, че музиката на Kottarashky има една рядка способност - да те накара да се върнеш у дома след девет живота в някакъв чисто нов, десети.

Lightest' 2011 e специално създадена рубрика, в която сме събрали най-препоръчваните от читателите материали, публикувани в Капитал Light през годината. 

Ето го - високата фигура на Kottarashky се отзовава на срещите ни ден, два, три, четири и съвсем навреме. Носи шал, шапка, чанта и се представя с истинското си име - Никола Груев. Роден е в София в края на 70-те и е доказано талантлив в няколко посоки. От една страна, е активен архитект, а от друга, световноизвестен музикант. Дебютният му албум Opa Hey! от 2009 г. впечатли публиката и медиите първо в чужбина, после у нас. Фактите отвън регистрират стабилното му присъствие в радиоефира - номер 17 е от двеста и петдесетте най-излъчвани албуми с етно музика за 2010 г. и има успешно петмесечно шествие в най-престижната етно класация World Music Charts Europe. Към това добавяме и приятните рецензии в Guardian и Independent плюс признанието на Чарли Гилет от Би Би Си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    senski avatar :-P
    Асен Ненов

    Kottarashky е джедай! :-)

  • 2
    senecka avatar :-P
    senecka

    Виена обича Kottarashky!!!

  • 3
    jamal avatar :-|
    jamal

    страхотен артист, но лайвовете, които прави с бандата още не са много разработени, ще им трябва известно време според мен..

    успех

  • 4
    arimancer avatar :-P
    zeromancer

    Човека е не-човек!

  • 5
    gargantua100 avatar :-|
    gargantua100

    На едно място се казва, че компилира музика. Т.е. не композира. Как го разбирате това?

  • 6
    nage avatar :-|
    nage

    Не е ли странно, че статии за Котарашки излизат първо в Гардиан и Индипендънт, а чак после - в българските медии?
    Не е ли странно, че не можете да чуете негова песен по БГ Радио?
    И по което и да е друго българско радио или телевизия?

    Аз харесвам неговата музика. Но явно според разбирачите в българските медии - тя не е предназначена за българските слушатели. Явно на тях им стигат Любо от Те, Графа и Мария Илиева. Искам да повърна

  • 7
    nage avatar :-|
    nage

    Всъщност Котарашки е едно от малкото хубави неща (ако не и единственото), свързани с България, за които чуждите вестници са написали нещо през последните 10 години.

    И това нещо идва със закъснение като новина за родните медии. Колко сме злееее

  • 8
    sirano avatar :-|
    Дон Кихот

    До коментар [#6] от "nage":

    "Искам да повърна"

    И аз!!!!

  • 9
    prascho78 avatar :-|
    prascho78

    Честно казано това е много "продуцирана" музика. Записана е перфектно, няма никакви забележки към "саунда", "стайлингът" е много добър. Накратко: маркетингът е страхотен.
    Искренно се радвам, че хората я харесват.
    Същевременно това определено не е моята музика. Не съм чувал и някой музикант да я харесва тъй като достойнствата й определено не са свързани с музиката. Т.е. това са лупове от типа: чул ли си 20 секунди, чул си половината албум. Съвсем спокойно може да се определи като "циклаж".
    Предполагам, че това ми негативно отношение е свързано с лошото ми възпитание - винаги очаквам в една музика нещо да се случи - да има развитие, интересни хармонии, ритми. А не една що-годе прилична темичка да се повтаря 40 минути с различни псевдо-вариации. Както казва един приятел: "аман от интродукции!".
    И никак не е чудно, че се харесва изъвн България а тук не намира чак толкова топъл прием. За чужденците е интересно всичко свързано с етно-мотивите, били те български, турски, ориенталски, индийски и т.н.
    В същото време българска музика, която не е свързана с фолклор почти няма шансове извън България.
    От друга страна също не е странно, че музиката на Kottarashky не е особено популярна в България. Тя си има целева група, чиито представители в България са малцинство и скоро няма изгледи това да се промени.

  • 10
    senecka avatar :-|
    senecka

    До коментар [#9] от "prascho79":

    С този коментар си направо за Цветанка Ризова и нейното предаване по Нова....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вътрешен човек

Вътрешен човек

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK