Момчето идва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Момчето идва

Момчето идва

Ивайло Захариев за прехода от "Дружба" до билбордовете и за това как се съчетава духовното със светското в актьорската професия

13681 прочитания

© Цветелина Белутова


Lightest' 2011 e специално създадена рубрика, в която сме събрали най-препоръчваните от читателите материали, публикувани в Капитал Light през годината. 

Двайсет и шест годишният актьор Ивайло Захариев пристига на срещата ни с широка усмивка, разрошена коса и тениска с надпис Jesus – Highway to Heaven. В момента се снима почти всеки ден в първите епизоди на сериала "Под прикритие" по БНТ, за чиято главна роля успява да пребори опитна и талантлива конкуренция. Това не е дебют за Ивайло (миналата година участва във филма N1 на режисьора Атанас Христосков, разглеждащ теми за ученическото насилие на фона на силен български хип-хоп), но със сигурност е ролята, с която ще бъде запомнен от зрителите.

Ивайло казва, че се е молил за успеха си на Господ, но не в името на славата. Той често споменава вярата и каузите, както ще разберете в следващите редове, защото е посветил живота си на това да помага на другите. Откликващ, спокоен и неочаквано скромен за актьор, Ивайло е последовател на протестантската църква и не се притеснява да говори за Пътя и Истината.

Освен в сериала "Под прикритие" можем да ви видим в главна роля във филма "N1" като част от проблемно поколение ученици. Вие сте близо до него, какво мислите за ценностите му?

Аз не съм бил част точно от тези проблеми, макар да имаше подобна агресивна обстановка наоколо. Бандите и насилието не са от сега, това тръгва от средата. Човек търси своя банда, когато няма стабилно семейство. Ако чувства сигурност в дома си, той няма нужда да се съюзява с други хора. Родителите на героите в "N1" ги няма или са алкохолици, или излезли от затвора, а децата им се събират и обръщат един към друг с "братле", защото трябва да се идентифицират с някого, да се държат заедно. Борят се по своя начин и действат първосигнално.

Вашето детство как премина?

Нормално. По-различно от това, макар че и то имаше своите търсения, и аз съм правил щуротии. Но понеже след 8-и клас бях в театрална паралелка, усетих, че се развивам в конкретна посока, и нямаше нужда да правя глупости. Тогава нямах голямо познание какво представлява театърът, но имах желание да го изуча и заедно с подкрепата на майка ми успях да се запиша в класа. Привличаше ме усещането за самия живот на актьорите – представях си как са ту в някаква роля, ту водят по-спокоен живот. Не го разбирах много, но въплъщаването в различни герои ме притегли. Сега ми се струва още по-привлекателно. Най-много ми харесва, че когато си изразходил всичките си маски, в личния си живот може да си напълно открит, без да има нужда се показваш или да играеш роля.

След училище влязох в НАТФИЗ. Проблемът беше след като завършихме – видяхме, че сме били в една реалност, която няма нищо общо с действителността на българския театър. Негодувах против университета около половин година – не можех да си представя, че така е вдигнал нивото, че сме играли непрекъснато, били сме винаги ангажирани, а когато излязохме, трябваше да участваме в "съмнителни" постановки или да не правим нищо. Аз предпочитам да не правя компромиси, а не да бъда в театър, в който се играе на килограм и да се захабя.

Участвате в трупа на актьори с увреден слух, как започна работата ви там?

"Мимарт" е частен театър, създаден от глухи актьори, който прави различни шоупрограми, пантомимни представления. Запознахме се в НАТФИЗ и си казах, че ако ще играя, искам да е в нещо, което ще е от полза и на други актьори. В последния спектакъл с мое участие съм в ролята на чуващо момче, което се влюбва в глухо момиче. В България глухите хора са отритнати от обществото. Измисли сме си ръцете с някакви новини за глухи за разлика от западните страни, които правят всичко възможно да интегрират тези хора. Приех това като лична кауза. Когато научих езика на глухите, открих, че те всъщност са много по-интересни от това, което съм си представял, говорим си свободно, шегуваме се. Аз се чувствам наистина щастлив да съм в тяхната среда и да им помагам, не искам да оставям така ситуацията в България.

Помагате и на наркозависими да се откажат от пристрастеността?

Да, всеки петък аз и мои приятели се събираме в една зала и им говорим – обясняваме им защо трябва да го направят. Каним хората по различен начин – имаме бивши наркомани, които водят настоящи, спираме ги по улицата, от дума на дума...

Понеже ние сме част от независима протестантска църква, им говорим за Бог, че наркотикът няма да реши проблемите, че когато има семейство, дом, човек няма нужда от тях, защото са бягство от реалността. Имам приятели бивши наркомани, които най-силно убеждават другите, че са решили проблема си чрез вяра. Моят опит с наркотиците е много бегъл, даже ми се смеят, като им кажа какъв е. Важното е, че аз виждам в зависимите много стойностни хора. Моята каузата е както на лекаря – да помагам.

Как се случва това, за какво си говорите? Четете ли Библията?

То не е толкова до четене, колкото до обяснението как човек постъпва в дадена ситуация – например таиш омраза към доведения си баща, нямаш комфорт в семейството си и започваш да взимаш наркотици. Ние им казваме – добре, прости на този човек, точно както учи Библията. Ако намериш в себе си прошка и погледнеш по друг начин живота си, ти откриваш надежда. Аз не само вярвам в това, а виждам с очите си как действа. Имахме случай с едно 14-годишно момиче, което взимаше амфетамини, искаше да пробва и LSD – тя идваше и се опитваше да вярва, но не успяваше дълбоко в сърцето си, докато в един момент не направи криза на събранието. Закарахме я в "Пирогов", тя видя, че не само на нея й е зле, но и на много други хора там, и си каза – не, дотук! Видя какви са опциите – да живее един добър живот и да му се радва или да ходи по токсикологии.

Откъде идва личният ви мотив да помагате?

Това, че виждам надежда в цялото нещо. Ако живея само за себе си, просто да си работя – нищо не печеля. Една от ценностите ми е да помагам на хората. Това се засили преди 3 години, когато започнах да посещавам християнския център. Попаднах там чрез приятел и ми хареса свободата там, интересно ми е – събираме се всяка неделя, има проповедник, които тълкува Библията, хвалим Бога със съвременни песни, има китари, барабани. Така изразяваш вярата си с песен. Проповедите се провеждат на разбираем език, а не на църковнославянски – направено е за човека, защото религията не е за някога в миналото, а е актуална и сега.

Кое е онова, което ви привлича най-силно и ви задържа там?

Убеждението, че Бог е жив, а не е статуетка или някаква икона, материал. Живият живот в Бог прави вярата истинска. Опитвал съм да повярвам в будизма, но не успях, да се радвам насила не ми се струва естествено. Майка ми също идва в църквата, запали се покрай мен преди година и половина. Тя дълго време ходеше на рейки, на медитации на Ошо – и тя като мен търсеше нещо, докато в разговори за Бог и Библията не разбра, че те откликват на нейното сърце. Брат ми и баща ми са неутрални.

Вие какво търсите?

Търся истината. Сещам се за една притча от Библията – един много богат човек знаел, че в една нива има голямо имане, продал всичко, което притежава, за да я купи, и изкарал заровеното богатство. Същото направих и аз – отхвърлих всичко останало, един вид го продадох и взех ценното за мен. Наградата е много голяма.

Каква?

Цел в живота. Да знаеш, че ти имаш своя живот и можеш да го дадеш на всеки, защото той е повече от теб. Успял съм да структурирам ясни цели в главата си – да не се грижа само за себе си, да направя в работата си така, че да изградя семейство, а приятелствата ми да са тези, които да не ми разрушат живота. Комплексно е. Когато човек е част от такова общество, е в духовен дом, усеща приемствеността. Така имаш подкрепа, за да продължиш напред, а не както, когато приятелите ти се напият, да започнете да роптаете срещу всичко: "Абе, мани ги тия!"

Обикновено човек се обръща към вярата, когато е от силно религиозно семейство или е преживял драматичен момент в живота си.

При мен не се е случило нищо и това ми е най-интересно. Преди да повярвам, аз бях в голяма компания, ходех по купони, тъкмо си бях изкарал почивката на морето по страхотен начин, т.е. нямах никаква нужда или лоша емоция, бях в прекрасно настроение. Но когато водих разговори с мой приятел, който ходеше в църквата, и дебатирахме, усетих, че има нещо повече. Той ми даваше отговори, каквито винаги съм търсил, и така от интерес стана надграждане. Нищо лошо не се е случило нито лично за мен, нито в семейството ми.

Димитър Митовски казва, че иска "Под прикритие" да е сериал, който да почерпи максимално от реалността. Каква е тя за вас?

Не е розова, но въпросът е каква позиция заемаме ние в това общество. Аз виждам проблемите, но знам, че ако се примиря, няма да направя нищо. Затова съм си казал, че мога да променя живота на наркоманите, доколкото мога.

Как се съчетава суетната актьорска професия с даването?

Именно това ми допада, че се съчетава. Аз мога да бъда пример – занимавам се с актьорство, което не означава, че не обръщам внимание на другите. Не ми е цел да съм в центъра на вниманието, просто това ми е интересно да правя, това искам да работя. Опитвам се да балансирам. Никой не може да е твърде скромен, всеки има своята маска, дори да каже, че е скромен. Не мога да излъжа, че цялото това внимание ми е неприятно, но гледам да не се отпускам в него и не се възгордявам, когато се видя по билбордовете например.

Героят ви в сериала е хладнокръвен, лъже, животът му е игра – прилича на ваша опозиция?

В сериала играя 100%, защото искам всичко да стане истинско и не ме притесняват някои моменти, които са против личната ми философия. Да, аз също съм амбициозен и смел, но не в такава крайност като образа и ми харесва фактът, че мога да изиграя нещо, което не съм аз. Героят ми всъщност има много сериозна кауза – примирява се да лъже за нещо по-добро и голямо, макар че като малък намразва лъжата. Така целта му оправдава средствата в името на по-голямото нещо, за което се бори.

Как се чувствате в компанията на големи имена като Владимир Пенев?

Възхищавам им се. Другите актьори много ми помагат как да съм верен в ситуацията. Не се притеснявам от опита им, напротив – имам спокойствие точно заради него. Най-много ми харесва отношението им към работата, задълбаването преди снимки и търсенето в различни посоки откъде да се погледне ситуацията, за да се постигне по-добре. Именно това ме привлича в актьора – крайното изразяване, в което да се оголиш напълно, да махнеш маските, да покажеш истинска емоция, да няма образ или актьор.

Ролите, с които тръгвате, са на лошо момче, това смущава ли ви?

Не, напротив. Моят лош герой всъщност е добрият и ми е забавно, че трябва да играя, че играя и да развивам две психологии. Малко висока топка ми е това.

Какво искате да се случи с вас след сериала?

Искам да се развивам непрекъснато. Не си представям да стигна до едно ниво и да кажа – това е. Известността е неизменна част от работата, но тя не може да е самоцел. Има доста хора, които я постигат, въпросът е какво ще кажеш и направиш после. Предпочитам да стана известен чрез работата си, а не да работя, за да стана известен.

Телевизия, кино или театър?

По-комфортно ми е в киното, макар да ми е по-ново. Много искам да се занимавам с physical театър – танц, игра, нечиста форма на танцуване, изразяване на вътрешни емоции чрез тялото. В България това е ново и неразвито, а е изключително въздействащо.

Как прекарвате свободното си време?

С приятели. Излизам много и с моята приятелка, с която се запознах в църквата. Опитваме се да се виждаме с наркозависимите и през седмицата. Не пия алкохол освен малко вино. Нямам нужда от външни стимуланти, за да се чувствам добре.

Фотограф: Цветелина Белутова
Lightest' 2011 e специално създадена рубрика, в която сме събрали най-препоръчваните от читателите материали, публикувани в Капитал Light през годината. 

Двайсет и шест годишният актьор Ивайло Захариев пристига на срещата ни с широка усмивка, разрошена коса и тениска с надпис Jesus – Highway to Heaven. В момента се снима почти всеки ден в първите епизоди на сериала "Под прикритие" по БНТ, за чиято главна роля успява да пребори опитна и талантлива конкуренция. Това не е дебют за Ивайло (миналата година участва във филма N1 на режисьора Атанас Христосков, разглеждащ теми за ученическото насилие на фона на силен български хип-хоп), но със сигурност е ролята, с която ще бъде запомнен от зрителите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    power77 avatar :-|
    Power +

    СУПЕР!!!

  • 2
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    Невероятно читаво момче. Слънце. И колко се радвам, че материалът за актьор на моден нов сериал всъщност е за всичко друго, но не и за сериала. Браво.

  • 3
    sabinap avatar :-|
    Събина

    Браво! Имаме нужда от такива звезди, не от тия дето карат и пият и си мислят, че е ОК!

  • 4
    vlado avatar :-|
    Владимир Иванов

    Ех, ако всички бяха като него...

  • 5
    miro08 avatar :-|
    станимир стойчев

    Браво на момчето !

  • 6
    amodomio avatar :-|
    AModoMio

    Жив и здрав бъди. Радвам се за един млад човек, че е намерил пътя си. Дано помогнеш на много заблудени да преоткрият себе си. Алкохолът и дрогата не помагат за по-добър живот.

  • 7
    maskuzi avatar :-|
    maskuzi

    Момчето явно е много читаво кото човек. Като актьор, обаче, има още много да учи. Да е жив и здрав, ще се получи.

  • 8
    natalkata avatar :-|
    natalkata

    Мило и много симпатично момче, вероятно има и бъдеще като актьор, но за съжаление е попаднал в лапите на секта. Преди време тази организация беше известна като "Слово на живот", после се е прекръстила на Християнски център "Прелом". Отвън кипи благотворителна дейност в полза на хората и на ближния, но всъщоност отвътре няколко човека се обогатяват за сметка на наивността на последователите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вътрешен човек

Вътрешен човек

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK