Хейтърче да се наричам...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хейтърче да се наричам...

Хейтърче да се наричам...

Как (и дали) обикновените мрънкачи се превърнаха в "хейтъри"

21983 прочитания

© Инна Павлова


Lightest' 2011 e специално създадена рубрика, в която сме събрали най-препоръчваните от читателите материали, публикувани в Капитал Light през годината. 

В днешния жаргон думата хейтър означава нещо като "човек, който не може да се радва на чуждия успех" (според urban dictionary). Основната функция на хейтъра е да хейтва (което пък от своя страна е говорене или писане с неоправдано агресивно отношение към нещо или някого). Явлението не е нещо изключително за България – появата му е свързана донякъде с развитието на web 2.0 и влизането на хората в интернет пространството. И по-точно – с измамното чувство за анонимност в мрежата, което и досега владее широката аудитория. Тясно специализирана разновидност на хейтърите са интернет троловете, които имат способността да разводнят всяка тема във всеки форум, без задължително да са агресивни към някого.

За разлика от световния и европейски хейтър, който е по-скоро маргинална и специфична субкултура с не особено сериозни постижения, нашенската му разновидност е изключително плодовита и вдъхновена, с голям творчески заряд и многобройни представители. Най-вероятно причината е в добре известното българско черногледство (добре известно, разбира се, единствено за самите нас) – в страната, в която мрънкането и псуването на всички и всичко са национални спортове е нужна особена предприемчивост и находчивост, така че човек да бъде отбелязан като нещо повече от мрънкач.

Естествено всичко започва вкъщи и продължава от седем (според народното творчество) до петнайсет-двайсет (според мен) години. Докато си съвсем малко дете и задаваш въпроси с "какво", "как" и "къде", родителите се чувстват като истински духовни водачи, които всекидневно отварят пред теб нови и нови врати на познанието. Малко по-късно започваш да задаваш въпроси със "защо" и обхватът на отговорите постепенно се стеснява, а вратите все по-често се затварят с хлопване под носа ти. Някъде около шестата година основният процент отговори вече е от смисловата група на "защото така". В случай, че си вундеркинд и владееш езика на възрастните, ти им казваш: "Скъпи родители, смятам, че в отношенията ни прозира едно, меко казано, неуважение от ваша страна. Апелирам за повече разбиране, ако желаете да продължим мирното си съжителство и за в бъдеще". В случай обаче, че си обикновено шестгодишно хлапе и не владееш този език, ти започваш вместо това да хленчиш, да правиш фасони, да мрънкаш и изобщо да излагаш родителите си пред хората. Семето на бъдещия хейтър е посято.

Още по-късно тръгваш на училище. Там пред теб се открива необятното богатство от нюанси в човешките отношения, както и фактът, че "учителите са някакви странни хора, които не са успели да станат нещо друго" (дословен цитат от софийски гимназист). През цялото време, което ще прекараш в училище, ти така и няма да разбереш докрай, че много от учителите са просто комплексари, поставени в позиция, в която могат да избият комплексите си върху някого (учениците), нито, че цялата система на образование е базирана на потискане на индивидуалните качества, с цел добро средно ниво. Също така няма да разбереш защо учителите ти се подиграват, когато проявиш творчество и различно мислене, но ще стигнеш по емпиричен път до два съществени извода – че да мислиш различно е тъпо и че да се подиграваш на другите е яко. Бъдещият хейтър е обгрижван прилежно и, така да се каже, с любов.

Един ден малко внезапно се оказваш със статус "пълноправен гражданин" и откриваш, че най-трудното тепърва предстои. Оттук нататък си изправен пред две възможности – или да заемаш позиции по различните житейски въпроси (което за съжаление никой не ти е разрешил да се научиш да правиш), или да потънеш в посредственост, оставайки без собствено мнение. Пред пряката заплаха от второто ти си принуден да намериш трети (както ще се окаже – много лесен) вариант. Един нов и, общо взето, завършен хейтър се влива в редиците на младото българско "хейтърство". От тук нататък са нужни само упоритост и постоянство.

Малко отклонение: "В много отношения работата на критика е лесна. Ние не рискуваме нищо и в същото време се забавляваме за сметка на тези, които предлагат своята работа и самите себе си на нашата оценка. Ние преуспяваме благодарение на негативната критика, която е забавна за писане и четене. Горчивата истина, пред която трябва да се изправим ние, критиците, обаче, е, че в Голямата обща картина дори и най-незначителното кюфте вероятно има повече смисъл от нашата критика, която го е определила като "незначително".

Антон Его, кулинарен критик, персонаж от детския филм Рататуй

За разлика от критиката хейтването не носи в себе си търсене на нещо по-добро. Хейтването използва една много малка част от принципите на негативната критика, то е някакъв вид стилистичен похват. А самата дума хейтър влезе в българския език по една много проста причина – в него преди това нямаше отглаголно съществително от думата мразя. Причините за това може да са различни. Може би според българското мислене хората, които мразят, са жалки и не заслужават внимание. А може би според същото това мислене не е нужно да има наименование за хора, които са винаги недоволни, понеже вече си има такова – българи. Няма как да разберем, а и не е нужно – хейтърът всъщност не изпитва омраза в нормалния смисъл на думата, той изпитва удовлетворение от това, че някой друг се е почувствал зле без причина.

Да си хейтър е яко – внезапно минаваш от другата страна. От момчето или момичето, на което всички са се подигравали и което всички са мачкали, се превръщаш във величина, с която всички трябва да се съобразяват. Най-вероятно няма да ти помогне да правиш повече секс, но със сигурност ще бъдеш забелязан. Когато си хейтър, може да забравиш за всички свои житейски колебания, защото няма опасност да сбъркаш. Трябва обаче да си истински хейтър, а не обикновен мрънкач.

Оплюй всичко, което срещнеш по пътя си – дори нещото да се окаже стойностно, рано или късно някой ще му намери слабото място и тогава ти ще си онзи, който го е изхейтил пръв. Не се задоволявай с половинчато хейтване, старай се да хейтваш здраво, по възможност обекти, които не очакват или не заслужават изобщо това отношение. Бъди хейтър-вампир, задължително ги предизвикай да ти отговорят и да ти влязат в стила, направи ги свои последователи. Но, внимание, НИКОГА не излизай на светло, знаеш какво става с вампирите, попаднали на слънчева светлина. Всички виждат, че страховитото и мистериозно чудовище всъщност е жалко, съсухрено и сиво джудже, което бързо се разпада на прах, надавайки грозни писъци.

Lightest' 2011 e специално създадена рубрика, в която сме събрали най-препоръчваните от читателите материали, публикувани в Капитал Light през годината. 

В днешния жаргон думата хейтър означава нещо като "човек, който не може да се радва на чуждия успех" (според urban dictionary). Основната функция на хейтъра е да хейтва (което пък от своя страна е говорене или писане с неоправдано агресивно отношение към нещо или някого). Явлението не е нещо изключително за България – появата му е свързана донякъде с развитието на web 2.0 и влизането на хората в интернет пространството. И по-точно – с измамното чувство за анонимност в мрежата, което и досега владее широката аудитория. Тясно специализирана разновидност на хейтърите са интернет троловете, които имат способността да разводнят всяка тема във всеки форум, без задължително да са агресивни към някого.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

117 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов
    • -13
    • +161

    В статията има няколко интересни и смислени изречения. От професионалния ми опит на психолог и социалния на родител (и роднина) бих коригирал няколко от тезите. Децата мрънкат и хленчат, когато нещо не им харесва и не го искат. И като получат няколко пъти награда (отмяна на задължения или наказания) подсъждателно започват да хленчат за всичко.
    При големите (над 20) хленченето/ мрънкането и хейтването и реакция, която носи непосредствена психологическа награда (излях си негативната емоция). Напълно нормално (бих казал и сравнително безобидно) поведение в социална ситуация на липса на доверия в системата, привлекателни възможности за изява и развитие и ежедневни награди. Най-добре е хората да не хейтват, а да си гледат живота - пари, кариера, смейство и приятели, хоби и т.н. За съжаление голям борй хора "не могат да си намерят мястото" в днешно време и би било грешно да ги обвиняваме. Добре, че не излизат да вандалстват. По-добре хейтване в интернет, отколкото разрушаване на публична собственост и нарушения на обществения ред.
    И мен ме дразни хейтването (примерно като детайлно обясняват как Бербатов не бил добър футболист), но не смятам, че това е достатъчно да правим негативни изводи за гражданите на България като цяло.

  • 2
    kilgore avatar :-P
    kilgore

    Забавна статия.

    Хейтърите са cool по свой свой си idiotski начин :))))

    Negative thinking is a waste of time :))

  • 3
    merankol avatar :-|
    Stoyan Tonev Dimitrov

    ех, и аз да се почуствам значим.

  • 4
    plamenshopov avatar :-P
    plamen shopov

    наистина много добро!

  • 6
    marriela avatar :-|
    Marriela

    През последната година често попадам на обвинения в хейтърство - и във форумите, и във фейсбук, от страна на едни читатели към други такива, които не споделят тяхното мнение - щом ти не харесваш статията, предаването и т.н., които аз харесвам, значи си хейтър.
    Преди няколко месеца например, тук, във вашия форум, под една фотогалерията, включваща снимки от студиото на стартиращ тв проект, си позволих да изразя единствено една малка конкретна критика по повод това ново предаване, която се състоеше в това, че не ми харесва изобщо конкретна част от декора в студиото и се аргументирах защо, при което веднага бях обвинена от друг читател в някакво зловещо хейтърство.
    Друг пример - една авторка на текстове, по повод на своя статия в един от големите централни ежедневници, си беше позволила, след като се беше регистрирала във форума на онлайн изданието на този вестник, да обвини в злоба във форума под статията й читателите, които не бяха изразили възторг от текста й (при това тези читатели се бяха добре аргументирали, без обиди и нападки, защо не харесват статията), още повече, че във форума можеха да пишат само читатели с регистрация, а също така форумът е с модерация - не се допускат нападки, обиди, т.е. той е един сравнително културен форум.
    Ето какво точно написа тази авторка под статията си:
    ""Удивена съм от този форум! Той е смъртоносен, с малки изключения." и "Господи, каква злостност, особено женска! Да ви се връща, дами! Пиша във форума с опознавателна цел, изследвам превръщането на индивида в тълпа от анонимни хвърлячи на камъни. Но може да го наричате кокетство. И без това нямате скрупули за думи и обиди. Това е страшно, бе хора! Чак не е за вярване?!! Да се гордеете с безпричинна омраза. Някакво състезание по обиди ли е това... Срамувам се заради вас, честно." (Само да уточня, че аз бях само читател на статията и коментарите под нея, без да споделям мнение.)

    Авторът на тази статия Веселин Трандов умишлено или не е пропуснал да спомене, или пък не се е сблъсквал с такива обвинения в хейтърство, примери за които дадох по-горе.
    Да, наистина, не са малко хората, пишещи във форумите, като тези, които е описал в статията си авторът, но е и факт, че "хейтър" се превърна в много удобен етикет, който хората, нетърпящи никаква критика или мнение, несъвпадащо с тяхното, да лепят върху икономислещите!

  • 7
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    много добра статия, която позволява на тези от нас, които живеят извън българския контекст, да разберат и осмислят същия (който много често изглежда дисфункционален и безмислен).

    това е рядко срещано явлвние по англоезичните форуми, но една отличителна черта на българските форумисти, която прави (неблагоприятно) впечатление, е леката, лесна и бърза готовност да забравят обноските си и отрковено и директно да изливат вулгарности и лични нападки без особено предявена основа за това. "капитал" (слава богу) не е като магнит за този сорт хора, но причудливото поведение и лесната вулгарност остават неотразени в статията.

    дано обаче послужат за вдъхновение на нов материал.

  • 8
    leko_uchuden avatar :-|
    leko_uchuden

    Егати статията аз ако седна ше нпиша по убава ;)

    Сега сериозно - статията е много хубава, стегната и вярна !

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    lyubomirsirkov avatar :-|
    Любомир Сирков

    То май е станало вече модно да се говори и пише за "хейтърство"...
    Добре е, че още първите коментиращи под тази статия (Никола Йорданов и Marriela) са внесли необходимите важни уточнения по въпроса.
    Към написаното от тях аз лично мога да добавя, че ключът към взаимната непоносимост, която понякога се наблюдава в Интернет (и която е добре описана от Marriela по-горе), се крие в особеното чувство за собствена непогрешимост, което са развили у себе си някои представители на медиите. Да, има такива хора, които изглежда дотолкова са убедени в собствения си "звезден" статус, че очакват от публиката или аплодисменти, или мълчаливо възхищение - и нищо друго...
    А когато се сблъскат с някакво по-различно мнение, това за тях е просто шок...нещо непонятно ... как така...
    И колкото по-обосновано и разумно е това по-различно мнение, толкова по-силен шок и гняв изпитват тези "звезди"...
    Е, да се надяваме, че с времето те просто ще свикнат, че Интернет е затова - хората да си казват мнението, колкото и то да е различно от нещо друго, което някой друг вече е казал по въпроса.

  • 10
    smart_za_batkov avatar :-P
    Батков-вън

    супер тъпа статия :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Вътрешен човек

Вътрешен човек

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK