С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Lightest 2011

9 21 юли 2011, 14:30, 9225 прочитания

Дивани от всички страни

Двете най-големи световни социални мрежи за свободен обмен на визити – CouchSurfing и Hospitality club събират хората и създават по-добър свят канапе по канапе

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Lightest' 2011 e специално създадена рубрика, в която сме събрали най-препоръчваните от читателите материали, публикувани в Капитал Light през годината. 
"С четирите си дромадера / Дон Педру де Алфаробейра / света обходи във възхита. / Аз като него бих се скитал / да бяха мои четирте." Стихотворението е на Гийом Аполинер, дон Педру е португалски крал, а дромадер е едногърба камила, "корабът на пустинята", както я наричаха в "Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт". Никога не съм имала дори четвърт дромадер, реален или символичен, камо ли четири, но пък винаги съм искала да се скитам във възхита по света. Периодично имам нужда да съм другаде, да си сверявам часовника, да установявам къде сработвам и къде – не. И докато по времето на Аполинер това за сама жена от небогато семейство е било абсурд, докато по времето на майка ми това за жена от социалистическа държава със затворнически режим също е било абсурд, докато дори през студентските ми години, когато ден като преводачка на строеж ми се плащаше 12 долара, а опашките за визи пред посолствата убиваха детето у човека, това беше абсурд, сега, слава Богу, е различно. Сегато от последните години включва отпадането на границите, каквито ги знаехме, нискотарифните самолетни компании и интернет, особено в частта му с гугъл, скайп, билетите, сравнени и купени онлайн, и социалните мрежи.

Host и guest


Преди пет години обмислях как да ида на един кинофестивал край Барселона. Бях наблизо, но в края на дълго пътешествие и бюджетът ми клонеше към нулата. Време за Hospitality club, си казах: разгледах профили на хора от градчето, избрах си Давид, който освен другото се занимаваше с книги, писах му, отговори, заминах. Това беше първото ми гостуване от този вид: Давид приготви вечеря, връчи ми ключовете си и ме остави да се оправям с дома му в идните три дни, докато той беше в командировка. На четвъртия ден си поговорихме малко повече – каза, че с приятели са основали издателство: дали има нещо интересно от България да му препоръчам? "Естествен роман" на Георги Господинов, предложих. Така в края на 2009 г. издателство Saymon пусна в Барселона Una novela natural, която междувременно преведохме с поета Хуанма Родригес Тобал. Страничните ефекти на Hospitality club...

Двете най-големи световни социални мрежи за свободен обмен на визити – CouchSurfing (CS, диванното сърфиране) и Hospitality club (HC, клубът за гостоприемство) възникват почти едновременно – първата през 1999 г., втората – през 2000 г. Създателите им са съответно американецът Кейси Фентън и германецът Вайт Кюне, и двамата родени през 1978 г. Формулираните принципи са с леки различия, но идеята е еднаква: всеки желаещ може да си направи онлайн профил, в който да се представи с възраст, професия и интереси. Има много хора, които искат да пътуват, но не могат да си позволят хотелските цени или не искат просто да се плъзнат по повърхността на местата, които посещават. Има и много други, които разполагат със свободно място у дома и биха се радвали на среща със света на свой терен. Сайтовете на HC и CS им предоставят възможност да се свържат. Ролите на host (домакин) или guest (гост) не са задължителни – един ден ще си в едната, друг – в другата. Всеки от регистрираните предлага каквото може: самостоятелна стая, място на пода в собствената спалня, където гостът да легне в спален чувал, матрак, диван. Обикновено става дума за 2-3 нощувки, но всичко от час-два за разходка или кафе заедно до седмица престой е възможно и добре дошло. Детайлите подлежат на договаряне, но гостуването е безплатно – искането на материална отплата е грубо нарушение на принципите на HC и CS. Мотото на Hospitality club е "Събираме хората", а членовете му са близо 658 000 в 227 държави. Заради далеч по-добрия си интерфейс CouchSurfing (с мото "Участвайте в създаването на по-добър свят диван по диван") стана много по-популярен и много от HC мигрираха в него: членовете му са около 3 милиона в 256 държави.

Доверието възможно




След Давид последваха двайсетина гостувания, основно покрай фестивали и панаири. В Палермо бях у студента Филипо, който ме черпи сандвич с далак на пазара "Баларо", а аз от признателност го поканих на "Мария Стюарт" в "Театро Масимо" – една от най-бляскавите оперни сцени в Европа (половин час след началото човекът дискретно пошепна: "Нева... те през цялото време ли ще пеят?"). В Брюксел със симултанния преводач от пет езика Андрес ядохме вафли и говорихме за смисъла на живота. Това лято в Рига русата, луничава, непозната Иева с чернокожото бебе ме настани в едната от двете си стаички, докато тичах да правя интервюта...

И в двата сайта съществуването и сериозността на хората освен със съдържанието на профилите им, се удостоверяват с коментарите на онези, които са ги приемали или посещавали. И досега смятам за огромен комплимент написаното от Давид навремето: "Чудесен гост, няма да усетите, че е у вас." Сред приютяващите мъжете са повече от жените и от двойките, но никога не съм имала и помен от притеснение: не пиша на хора, които се представят с "Аз съм хубаво момче, ергенче", не търся и студентски комуналки, където се очаква купон до зори. Избирам "кротки" профили, които да ми подсказват дискретност и смислен разговор. Свързвам се с бъдещите си домакини от 4-5 дни до 3 седмици преди пристигането ми – по-малко за тихите градчета без наплив като да речем Берн, повече за популярните дестинации като Амстердам. Личният ми етикет повелява да занеса благодарствено подаръче или да поканя на музей или кино, според случая. Но не е задължително. Понечих да завърша с: "Както и в реалния живот хора и възможности – всякакви." Но щях да допусна две грешки в едно изречение. Отвъд виртуалните си "централи" Hospitality club и CouchSurfing не просто са реален живот, а и наситен такъв. А хората и възможностите в него са много по-подбрани и лични, отколкото на улицата, във влака или в хотела по обикновените туристически маршрути.


Семейство нов клас



Преди две години в Буенос Айрес писах на човек от HC с молба за подслон. "Нямам място в момента, каза, но у едни приятели ще се намери." Така се оказах на дюшек в кухнята сред китарите и апаратурата на едни страхотно татуирани и безкрайно симпатични рокаджии.
Една вечер там се засякохме и с човека, който ме прати при тях – Естебан, и съпругата му Дуня. Той е роден през 1981 г. в Буенос Айрес, а тя – през 1979 г. в Белград. "С Дуня се запознахме през януари 2007. Върнах се от Аржентина в Барселона, където живеех, и установих, че съквартирантът ми е почнал да приема хора по линия на Hospitality club, докато ме е нямало. Два дни по-късно се звънна на вратата на апартамента ни в квартала "Равал", отворих вратата и... бам! Пред мен стояха Дуня и приятелката й Санела... С Дуня моментално се харесахме – погледи, усмивки, еднакви музикални вкусове. В началото не смеех да я погледна... беше безумно красива и се бях парализирал. На втория ден се разприказвахме и от дума на дума вечерта преди заминаването й по-нататък из Европа се оказахме в кухнята, целунахме се. На следващата сутрин вече ми липсваше и й писах – трябваше да я видя, все едно къде. Пътешествието й приключваше във Финландия и без да му мисля много, си купих билет и заминах. Отседнахме у Санела в Тампере – четири прекрасни дни, без да си покажем носа от стаята! После аз се върнах в Барселона, а Дуня – в Южна Африка, където от 14 години живееше със семейството си (бежанци от югославската война). Мислех, че повече няма да се видим, но месец по-късно не издържах и този път купих билет за нея, за да ми дойде на гости в Барселона и това беше! Седемте най-велики дни в живота ми, в които с Дуня решихме да заживеем заедно, все едно къде. Предложих й Шанхай и тя се съгласи. Шест месеца по-късно (изкарахме ги разделени, но всичко планирахме от разстояние) първо аз отидох в Йоханесбург, опознахме се с родителите й, после двамата заминахме за Китай. В Шанхай останахме почти половин фантастична година, а оттам отлетяхме за Сърбия, където се оженихме и живяхме четири месеца. После се върнах в Буенос Айрес да си изкарам италианския паспорт, с който се опитвах да се сдобия от 2001 г. Там бяхме с Дуня почти две години, докато през май 2010 г. не се върнахме в Европа и не заживяхме в града на нашето запознанство, Барселона. Дуня работи като преподавателка по английски, а аз – като акаунт мениджър за Intel, а отделно продуцирам телевизионни програми за Аржентина от Испания."



Вино и сирене

Асиер Уркису, съдружник в малка компания за графичен дизайн в Сан Себастиан, веднъж ме приюти за нощ и спаси следващия ми ден, като ми зае личния си дъждобран. От него научих за комиксите Macanudo на аржентинеца Линиерс с абсурдния хумор на неговите пингвини, котката Фелини, маслината Оливерио и джуджета с огромни шапки, "които овързват кабелите на слушалките". Като приемаща страна в HC Асиер е имал гости от Щатите, Германия, Япония, Колумбия, Франция, Полша, Англия, Белгия, Португалия и твърди, че няма грам лош опит – "хората понякога се опитват да се представят за каквито не са, боят се да се покажат, но това не е проблем...". Помни много любопитни разкази, но този му е любимият: "С един симпатяга си говорихме за смисъла на гостоприемството – че някога е било задължителна част от възпитанието. Разправи как баща му получил инфаркт и когато санитарите от линейката влезли у тях да го вземат, човекът настоявал от носилката синът му първо да ги покани с вино и сирене..."



Решавай мъдро

Педру и Нуну живеят в красива стара къща на централна улица в Порту – името й в превод значи "радост". Педру е аптекар, а в свободното си време обича да чете история и да експериментира в градината; Нуну е учител, а в извънгимназиалния живот рисува, прави керамика и излага в местни галерии. Страстни кинолюбители, пътешественици и отлични готвачи, с които винаги има за какво да се поговори... Откакто се запознахме през 2008 г., се виждаме всяка година, те са и първите мои домакини, които ми станаха близки приятели и ми върнаха визитата.

"Регистрирахме се в CS по идея на наш испански приятел. После сами открихме HC, докато четяхме по темата в интернет – сега използваме много повече CouchSurfing, защото е подреден по-удобно и повечето хора се ориентираха към него. Досега в дома ни са отсядали над 100 коучсърфъри (от 5 ноември 2006 г.), а ние сме били гости на 12 от тях. През Hospitality сме получавали гостоприемство 5 пъти, а сме го оказвали 26 (от 29 януари 2007 г.). Смятаме това за прекрасен начин за пътуване за хора с широки възгледи, които не се скъпят да споделят живота си с другите. Имали сме гости от 20 до 65 години – възрастта е без значение. За нас важното е да се опитваме да общуваме. С радост каним на обяд или на вечеря и разговаряме или намисляме някое излизане: приятно ни е да обменим опит и идеи за неща за гледане или правене. Това е огромното предимство на тези сайтове. Да приютяваш хора от всякакви места с безкрайно различни лични истории е също начин на пътуване, макар и без преместване в пространството – стига, естествено, да не очакват от теб просто безплатно легло. Друго голямо предимство на този начин на общуване е да видиш чуждото място през очите на "свой" човек или своето място пред очите на "чужд", това е незаменимо изживяване. Ние сме гей и сме двойка: заявяваме това още от представянето си в двата сайта, за да спестим времето на онези, които биха имали проблем с това. И в двата си профила имаме по няколко изречения за хората, които може би няма да се почувстват уютно у нас и истината е, че сме склонни да приемаме "заявки" главно от гости, които личи, че са прочели и разбрали важните за нас неща в представянето ни онлайн. Доброто възпитание е фундаментално за CS/HC – да напишеш лично съобщение, в което да се вижда защо искаш да бъдеш приет от точно определен човек, да дадеш ясна информация за себе си. Когато пътуваме, носим за домакините си вино, храна и музика от нашата страна – това е част от културния обмен. За гостите си обичаме да готвим, но понякога го правим и когато ние сме на гости – драго ни е също, когато някой се постарае и за нас. Като двойка никога не сме се притеснявали от натрапчиво отношение, но знам за много жени, които имат едно наум да приемат или да гостуват сами. Те всъщност често търсят гей мъже, у които да останат, защото при тях се чувстват по-спокойни. Нашето убеждение е, че ако човек добре прочете профила на бъдещия си домакин или гост, прегледа оставените за него коментари и реши мъдро, няма да има засечки. Риск има винаги, но животът върви с все рисковете, неизбежно е."


Паола на пет континента

По време на изложението на Слоуфуд в Торино спах у Паола, чиято къща е пълна с фотографии и книги (кръстила е сина си Дмитри на "Братя Карамазови") и да, тя наистина работи в градската чистота.

"Казвам се Паола, на 34 години съм, имам висше по съвременна история и съм чистачка. Започнах в CS през декември 2005 г. – един приятел го "практикуваше" и вечно имаше хора вкъщи... Веднага надойдоха много гости заради зимната олимпиада, главно американци. Иначе най-честите ми гости са съседите – италианци, французи и немци. Най-екзотичните посещения у нас досега са били от Австралия, Хонконг, Армения, Сибир, Южна Африка, Ямайка – отбележете, че покривам пет континента! Хубавото на CouchSurfing, разбира се, е, че дори да не можеш да пътуваш, светът идва при теб, срещаш хора с всякакви занимания на всякакви възрасти (при мен – от 3 до 65 години)... Не, нищо лошо не помня от толкова непознати: понякога се случват не особено възпитани американци, които търсят не човешки досег, а хотел гратис, но едва ли си заслужават споменаването..."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Запържвате look-a 18 Запържвате look-a

За народопсихологията и телевизионното готварство

9 дек 2011, 12721 прочитания

Професия Номад 19 Професия Номад

Девет разказа за пътуването като всекидневие

24 ное 2011, 25282 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Lightest 2011" Затваряне
27 години самота

(Не)очакваната смърт на ексцентричната британска певица Ейми Уайнхаус разстрои милиони хора. Защо?

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците