Transformatori на съвременна България

Lightest' 2011 e специално създадена рубрика, в която сме събрали най-препоръчваните от читателите материали, публикувани в Капитал Light през годината.

За Transformatori разбрах сравнително късно в началото на месец май, когато стената им във "Фейсбук" преливаше от снимки на реновираната софийска спирка "Шинков", до плувния комплекс в кв. "Дианабад". Дотогава групата ентусиасти бяха направили тихо и кротко още няколко подобни акции, всички реализирани с желанието за една по-естетична и умна градска среда напук на проблемите, сивотата и нихилизма. Звучи утопично, но само до момента, в който видите очите им и се убедите – има ли желание, всичко е възможно.

Дълбоката вяра и идеята зад сдружението срещам в лицето на съоснователите Делчо Делев и Валери Гюров. Делчо е родом е от Хасково, завършва архитектура в София и в момента е докторант в БАН. Валери, внук на инженера на НДК, Камбаните, сградата на КНСБ и др., е завършил Техническия университет в Щутгарт. В началото трансформаторите са тесен кръг от шестима приятели, работещи в няколко общи офиса, които решават да използват синергията помежду си и да разгърнат креативността си. Основават сдружението, за да търсят финансиране на сериозни, големи проекти, наред с малките, с които поддържат форма. Последните са т.нар. акции, при които с няколко дни организация, малко средства за материали и много желание се случва някаква трансформация.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

В момента трансформаторите са 15 души, всички архитекти по образование. Разширяването на кръга става по естествен начин. След третата им акция например – изрисуването на социален дом, някои от приятелите, дошли да помогнат, се включват и в следващите проекти. "Фейсбук" увеличава популярността – започват да се обаждат граждани и фирми, които проявяват интерес и желание да участват в акциите. В ядрото на организацията стоят трима човека, които осъществяват комуникацията с институции и тичат по задачи, а останалите работят по различните проекти. Решенията взимат всички заедно. "Спасяват се" с други малки странични неща, с които успяват да се издържат. "Целта е да осигурим на сдружението годишен бюджет, за да се занимаваме само и единствено с него непрекъснато, да можем да си покрием някакви базови разходи. Именно затова ще се опитваме да реализираме широк спектър от задачи – от акция с бюджет 200 – 300 лв. до проект за 10 000 лв., а помежду им да осъществяваме поръчки на частни клиенти, които обаче са със социална насоченост – нещо, което може да се свъши от някоя агенция, но на което ние ще дадем добавена стойност", обяснява Валери. "Разполагаме с една банка идеи, обаче това не е достатъчно, трябва да има полза от тези идеи. Когато се съберат трима-четирима човека и кажат – това е супер, нещата се случват. Има идеи, които стават бързо, други, които влачим с години, но не се отказваме от тях. По-често търсим подходящо финансиране на идеята, а не според финансирането да измислим идеята."

Инсталация "Маса хора" в Пловдив

Проектоплан

Защо са се заели с мисията да добавят смисъл и естетика наоколо архитектите обясняват с това, че са се наситили от чисто проектанска дейност и работа по конвенционални проекти, които малко или много са ги отблъсквали. "Ние не правим нещо ново, на Запад е пълно с такива примери. Може би заради кризата тук се отвори много креативен потенциал, който се губи, ако не се впрегне целенасочено. Най-лошото за една творческа личност е да я оставиш без реализация, тя да не произвежда. По-добре е такива хора да участват доброволно в инициативи, отколкото да си стоят вкъщи, казва Делчо. Дошло ни е до гуша от глупави, безидейни и неработещи рекламни проекти, които струват адски много пари. Това поддържа бизнеса на няколко рекламни агенции, чиито служители също са отегчени. Именно затова друга цел, която сме си поставили, е да правим алтернативен маркетинг и реклама."
Зад гърба си трансформаторите имат вече подобен пример. Първата им комерсиална акция, в която са наети да организират конференция-семинар за преставяне на продукти, е в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Според Валери презентацията можела да се мине както обикновено – в хотел, в някоя зала и пито - платено. "Това, което ние измислихме, е не да представим нещата в ограничена среда, а в самия университет, като така включим и самите студенти, бъдещи проектанти. Не използвахме готови мебели, а направихме презентационни пана и стойки като пейки, които стоят и до ден днешен в университета и се използват."

Друг проект е изработването на палатка за бездомник от велпапе, винил и европалети. Къщичката е монтирана при минус 10 градуса през зимата и макар бездомникът да приема с радост придобивката, не успява да я използва – заради рекордните студове общината го прибира и той повече не се връща във временния си дом. "Това, което беше интересно, е, че хората от околните офиси й се зарадваха, а други продължиха да се грижат за нея. От време на време някой открадваше по нещо, но друг го поправяше." Питам архитектите дали не се притесняват, че от изобретенията им няма да остане и следа и след време самите те ще бъдат трансформирани. "Ние няма да променим България и навиците. Не е ли по-лошо да се страхуваме, че някой ще ни изцапа нарисуваното табло и затова въобще да не го направим. Когато направим нещо красиво, хората го оценяват. Този първоначален негативизъм – те ще го изцапат, разрушат, "ще видите вие след една седмица" - не го мислим. На една чиста поляна по-трудно ще си изхвърлиш фаса. Това е пътят, може би след 100-200 години България ще е заприличала на хубаво местенце. Дотогава лоши примери ще има непрекъснато – спирката в "Дианабад" беше одраскана на третия ден, на новата ни акция в Панчарево се сблъскваме с много, много глупави хора всеки ден. Тъкмо изчистим всички боклуци и след няколко дни пак е мръсно, подравнихме машинно една част от пропаднал път – един човек влезе с колата си в езерото, за да я измие и закъса. Във "Вила Рустика", паметник от национално значение, можеше да извадиш всякакви боклуци. Тогава от целия квартал имаше един-единствен човек, който ни помагаше с ток, вода, кирки."



Дали ще запазят ентусиазма си с годините? Казват, че времето ще покаже. "Организацията се движи от идеи, не от личности. Докато има идеи, ще съществуваме и ние. Все още нямаме деца, но като създадем семейства, вероятно ще трябва да помислим за по-сериозни доходи, твърди Валери. Това, което ни радва, е, че имаме много подръжници и хора, които се включват в нашите инициативи. Тази година е година на доброволчеството, изключително непопулярна в България дейност." Според него мотивацията на доброволците, които редовно се включват в акциите, е идеята и мястото да са им приятни. Трансформаторите им осигуряват минимално покриване на разходи – пътни и храна. Самите те дават постоянно от личните си средства за гориво и мобилни телефони. "За такава организация трябва първо да дадеш, а след това да очакваш", е убеден Делчо. "Ние не искаме да сме просто проектанти, събрани на едно място, искаме да предлагаме социален елемент, да включваме максимално много хора. При нас парите не са цел, а са само средство. Но не това е най-важното – най-важното са идеите, които ни обединяват. Можем да сме романтични, но заедно с това сме и реалисти – знаем какво правим и не се залъгваме. Не търсим оценка на всяка цена, дори и само между нас това е една красива, споделена емоция."

Home less is more

Закуска в Панчарево

В момента, в който пиша това, трансформаторите работят на 35 градуса на брега на езерото Панчарево. Новият им проект ТаблоID е свързан с облагородяването и обезопасяването на местността около бившето информационно табло на гребната база, показвало резултатите по време на световното първенство по гребане за младежи през 1981 г  и след време неговото трансформиране. След гордото минало сега мястото е западнало, състои се от асфалтова площадка-обръщало, замърсен и опасен черен път и напълно неизползваеми площи. "Всичко е объркано – колите спират на най-хубавите места за почивка, където има сянка. И тъй като спират там, отиват във водата, която пък винаги е мръсна. От слизането на колите в тревните площи, те се изорани, описват архитектите. Един от правещите джогинг там ни каза, че всеки ден подрежда големи камъни по пътеките, за да може колите, които минават по участъците за пешеходци, да спрат." Трансформаторите ще се опитат да регулират мястото, така че то да се ползва максимално добре според различните нужди на посещаващите го – например чрез каменни решетъчни мрежи, т.нар. габиони, които ще се използват като ограничители за коли или места за сядане, а впоследствие да се използва за лятно кино, театрални представления. "Ние мислим напред в бъдещето, представяме си например в местността да може да се влиза най-много с мотори, да е място за велосипеди, бягане." За целта архитектите ще говорят със Столична община за разрешение за качване на велосипеди в градския транспорт.

Още не е решена съдбата на най-атрактивния компонент – информационното табло, от което всъщност тръгва и проктът. "Идеята с таблото на Панчарево се роди спонтанно – докато си работихме един ден, получахме имейл от младата архитектка Мариана Сърбова, която ни пишеше, че има идея за него и ни прати снимки, разказва Валери. Нас все едно ни удари гръмотевица и заедо с нея започнахме да човъркаме – писахме до Министерството на физическото възпитание и спорта, Федерацията по гребане, къде ли не, но половин година не се мърдаше. След време попаднах на проекта по Фондация ЕкоОбщност "Място за живот" и те ни одобриха. И ето, че скоро ще го осъществим."

Бъдещи творчески

След ТаблоID трансформаторите се захващат с "6 за София", проект, който метафорично трябва да напише отлична оценка на града и градската среда. Това ще стане със създаването на студентска работилница с представители от различни специалности без ограничения. На студентите ще се поставят шест конкретни задачи от проблематични места в столицата – да се ремонтира чешма, да се поправят градска тоалетна, подлез, междублокови пространства и др. В рамките на месец те ще трябва да измислят идея, да я подготвят и реализират. "За всяка задача сме подготвили семинари с чуждестранни гост-лектори. Надяваме се да привлечем повече хора, които да видят в себе си силата, че могат да променят. Това е недостатък на нашата образователна система - че липсват практически занимания."

Трансформаторите са готови за реализиране на проекти навсякъде – извън столицата или България. Делчо мисли, че е много по-забавно да се работи в периферията, отколко в центъра, и в провинцията, отколкото в София. "Бургас например е много по-напред в градската среда, отколкото София. Градът е раздигнат целият, има велоалеи, нещо, което в столицата няма да се случи в близките 15 години", допълва Валери. Дали в крайна сметка се борят за една по-добра и по-красива България? Архитектите отговарят с "не". "България отдавна е размито понятие. По-скоро сме за една по-добра среда, независимо в коя част на света е, готови сме за международни проекти. Ние не сме националисти, които с границите спира да ги интересува всичко. Основното е енергията за трансформация да е насочена към позитивен развой на нещата."

Още на http://transformatori.net