Здравейте,
От 2003 г. състопанисвам с променлив успех сайта neolog.bg, който представлява електронен речник на новите думи в българския език. Принципът му е прост - чуваш дума, въвеждаш я, редактор (базиран в Шанхай, без майтап) я преглежда, одобрява; и тя се класира в речника по азбучен ред. Има и сърч. Събрали сме близо 3500 нови български думи, които ги няма в други речници.
Опитвал съм се да намеря финансиране, писал съм на БАН, на институции – отвсякъде греда. Но! Понеже neolog.bg е известен, всяка година, по часовник, малко преди 24 май заваляват едни мейли към екипа и почват да звънят сутрешни блокове и радиа да даваме интервюта и да говорим сякаш НИЕ пазим портите на новия език, НИЕ сме свежото в езика наш и е станало кой знай кво. В тези моменти разбирам защо някои жени не обичат 8 март – важиш 1 ден в годината.
Уважавам изданието и знам, че този брой на Light е по-дълбок от възхвала на най-светлия български празник и солунските двама братя™, затова няма да ви разсмивам с новите новите жаргонни думи за трева или с алюзиите към филми на Стенли Кубрик, които прави варненският рапър Qvkata DLG в текстовете си. Тях можете да видите на neolog.bg.
Ще направя нещо по-сериозно, защото поредицата от нехание за езика и избухване покрай 24 май ме кара да си мисля, че проблемът е в неадекватността на институциите, които уж стопанисват и популяризират (стария) език. А ме е яд, защото в момента българският е най-крив, развиващ се и по-интересен от когато и да било.
Както има 15 правителствени стандарта за мляко, кайма и лютеница, защо министерството, което се счита за отговорно, не блесне, като създаде един работещ стандарт "Кирил и Методий" за език. Под стандарт нямам предвид списък с изконно български думи, а място, където можете да разберете една дума как се пише, да видите историята и, синоними и да сте сигурни във всичките и значения през годините. Да ви научат на стил на изразяване. С линкове. Да можете да си дръпнете на компютъра безплатна проверка за правописа и кирилизация.
Миналото лято Oxford English Dictionary (тегло 65 кг, 20 тома, цена $1200) обяви официално, че спира да излиза на хартия, затова ние не трябва да преоткриваме топлата вода, като печатаме.
Трябват ни сайт, който да е нещо средно между сертифициран електронен речник и курирана (с извинение) Уикипедия със статии за езика. Там да са обяснени всички думи от млади и светнати лингвисти, не от аматьори и ентусиасти като мен. И сигурно е противоконституционно, но никой в екипа не трябва да е над 35. Иначе няма да стане.
В момента 90% от хората с достъп до интернет (и аз) си правят проверките за думите, като ги джаснат в Google и видят кой от 2-та варианта, които са им на ума, връща повече резултати. Плитко, но ефективно и бързо.
Защото иначе как да намираме значенията на нови думи? Те ще са все повече. Кога една нова дума става популярна и се добавя в речник? Как ново значение на една стара дума, например бяло/бело, се добавя в речника, за да е ясно, че днес тя може да означава кокаин? (И спестява излагацията, ако не сте изложени на наркосреда.) Кога стара дума като тричане се връща с друго значение? Там ще пише.
И отвъд лексикалните значения - как се изписват брандове, търговски марки? Къде се слагат кавичките - преди или след точката, ако са до края на изречение? Кога се ползва апостроф за цитат? Как се пише ясен email? В кои случаи да ползваме курсив в интернет?
Достъпът до този речник трябва да е лесен - с интерфейс за смартфон (или "ап", ако щете; с уговорката, че думата "ап" и "апликация" също се добавят в речника) както и отметка (bookmarklet) в браузъра, така че при клик с мишката да ви дава точното значение на думата, която сте посочили с курсора. Може да се добави и аудиовариант, когато кликнете на думата, тя да се изговаря (дори в няколко диалекта).
Как думите там ще придобиват финалното си значение? Ами както в Уикипедия, ако сте обръщали внимание на статиите за Хитлер, Осама или Джордж Буш - те са заключени, но има група хора, които водят публична писмена беседа какви части от статията се променят, като за всяка промяна имат своите аргументи. Групата с по-добри аргументи печели и нейната версия остава. Така и в езика, ако има 2 синода "за" и "против" пълния член, по-аргументираният ще спечели.
Всичко одобрено от стандарта "Кирил и Методий" ще е в публична, отворена база данни, която ще позволява външни програми (т.е. разработчици) да се обръщат към нея и да връща резултати. Така например всяко дете програмист може да интегрира речника в блога/форума си и машината да проверява коментарите за правопис.
Толкова е логично и нискобюджетно (по мои изчисления ще отнеме година и ще струва колкото 3 от черните коли на НСО), че не знам защо някой държавник не го е финансирал досега и да нахлузи един ореол от PR и обществена любов. След време като нищо да сложат този човек на банкнота; повярвайте ми. (Ако ползваме банкноти тогава.)
Хайде министерства, моля, финансирайте публичен уебстандарт "Кирил и Методий", който да съдържа всяка българска дума с всичките и значения, да ни обучава и да се поддържа в реално време от реални хора.
Няма какво да му се чудите.
23 коментара
Ех, надай се. Никой от нашите хубостници няма да тръгне да си прави ПР на такова ниво, колкото и да е евтино. Друго си е кебапчета и простотия до шия - по-скъпо, но ефективно.
Предложението на автора наистина е похвално. Въпреки това не знам дали ще се откажа от навика да проверявам чрез Гуугъл.
Поздравления на Еленко за добрата идея!
Дано да има някой смислен човек от БАН я прочете (и направи нещо).
А иначе проверките с Гугъл и аз ги ползвам :) Разбира се, не трябва да им се доверява човек на 100%.
Съществува проект, наречен БГ ОФис, който развива идея, подобна на тази на Еленко - http://bgoffice.sourceforge.net/
Напълно подкрепям идеята! Особено за частта с правилата за кавичките, апострофите, стандарт на шрифта, разделение на редовете, дълго и късо тире, и т.н.
http://rechnik.info
http://slovored.com
Идеята е добра, но нека Еленко се порови в историята на Оксфордския речник. Както и каква информация се дава там за думите. Пример - приблизително време на появяване (неологизъм), честота на срещане - в говор, в писмена реч... и т.н., и т.н.
Финансирането го има - има цял институт към БАН за българския език. Няма да броя катедрите към всевъзможните ни университети... Да, ама е на халос!
Малко "вътрешна" информация за Институт по български език към БАН - там няма никаква (!) електронна база на речниковия състав на езика ни! Специално проучих въпроса. Нямам предвид ИТА.ЕСТ-спелчекера, тъй като и в него се повтарят грешките и непълнотите, заложени още в първия спелчек на Датекс.
Колкото до "курирането" - абсурдно е изискването за възраст. Задължително е изискването за знаене и можене! Ама кой да сертифицира такъв специалист, като "големите глави" са предимно буквояди.
Между другото, в международния одит на БАН, специализираните части, преди вече 2 години имаше изрична забележка относно пълното непознаване на съвременните техники за езикови изследвания, както и тоталната техническа неграмотност в този институт.
За правописните особености в пунктуацията - попадах на доста интересни статии, не само на хартия, но и на екран - с компютърните технологии някои форми могат да бъдат изменени, напр. използването на кавички. Съвременната техника позволява отделянето на специфични изрази да се прави чрез разнообразието на очертания (болд, италик, изцяло друг шрифт...).
Като цяло: необходим е огромен труд в няколко основни посоки:
*лексика
** опазване на старите думи
** съставяне на речник на наречията и диалектни думи
** регистриране на новите думи
*граматика
** описание (!) да съществуващите правила
** въвеждане на нови правила при нужда
От поне 15 години търся учебник по синтаксис, но с диаграми. По-възрастните може би помнят детските учебници (5-9 клас), където имаше схеми за подлог, сказуемо, допълнение... в какви отношения могат да са различните части на речта в изреченията.
Попаднах на един, но е написан за учители по български език и буквално е неразбираем за обикновен човек, който се опитва да усъвършенства знанието за майчиния си език.
БАН и Сиела имат сайт с речник, към който има и извадки от текстове - съвременни и класически, но лично на мен не ми харесва.
Темата е много дебела и мътна!
Разцъках (и това е неологизъм) неолога - действително има нужда от подобрение. Попаднах на думи, които си съществуват в езика ни, но са диалектни. Например "баш" - използва се в югоизточните райони.
Никъде няма отбелязана поне година на появяване или регистриране (записът в речника не се брои). Например с "адски/о/а" - кога е бил споменатият концерт? Лани, по-лани, преди 10 години?
Апропо, Читанка също имат речник. Томас (Thomas) (Еленко, предполагам познаваш този блогър - защитник на правилния български език) също поддържа в блога си темата, най-вече по отношение на граматика. Попадах на няколко сайта (блогове), поддържани от млади учителки по бългаски (БЕЛ :-)), където на доста разбираем език са обяснени правилата. А сега не мога да ги открия в отметки се :-(...
Идеята е супер, но не е толкова лесно осъществима, колкото изглежда, най-вече защото изисква голям брой светнати (по думите на автора) сътрудници, и то светнати в най-различни области, включващи едновременно ИТ и лингвистика, а тези хора ще искат (и с основание) много пари. По мои сметки трите коли на НСО ще са необходими на всяко тримесечие :).
Позволете и един офтопик - може ли и при коментарите в Дневник да преместите удивителната далеч от оценителните бутончета, че що народ съм докладвал несправедливо на модераторите в опитите си да натисна плюсчето...
Примерът с Oxford Dictionary е на място. Имах възможност да погледна електронния вариант на речника - повечето предложения, които дава Еленко ги има налични в електронния речник - история на думите, примери, дори някои от тях онагледени, правила за писане на документи. Във време, в което дигиталната информация е по-лесна за достъп и съхранение наистина трябва да се помисли за такава разработка! Също така смятам, че проблемът с пиратското разпространение, който със сигурност ще се появи при наличието на такъв речник, няма да е толкова голям. Навлязох в друга тема...
Идеята е добра, има вече създадени продукти, от които може да се почерпи опит за положителни и отрицателни страни, има и информация за желанието на хората относно създаването на нещо подобно. Това, че не съществувала информация в БАН относно думите мисля не е от голямо значение. Ако не се започне сега да се разработва, същите коментари за липса на каквато и да било информация пак ще ги има, но след 5-6 години. По-добре да се започне все някога и най-добре това някога да е сега...