Съвременният човек е излъганият човек
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съвременният човек е излъганият човек

Съвременният човек е излъганият човек

Д-р Давид Йерохам за алкохола между фантазиите и реалността

39724 прочитания

© Цветелина Белутова


Д-р Давид Йерохам е психиатър, психотерапевт, психодрама терапевт, работил в различни психиатрични институции в България. Президент на Българската асоциация по психодрама и групова терапия (1994 - 1996). Директор на магистърска програма "Артистични психо-социални практики" в НБУ.

Лошо нещо ли е пиенето?

Не може да казваме, че пиенето е само лошо нещо. Алкохолът си е удоволствие, той е заместител на един древен ритуал на побратимяването, когато хората стават кръвни братя. Чукват се с чашите и пият в знак на приятелство. Но, от друга страна, може би има някакво взаимодействие между това, което е алкохолът, и това, което сме ние. Ние като хора имаме различни качества, различни лица и различни страни на характера, които проявяваме или не проявяваме в нашето поведение. Когато анализираме хората, един друг какво представляваме, като че ли класифицираме различните качества и след това ги обединяваме, за да придобием познание за цялостната картина за човек или за собствената ни личност. Алкохолът също има различни качества, и то генерално различни и ние го оценяваме според тези качества.

Казваме: има такъв аромат, има такъв вид, такъв вкус. Това е подобно на подхода ни към психичното в човека – разлагаме го на качества. Когато се обедини цялостният образ, възприемаме цялостния човек. Когато обединим всички качества на алкохола, тогава пием с удоволствие.

Характеризирате ли го и по влиянието му – например сваля задръжки, прави хората весели?

Не, това вече не е алкохолът. Когато човек търси едностранно и ограничено задоволяване на собствените си потребности и желания, тогава се напива по определен начин. Например да му паднат задръжките – нещо му липсва или иска да отмъсти на някого или пие до самозабрава. Освен това някои пият като стил на живот – един пие само вино, друг пие само от 6 до 8 вечерта. Стилът създава и ограничение на употребата за разлика от самоубийственото пиене. Този, който самоубийствено се напива, има проблеми със света и със себе си, не с алкохола, а алкохолът идва като един друг проблемен партньор, с когото взаимно се самоубиват.

Пиенето не засилва ли депресивността, не допринася ли за допълнителна безпомощност, предизвикана или подсилена от алкохола?

Депресивността на личността не е лошо нещо. Когато осъзнава собствената си депресивност, човек е способен да мисли и размишлява върху нея. Депресивността помага, прави човека по-мъдър и способен да възприема света по-цялостно, да не страда от излишен оптимизъм и ентусиазъм, да разпределя и да консумира енергията си по-предпазливо. Алкохолът става лош във връзката си със страха, тревогата, ужаса, а не с тъгата. Страх, че ще ни разруши нещо, страх, който ни сковава, когато не можем да мислим повече. Тогава алкохолът служи за лекарство, за преодоляване на този ужас, но това лекарство е успокоително и не дава решение.

Алкохолът е двуличен – от една страна, те отваря за света, като сядаме с компания, но самият той е затворен. Държим го затворен в шишета. Казваме: да държим духа в бутилката. Но този дух не е ясно, като се освободи, дали няма да те убие, дали пак няма да трябва да го върнеш в бутилката – както това се случва често не само с алкохола, но и със самите нас. Често се случва да освободим духа от бутилката и после да се чудим какво да правим. Когато някой започне да пие сам, той се затваря и тогава това пиене може да стане самоубийствено, тогава човек общува с качествата на алкохола, които затварят, в противовес на социалната страна на характера му, която води до общуване. Когато общуваме с алкохола, вървим по ръба на чашата – може да се затворим в чашата на нейното дъно или да се огледаме наоколо.

Прави ли ви впечатление явлението ученици с бутилки в ръка по градинки и улици? Малко е страшно.

Не знам дали е страшно. Не е страшно. Проблем е какво става с юношеското развитие, какво правят възрастните то да бъде благоприятно, защото те трябва да правят нещо, за да го благоприятстват. Юношеското развитие винаги е в риск. Тези тийнейджъри, които споменавате, че подминаваме, показват, че нямаме достатъчно социални корективи, които да регулират алкохола в по-добрия му спектър.
Съвременният човек е излъганият човек – излъган в своите надежди и очаквания. Не само в България, а навсякъде. Един от начините юношите да стават мъже е бил, като влизат в кръчмата и почват да пият. Обаче в кръчмата в селото, където властвал патриархален модел на общуване, е било пълно с роднини. Те са упражнявали един социален коректив. Човекът, когато е дошъл в големия град, а повечето хора са дошли, а не са отраснали в големия град, се запознава много набързо в службата с някои хора, в училището с някакви други хора и когато започне да се пие по мъжки, няма никакъв коректив.

Възрастният човек, за да стане възрастен, трябва да стане отговорен. Обаче, за да си отговорен, трябва да се грижиш и другите около теб да стават отговорни. В този смисъл, когато минаваме покрай тийнейджърите, които пият, ние може би трябва да направим нещо, за да проявим нашата отговорност, за да направим и тях отговорни.

Казвате, че съвременният човек е излъганият човек. С това ли е свързано наблюдението, че все повече се пие последните години? Дали е повлияно и от кризата, която предизвиква чувство на безизходица, безнадеждност или просто възмъжаваме и започваме да пием? Дали бързата смяна на исторически модели, забързаното време, в което тъкмо свикнеш с нещо и вече идва друго, обърква и мами?

Мисля по-скоро, че излъгаността идва от по-големите обещания и по-голямото съблазняване от много продукти, свобода и възможности. В това съблазняване като че ли се губи чувството за мярка и оттам - чувството за реалност. Живеем във фантазиите си, в един измислен свят, като в рога на изобилието. Комунизмът, който също създаваше подобна фалшива реалност, беше много по-дефинитивен към възможностите, които сега изглежда да нямат граници.

Човек се губи не толкова в този свят с неограничени възможности за задоволяване на фантазии, а във възможностите за фантазиране. Чувството за реалност е чувството, което се създава от комуникацията между хората, откритото общуване, искреността. А сега като че ли този фантазен свят ни ограничава все повече и повече и ни затваря вътре в себе си, откъдето не можем да излезем. Кризата идва, когато изведнъж се разбира, че има реалност. Но дори и към кризата хората се отнасят като към нещо фантазно и пак малко въображаемо. Нашите фантазии стават все по-агресивни и все по-ненаситни, а колкото по-ненаситни са фантазиите, толкова повече реалността се принизява и дисквалифицира. Кризата идва, когато реалността в определен момент отмъщава и шокира.

Къде е алкохолът в това?

Чудя се доколко повишената консумация е и заради това, че алкохолът е евтина храна, която е разрешена и я има навсякъде… Консумацията на алкохол е двулична – алкохолът мами да фантазираш и да принизяваш и унижаваш действителността, дава власт във фантазиите, стига се до декламации за надмощие, колко съм умен и силен. Същевременно остава този страх, че реалността ще се покаже отнякъде с целия си ужас, носейки нашия страх и неумение да я приемем.

Фантазиите не обогатяват ли възприятието за действителността?

Реалността винаги е подвижна, ние не я възприемаме като чист продукт, защото винаги е оцветена от нашите фантазии, въпросът е те да бъдат колкото се може по-малко. Има континуум между фантазиите и патологията, няма ясна граница. Алкохолът се превръща в алкохолизъм, в редовно пиене, когато има желание да не се докосваме до реалността и да оставаме само във фантазиите. Това наистина е патология, която е оцветена от един голям вътрешен ужас.

Защо човек, когато е потиснат или има други проблеми и липси, бяга в алкохола? Какво управлява този избор?

Да живееш социално изисква едно определено състояние и усилие да преодолееш себе си. Възприемането на света е малко фрагментарно. Още от деца възприемаме света на кутиийки, на части и постепенно изграждаме цялостния образ на света и на другите. Ако този образ няма време да се изгради, може би защото светът много се промени и продължава с бързи темпове да се променя, отношенията родител - дете и света - човек също се променят и по този начин не благоприятстват за цялостното възприемане на нещата. Остават много празни бели петна на картата, които ние запълваме с нашата фантазия, защото те не могат останат празни за дълго. В тези фрагменти има и пространства, в които е нашата гордост, надменност, арогантност, че знаем всичко, че можем всичко, че нямаме нужда от никого. В момент на криза човек се свързва с тези пространства и посяга към алкохола, а не търси помощ и подкрепа. Пиенето в този смисъл на решаване на проблемите е израз на една арогантност, на една интелектуална надменност – аз мога да се справя с всичко, сега ще се напия и ще се справя сам, никой не ми трябва. Това е недоразвитост и незрелост на личността. Емоционалната култура е необходима, за да не тръгват хората в тази посока, а да тръгнат в посока на зачитане на чувствата, уважаване чувствата на другия, но и на себе си.

Някои изследвания показват жените като по-склонни към депресивни състояния, а депресивните по-често пият. Дали има полова обусловеност в пиенето на алкохол?

Пиещата жена спада към групата на Не-ние, на другия, също като психично болния, чужденците, хомосексуалните, като хората от други раси и религии. Навремето имаше жени, които пиеха и бяха зависими, и това беше голям срам, сочеха ги с пръст, а един пиян мъж се гледа снизходително и му се помага. Сега това се променя, макар и недостатъчно бързо. Аз не мисля, че депресивният човек злоупотребява с алкохол, а манийният човек, който е приповдигнат, възбуден, гневен, не обича другите. Това е по-скоро човекът, който подхожда към страховете си с едно екзалтирано поведение. Мисля, че тези статистики не дават ясна картина, може би трябва да мислим за характеристиката на тези състояния и да ги определяме по-нюансирано психологически.

Наскоро ми казаха виц: списание "Тайм" избира човек на годината. 149 страни избират това да е протестиращия човек, визирайки протестите в целия свят, от арабските страни до Уолстрийт. "Тайм" прави специално издание за България, където избират непротестиращия човек, който се определя с това, че изпива теглото си в твърд алкохол за година. Доколко може да говорим, че тук хората не протестират, а пият, и дали това е свързано с фантазиите или пиенето като по-лесния и по-познат избор?

Политическата система в България държи хората изолирани в отделни квадранти. Има квадрант на елита, на интелектуалния елит, има квадрант на чиновничеството, отделен квадрант за мъжете, за жените, за тютюнопроизводителите, трактористите. Това е една изолация, която води до отношения, които не са продуктивни, не са отношения на любов и взаимно зачитане, а водят на неразбиране, омраза, страх и тревожност. Това кара хората да търсят силните, на които да станат лейтенанти, търсят полковници, генерали, на които да служат и да станат част от една тъмна организация, която да ги подкрепя и да е над тях. Това е остатък от комунизма. Пиенето по същия начин, ако не е социално, е определен квадрант – сядаме на масата – тя е квадрант, пием, изолираме се. Даже и когато не сме сами, ние се изолираме с компанията от света. Така че двете неща малко си съвпадат. Когато политиците разберат, че нещата не се свеждат само до тяхната експертност, а всеки човек трябва да разбере и да бъде допуснат до някакъв вид участие в определянето на собствената си съдба, тогава хората ще излязат и ще отидат на протест.

Но това малко звучи като да чакаме височайше позволение – хайде сега може да участвате, сега вече може да ходите на протести…

Това е въпрос на култура. Когато отношенията станат по-човешки, тогава и поведението ще стане по-човешко – когато ние така или иначе сме поставени в една ситуация на неизбежност, да приемем това, което ще се реши някъде от някого, и то не тук. По-важно е да не ни подвеждат и лъжат.

От друга страна, какво лошо има в това да се затворим с приятели и да пием и се веселим? И не е ли това по-естественият избор пред това да правим усилие, да ходим на улицата на студ и да протестираме?

Може да има и протестно пиене, протестно обръщане на гръб, протестно затваряне, също както пускането на празната бюлетина. Мисля, че може да има такова нещо, но същевременно ми се струва, че живеем в един хаос, в който като че ли са размити понятията за добро и зло. Сега има някакво размиване и затова е по-трудно хората да се обединяват зад някаква кауза, защото са били лъгани и има подозрение за някакъв секрет, някаква тайна, защото минахме през много секрети – секретни ключалки, секретни служби…

Какъв алкохол пиете?

Пия всичко – обичам червено вино, уиски, гроздова ракия, троянска сливова, които пия в различни ситуации и настроения, с различна храна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 1
    daqna23 avatar :-(
    DBT

    Изразът 'взаимно се самоубиват' ме обърква. Даже ме плаши повече, отколкото учениците с бутилки

  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    БРАВО на Капитал. Наистина "Съвременният човек е излъганият човек" . Статията е великолепна. Прочетох я с огромен интерес. Смятам, че ни е необходима по-вече информация и познание, което да ни помага да видим реалността. Защото кризата е именно времето, през което хората видяли реалността и отърсили се от шока, могат да направят своя осъзнат избор. Кризата е една възможност, един кръстопът. А когато направиш правилния избор за себе си, то тогава и ще можеш да правиш правилния избор и за обществото.

  • 3
    igr81 avatar :-|
    antropos

    И тук се говори повече за преодоляване на последствията, а не за изкореняване на причината. Депресивен човек, маниакален човек - все категоризации, които нищо не казват и нищо не определят, камо ли да помагат. Няма по-лесен начин от този да оставим спасението на даващите се в собствените им ръце. Коренът на злото е в системата на обществото. Консуматорската му същност е тази, която ражда и фантазиите, и депресиите, и маниите. Превръщането на човека само и единствено в потребител, изправен пред лъскавите витрини, обезличава същността му, а от там до търсене на измамното спасение или облекчение има по-малко от крачка.

  • 4
    throughya avatar :-|
    throughya

    [quote#3:"antropos"]Консуматорската му същност е тази, която ражда и фантазиите, и депресиите, и маниите. [/quote]

    ++

    Въпреки 4е превръщането на 4овека в потребител е неизбежен процес и би било нереалисти4но да се коригира в дълбо4ина. 4ове4еството се развива и прогресирайки в своето развитие, създава продукти по образец на нуждите и фантазиите на отделния индивид. Затова и ''потребителската ни същност'' не е изкуствено създадена сама по себе си. Парадокса е в това, 4е приобщавайки се към даден ''продукт'', ние се срещаме с 4аст от индивидуалността си, определяме я и изразяваме пред останалите именно 4рез симпатизиране на въпросния продукт. Той е наш избор, зна4и има отношение към нашата същност.
    Но когато не сме в правилния квадрант'', искаме друго за себе си, а социални/икономи4ески или ли4ностни при4ини възпират това да бъдем там, тогава идват бунта и саморазрушението.

  • 5
    amor_fati avatar :-|
    AMOR FATI

    Понякога човек просто има нужда от алкохол .. без значение дали е лошо или не ... Това е начинът,по който човек бяга от реалността и проблемите си или по-скоро се заблуждава,че е избягал :)

  • 6
    wakeop avatar :-P
    wakeop

    Е да, ама... ако 2 дена подред посред зима ти спират тока през 2-3 часа за неизвестен период, ще зарежеш всякаква филофосия и ще откриеш и значението на израза "пия, за да се стопля" :D

    Нищо не лекува депресия по-добре от това да ти върнат цивилизацията поне за малко :)

  • 7
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Напротив- бих казала, че СЪВРЕМЕННИЯТ чОВЕК Е РАЗОчАРОВАНИЯТ чОВЕК......не е нужно да си излъган непременно от някого, за да си разочарован....СЪВРЕМЕННИЯТ чОВЕК Е И АПАТИчНИЯТ, БЕЗРАЗЛИчНИЯТ чОВЕК....СЪВРЕМЕННИЯТ чОВЕК Е И МАТЕРИАЛНИЯТ чОВЕК...............................................ИЗОБщО много неща могат да се кажат за съвременният човек, като това ИЗЛЪГАН едва ли е водещото най-важното и най-характерното...разбира се нещата зависят от гледната точка

  • 8
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Много обичам КОГАТО ПСИХИАТРИ ОТРИчАТ АЛКОХОЛА, ГОВОРЯТ ЗА ИЛ#ЗИИ И ДЕЛ#ЗИИ, А НА ВОЛЯ ПРЕДПИСВАТ АНТИДЕПРЕСАНТИ -..............ПРОЗАК Е ТВОЕТО ПРОЗОРчЕ КЪМ СВЕТА....ДРЪН, ДРЪН!

  • 9
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#3] от "antropos":ДА, БИ БИЛО ВЯРНО АКО НЕ БЕшЕ НАУчНО ДОКАЗАНО чЕ ВЪРХУ ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ СВОЯТА ИНДУЦИРщА РОЛЯ ОКАЗВАТ СЛЪНчЕВАТА АКТИВНОСТ, СЛЪНчЕВАТА СВЕТЛИНА, ВРЕМЕТО, КЛИМАТА, чИСТОТАТА НА ВЪЗДУХА, ФИЗИчЕСКАТА КТВИНОСТ, ХРАНИТЕ КОИТО СЕ ПОЕМАТ И МНОГО ДРУГИ ФАКТОРИ НЯМАщИ НИщО ОБщО С КОНСУМАТОРСКАТА МУ СЪщНОСТ....ААА, ДА КАТО ХОРМОНАЛНИТЕ НИВА В СОБСТВЕНОТО МУ ТЯЛО ....ВСЪщНОСТ ТЕ СА ЗВЕНОТО ПРЕЗ КОЙТО СЕ ПРЕчУПВАТ ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ ФАКТОРИ.

  • 10
    throughya avatar :-P
    throughya

    До коментар [#9] от "dol":

    и само секса спасява


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Уволниха ме

Уволниха ме

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK