Има място за старите кучета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има място за старите кучета

Ивайло Стоядинов-Чарли и Насо Русков

Има място за старите кучета

2012 ще е годината на най-добрите български групи и техните нови албуми

16323 прочитания

Ивайло Стоядинов-Чарли и Насо Русков

© Добрин Кашавелов


Babyface Clan

Преди 12 години алтернативните бунтовници Babyface Clan издадоха албума Romantica и оттогава чакаме следващия удар. Междувременно Иво и Насо заминаха за стара Англия, където живяха и твориха като Imbeciles & the Poison Umbrella в продължение на пет години. Сега са тук, за да припомнят как се прави "вечен албум".

Насо Русков (вокал) и Ивайло Стоядинов-Чарли (китари)

Новият албум

Чарли: Досега сме записали над 10 парчета. Не сме наясно, нямаме някаква конкретна концепция. Идеята ни е да издадем нещо, което наистина да остане във времето, както се случи с Romantica.

Може да се каже, че Romantica беше много по-концептуален като детайли. Тогава прекарвах много време по работа върху звуците, презаписвания и правене на някакви неща, които дори не се чуват. Сега си даваме повече свобода – лично аз записах първите рифове без много старание, макар че в крайна сметка виждам, че отново ще има детайли, пространства и наслагвания.

Насо: Да, в момента сме готови с всички парчета, две от тях записани с вокали – всички чакат сега да си изпея текстовете. Аз бавя нещата.

Иначе албумът ще е доста по-рокендрол от предишния. Музиката ще е различна, и то защото е минало много време, ние сме по-различни. Феновете искат Jane's Addiction да направят албум като преди 20 години – е как може! Новият албум може да е по-добър или по-лош от стария, но със сигурност няма да е същият. Скоро като свирихме с "Пиромания" - някакви хора идваха и питаха защо не били като едно време – ами, разбира се, че няма да са, идиот – ти същия ли си - я се погледни в огледалото на какво приличаш!

Как финансово ще издадем албума? Ние имаме много приятели, които непрекъснато ни предлагат да записваме безплатно, така че го правим. Винаги е било така в историята на музиката – групите са имали някой благодетел, който е помагал. Една група не може да ходи на работа и после да влиза да свири в студиото. Може, но трудно. Хубаво е да го има глада, защото, ако си презадоволен, по цял ден папкаш кексчета, излегнал си се като Стефка Берова във "Време разделно" – каква музика ще направиш, ти не можеш да се мръднеш да стигнеш до микрофона! Летаргията е опасна и те помита. По-добре да си стресиран, да си мислиш, че всичко свършва утре, за да направиш нещо. И да не се отказваш. На никой няма да му пука, даже ще се радват – на много хора не им е готино нещо да е станало, защото това оправдава собственото им бездействие. "Този и той се осра" и си е ОК. Както когато ние отидохме в Лондон и свирихме на едни от най-трудните места – тук само ни чакаха да се върнем, за да кажат, че сме се провалили. Да, върнахме се, а вие въобще не отидохте и съвсем не се провалихме!

В първо лице

Насо: Живея доста динамично – водещ съм в радио "Тангра мега рок", пиша за уебсайта Sofialive.bg, старая се да играя футбол често и да поддържам форма физически, защото няма нищо по-жалко от тлъст фронтмен на рокендрол група, а аз подобно на Ерик Картман съм голям ценител на световноизвестната кулинарна магия на полковник Сандърс. Същевременно обичам и да се затварям сам, да гледам стари хорър филми и да спя. Когато имам шоу в "Тангра", ставам към 9:40 ч., извървявам стоте метра от нас до радиото и започвам. Следобедите са ми предимно свободни. Иначе обичам да стоя буден до късно през нощта. Понякога не спя по 2-3 дни.

Издържам се с радиото, творческо писане и пеене. В този смисъл съм голям късметлия.

Да се отдам на "нормална" работа никога не ми е минавало през ум, което не означава, че не изпитвам най-голямо уважение към хората, които работят "нормални" професии. Иначе както всеки съм имал моменти на отчаяние, но не ми се е искало да се откажа, а просто да сменя обстановката или подхода, или средата, или стратегията.

В момента се чувствам отлично и съм пълен с оптимизъм. Макар че преди малко "Арсенал" паднаха срамно, но аз съм им фен от години и съм се научил да приемам загубите с достойнство, а не като пубер. Иначе всеки артист редува периоди на еуфория с мрачно-депресивни състояния. Аз не случайно имах на стария си скайп ник г-н Хайд (от "Джекил и Хайд"). Когато се превърна в г-н Хайд, стой далеч от мен. Освен ако не съм на сцената, де - там е напълно естествено да съм него.

Чарли: Аз слушам музика, записвам музика и не ми омръзва. За да си в час, трябва да си 24/7 без почивка. Диджей съм в няколко софийски клуба и се издържам от това.

Денят ми започва с разходка в парка с приятелката ми, минава през разочарование в магазина на "М-Тел", обяд в майка ми, а после - работа с компютъра. В момента се чувствам много добре, не бих искал да връщам времето назад и да съм тийнейджър отново. Притежавам зрялост и в същото време съм запазил доза детска наивност, която е много важна за всеки творец.

Фотограф: Добрин Кашавелов

Добрата стара Англия

Насо: В Англия аз и Иво получихме признание от едни от най-любимите ни музиканти и някои истински легенди в музиката. Когато хора като Placebo, Марко Пирони (Adam and the Ants), Stereo MC's, Д-р Дас от Asian Dub Foundation, Уенди Джеймз, Шивон Фахи (Bananarama, Shakespear's Sister), Алана Къри (Thompson Twins), Колин Дейл, Молотов, фотографът-легенда Ник Найт, Марк Муур и още толкова други, съвсем искрено идват при теб (без ти да си ги преследвал за мнение), за да ти направят комплимент за музиката, текстовете и шоуто – тогава много слабо ме интересува дали някой полуидиот от нашенска соц рок група ще каже нещо лошо за мен.

Никога не съм се чувствал не на място там. Най-много обаче ме е разочаровала тамошната болест – да си известен на всяка цена и връзкарщината в музикалната индустрия. В България – потресаващата простотия и ниска култура на твърде голям процент от хората.

Не ми беше трудно да превключа след пребиваването в Англия, защото и преди съм живял за дълги периоди в Англия и съм се връщал, така че знам какво е там и какво да очаквам тук. Това са несравними, различни светове. Все пак епидемичното затъпяване на българската нация през последните години изненада дори мен.

Чарли: Англия е школа за мен. Чувствам се привилегирован, че имах възможност да ходя свободно по улиците на Лондон, там, където са стъпвали най-великите. Трудностите са част от този опит. Що се отнася до завръщането ни – аз приемам ситуацията такава, каквато е. Знам какво е България. София е моят дом. Не се оплаквам, аз правя избора си в живота. Разочарованията са част от нашия земен път. Приемам кармата си.

Средата и смисълът

Насо: Албум като едно време не може да се каже, че се прави, хората вече издават албуми и в youtube. Единственият смисъл да се пусне такъв на физически носител е той да бъде за колекционери, за хора по-старомодни като нас, които си купуват дискове и им се кефят, както и за хора, които ходят на концерти. Иначе стимул има в това, че, първо, правейки парчета, трябва да ги документираш, второ, правиш го, защото групата има нужда да създава, парчетата така и така са записани – дали за радиа или другаде, по-добре да ги издадеш. Оттам насетне албумът за една група е просто рекламно средство да покажеш – в момента ние звучим така и ако някой иска да те покани да свириш из Европа, това твоята визитка. За продажби никой не говори в световен план

Чарли: Мен средата не ме интересува по никакъв начин. Още от дете аз не съм мечтал да ме пускат по радиото, слушал съм касетки и плочи и никога не съм бленувал да ме излъчват. Понятието шоубизнес да не вълнува, за да правиш своето нещо с любов. Бих посъветвал иначе всеки стартиращ в него да не очакват нищо – това е призвание за луди и посветени. Времето ще даде отговор на техните въпроси.

Кои са новите

Насо: В местния и балканския аспект много трудно се откриват интересни рокендрол групи. Ние вече не се влияем от Англия, а от Сърбия и Хърватия и от тъпите им чалгарски групи, от олигофрени, които цял живот дрънкат едно и също и тайно цялата им публика получава оправданието и възможността да направи това, което винаги е искала – да си разкъса ризата и да се провикне – хеййй, живее ми се, бее! Да замаат гащите над главата, да се поразтропа кръвта – иначе това не може да се позволи, нали все правим античалга групи във фейсбук, много сме арт, ама искаме да има някаква тропаница. Като цяло това е основното влияние в момента, тези групи са нови, но не правят нова музика и за мен техният купон е една уголемена сватба. Това е представата за ве-се-ляш-ко-то и обидно за хора като мен, които слушат Madness и знаят какво е да е весело и с класа. Как пък за толкова години не се появи една група след нас да има един фронтмен, който да изглежда готино, да се държи интересно на сцената, да има обаяние!

Чарли: Интересно е, че по време на социализма имаше такива хора - "Тангра", "Ревю", "Контрол" и т.н. - всички тези групи имаха стил и аз мен е шокиращо как при липса на всякаква информация са съществували. Може би пък е било факт, защото най-големият потенциал на страната не е имал възможност да излезе навън и всички са били тук. Истинската чалга е в някакви балкански тип групи, чалга певиците са много повече рокендрол, отколкото неща, които излъчват, като някои вечерни предавания например.

ОСТАВА

ОСТАВА

С четири албума зад гърба си, 20 години от създаването си и с едни от най-верните фенове, група "Остава" продължава да се самопровокира с нова песни и да ни държи будни

Свилен Ноев (вокал) и Георги Георгиев (китари)

Новият албум

Георги: Имаме наполовина готови записани парчета. Освен сингъла "Лека нощ" в момента работим по още два, както и по текстове със Свилен. Като приключим с тях, се връщаме към демата, които са над 10 броя.

Свилен: Разполагаме с около 20 дема, голяма част от които ще останат и няма да влязат в албума. Колко точно ще са песните, не знаем, защото сега е такова време, че никой не издава дискове. Затова мислим да направим не повече от 500 физически носителя, луксозна версия за фенове, и да пуснем албума за безплатен даунлоад в интернет. В този смисъл, ако имаме готови текстове на много парчета, ще пуснем повече песни.

Не съм сигурен с какво точно този албум ще бъде различен от предишните. Мисля, че все пак това е, че сме на други години и мислим по друг начин. Музиката ни звучи все по-просто като композиция, а пък мелодиите ни остават красиви както преди, т.е. превръщаме се повече в електронна група с проста постройка и красиви припеви на песните.

Доста от тях ще бъдат на български, ще има и няколко на английски език.

Не бих казал, че ще търсим успеха на "Шоколад". Ще търсим успеха на всяка една хубава песен. Това, че медиите не пускат българска музика, много ни затваря и е нужно да се концентрираме върху движението на нещата ни в интернет. Общо взето, положението в момента е направи си сам. Радиата и телевизиите не въртят българска музика, участваме в някакви скапани предавания по телевизията, за да си спомнят хората, че ни има, а там пускат по 30 секунди от нашите песни и общо взето е неприятно. Т.е. дори и да направим по-комерсиална песен от "Шоколад", не е ясно, че тя ще има такъв успех.

В първо лице

Свилен: Извън "Остава" аз се занимавам със звуков дизайн – това работя от 10 години и с това си изкарвам хляба. Никога не съм си мислил, че няма да се занимавам с музика. Бих могъл да не работя нищо друго, но ме е страх. Иначе не изкарвам толкова много пари от работата – плащам някакви сметки, не съм като двама от нашата група, които са юпита. Аз никога няма да бъда юпи.

Денят ми напоследък преминава в гледане на бебе. Сутрин със съпругата ми ставаме много рано, оправяме детето и се редуваме кой да се грижи за него в зависимост от ангажиментите. Като свърша работа, ходя на репетициите, вечерта пак съм с бебето. Иска ми се с нея да живеем малко по-разнообразно, но малкият е само на няколко месеца и най-важното е да е здрав и да расте. Предполагам, че при всички родители е така – едно нещо в застой в името на детето. Сега като кажа на някакви по-млади приятели, че имам дете, все едно им казвам, че съм болен от нещо, а това всъщност е едно от най-великите неща на планетата. То ме радва най-много в момента и това, че откривам някакви неща за живота... Важно е да ти се случват различни неща, за да правиш различна музика.

Георги: Аз в момента се занимавам предимно със записите за групата и се опитвам да възобновя една моя идея за самостоятелен проект – Homeovox, който ще привлече различни български музиканти с индивидуално мислене. Ставам, отивам в студиото и просто работя, не разчитам на вдъхновението. Като фрийлансър съм музикален редактор в много телевизионни продукции, така че пак се занимавам с музика.

Да, имал съм периоди, в които съм се отчайвал и съм си казвал, че ще си намеря нормална работа и в момента съм на ръба на такъв. Изключвайки личния си живот, не се чувствам добре заради статута на аудсайдер като музикант в социалната система. Отделно аз съм по-интровертен човек и колкото и да съм прям в бизнес и приятелските си отношения, всъщност преживявам дълбоко всичко в заобикалящата ни обстановка, която на моменти ме съсипва.

Фотограф: Добрин Кашавелов

Времето

Свилен: Нашата група е активна от 10 години, така че изминалото време не е чак толкова много. Годините, в които Жоро е направил групата и след като аз се присъединих, бяха времена в ъндърграунд, на тъмно, когато се учихме да свирим и да правим песни. Слава Богу, че се случи така, защото, когато започнахме да издаваме музика, бяхме много добри на живо.

Рокендролът е свързан с мита за младостта, но като преживееш 27 години, какво – да спреш да правиш музика? Чувстваме, че остаряваме, макар че при мен не е сериозно. Запазили сме същата емоция, може би промяната е физическа. Имал съм моменти, в които съм си задавал въпроса докога ще продължаваме, но единственото нещо, за което се моля, е да сме здрави. Другото нещо, ако е трябвало да стане, ще стане.

Георги: В моето съзнание "Остава" е нещо много красиво, над мен и над времето. Това, че групата съществува 20

години, е огромна наша любов, не е саможертва, кретане или плод на емоционални сривове, то е нашето желание за социална адаптация. Лично аз съм имал нужда от тази група, за да преодолея някакви свои неща – например стеснителността ми, като едновременно с това съм се чувствал безкрайно щастлив, че мога да кажа някои неща, които съм усещал, че и другите хора усещат, да бъда проводник на тяхната емоция. Не се чувствам по никакъв начин като ветеран. Чувствам се малко по-възрастен, с малко променено мислене, но в никакъв случай не с мисленето на човек, който си спомня само за миналото. Не обичам да се обръщам назад и да соча с пръст към по-младите хора – вижте какво е било, когато аз съм бил като вас. Има някакви физически и емоционални белези на остаряването, но всичко е много относително. Аз съм на 43 години и естествено е да е по-различно да е на 20, но се стремя запазя духа си. Иначе всичко останало е нормално – например умората от късното свирене, защото в клубовете в България то започва след 00:00 ч. и продължава до 2–3 сутринта – чисто убийство. От време на време, като се погледна отстрани, виждам белези на остаряване – ставам нетърпелив, държа се като човек, на когото вече са му ясни доста неща, и когато видя в отсрещния човек някакъв порив, ми става досадно.

Медиите

Свилен: "Майната му", сме казвали на много неща и сме продължавали, макар че са ни влияели силно. В началото се чувствахме неразбрани, не ни приемаха на сериозно. Сега ми се иска медиите да имат по-голям интерес дори и към групи като нас. Въпреки че сме известни, все едно сме някакви чираци, не сме хора, които правят музикалната история на България, а сме абсолютни боклуци. В момента електронните медии са най-голямото ми разочарование с пласирането на чалгата например.

Георги: Да, в началото списание "Ритъм" и цялата музикална критика не ни възприемаха по никакъв начин или не ни обръщаха внимание, защото музиката ни беше суперчувствителна. За тях беше "депресия", "меланхолия" и дотам се изчерпваше всичко. Разбира се, хората, които трябваше да ни разберат, ни разбраха, така че аз никога не съм се чувствал самотен с музиката, която правя. Напротив – това е най-голямата ми сила. Чувствам се космополитен, без да пътувам много по света, и нищо друго не ме интересува...

Най-много ме е разочаровала духовната мизерия. Играта на дребно, от днес за днес, мисленето, че ако един човек ми даде нещо, от утре ми е най-добрият приятел. Иначе ме радват най-обикновените неща – да видя добре облечени млади хора, които се целуват и обичат, когато пътуваме с моята приятелка или с цялата група, дори и сам, да гледам природата, сбирките с приятели, да играя тенис.

Gravity Co.

Gravity Co.

Наричат ги "модерни, иновативни и различни", но те са просто себе си. Рекордьори по получени музикални награди, с три студийни албума и концертно DVD, днес членовете на "Групата на десетилетието" се чувстват наистина щастливи

Петър Съмналиев (клавишни) и Иво Чалъков (китари)

Новият албум

Иво: Вече е ясно какво ще се съдържа в него плюс-минус едно парче. Правим албума по по-различен начин – експериментираме с много неща, включително и метода на работа – с две думи, основната част в студиото пада върху Петър и мен. Текстовете също са написани – те са от Борко Чеширков, с когото напоследък работим и върху аранжиментите. Така че сме почти готови, трябва само да запишем вокалите.

Петър: Важно ни този път е да изпълним всички стъпки, които съпътстват издаването на един албум. Ако преди го оставяхме на рафта да си се продава сам, сега искаме да го представим цялостно като продукт – отделяме сериозно време за концепцията на обложката, визуалната част, версиите за лайв изпълненията. В музикален план една от разликите в новия от предишните албуми е това, че китарите и синтезаторите са в много суров вид и вниманието към детайла не е водещо.

В първо лице

Петър: Извън Gravity Co. правя саунд дизайн за компютърни игри. Правя го отдавна в рамките на различни проекти, но не искам да се хвърлям изцяло в този ангажимент, защото няма да ми остане време за групата. Нормално имам моменти на финансови сътресения, но като цяло плюсовете да се занимавам с музика за мен са с пъти повече.

Иво: Аз се занимавам само с групата и от време на време съм студиен музикант. Ясно е, че финансово човек трябва да се лиши от много неща. Въпрос на приоритети е. Аз получавам нещо, което ме прави щастлив и най-вече ми дава усещане, че съм си на мястото. Ако си материален човек и живееш живота на артиста, сигурно ще полудееш. Всичко е в това как виждаш себе си – от много малък аз си се представям като музикант и на сцена и ето, че това ми се случва. Ако бях мечтал за други неща, сигурно те щяха да станат. Дори и да ми се иска да зарежа всичко, не мога – като изключим времето години назад, съм работил в фамилното магазинче за кратко и това е единственият ми професионален опит вън от музиката.

Фотограф: Добрин Кашавелов

Смисълът

Петър: Правенето на музика е нашият живот. Първо и най-вече смисълът е за нас, за да продължим напред. Искаме да си намерим правилните хора – били те 80, 100 или 200.

Иво: Ние сме искрени в това, което правим, и разчитаме то да бъде оценено. Решили сме – правим каквото трябва, пък да става каквото ще. Сигурни сме, че то е за добро, оттам насетне не мога да гадая. Винаги сме си поставяли малко по-високи цели, ясно е, че в мъничка държавичка като нашата има редица негативни обстоятелства. Мечтаем си да пътуваме навсякъде по света, да представим музиката си, не налагаме на никого нищо.

Иначе на мен ми е страшно, като се огледам наоколо – всички риалити шоута, пиано-бар култура с естраден привкус, които се наложиха напоследък, ми пречат да забележа интересното и различното. Отвсякъде чувам някакви хора да твърдят в истерия колко талантливи са българите - да, таланти има навсякъде по света, въпросът е какво се случва с тях. Ако талантът не е съчетан с много работа и с това да знаеш какво искаш, да си откровен и да намериш себе си в нещото, което правиш – няма значение, че го има.

Трудностите

Иво: Факт е, че минахме през много трудни периоди и трансформации. Сега твърдя, че сме намерили себе си и сме изключително обнадеждени. Имахме дълги периоди, в които получавахме куп награди, и не свирихме никъде, липсвахме от медиите, като обикновено дежурното обяснение беше, че не се вписваме в една или друга схема. Чували сме колко сме добри и че не сме за тук, ама за навън не става така лесно... Така попадаш в някаква ничия земя.

Минавали сме и през това да си мислим, че сме луди да се занимаваме с такова нещо и имаме друга реалност в главите. Същевременно с това сме доволни от работата си... Странно, шизофренично чувство. Мисля, че и това е отговор защо албумът се е забавил толкова дълго – сега като се замисля – всеки трябва да има упование в нещо, а ако един музикант не прави концерти, не се среща с неговите хора, спира да живее като артист и престава да е такъв.

В обществото по ред причини музикантите, писателите и други подобни хора са поставени на място, на което не трябва да бъдат. Обществото е разбалансирано и ненормално и нашата реалност е само една част от него.

Петър: За мен е било трудно дали да не зарежа цялото нещо по различни причини. Дълго време всичко забуксува и тогава се питаш – добре, какъв е смисълът да поддържам нещо, което е в кома? Иначе винаги е съвкупност. Когато отидеш да свириш в клуб например, музикантът се третира като персонал. Дори нямаш маса, където можеш да седнеш преди и след свиренето, седиш в ъгъла. Много хора си мислят, че проявяваш лигавщина, като мъкнеш сам инструментите си и смяташ, че е проблем. Да, защото така статусът ти на артист страда, хората виждат, че си като тях – за какво да ти плащат?

Иво: Има и много други, които си мислят, че трябва да ги забавляваме. Ние забавляваме никого освен себе си. Представяме собствената си музика и тези, които имат подобни усещания, също се забавляват. Нормално е обаче хората да се объркат, след като много музиканти влизат доброволно в тази роля и лакействат. Когато си различен, е трудно да те приемат.

В крайна сметка сме оптимисти – имаме добър албум в последния етап на работа, какво по-хубаво! Чувстваме се супер. Покрай него аз започнах да се сдобрявам със себе си. Негативните неща, които виждаме, всъщност са голяма сила и ако умееш да ги използват с обратен знак, дават изключителна енергия. Това е ролята ни, ядеш много шамари, докато се научиш.

Петър: Да, виждаме реално резултата от натрупването на годините опит и практика и сме щастливи.

D2

D2

За 10 години D2 издаде три албума, не спря да се развива в неочаквани посоки и създаде едни от най-запомнящите се български мелодии

Митко Кърнев (китара)

Новият албум

В този албум, по-точно в първата му част, която ще издадем тази година, ще опитаме да предадем всичко онова, което ни вълнува като хора и музиканти. Различното е, че сме с шест години по-големи, вероятно малко по-умни и със сигурност доста по-тъжни. Бих определил стила като най-доброто от двата периода на групата.

Използваме външни продуценти в зависимост от конкретните песни. Имаме няколко работни заглавия и две вероятни дати: 15 май или 15 октомври.

В новите песни ме вълнува всичко – вълнува ме здравият звук, уникалните дръм партии, бас партиите, май само китарите са тъпи Сериозно, това което най-много ме вълнува, е, че имаме няколко много добри песни.

Има и нещо ново – аз пея няколко песни. Смятам, че въпреки възмутително големия брой "певци", които ни мъчат, все ще се намери място за още един.

Вътрешни работи

Това да отидем на усамотено място, да живеем и работим там беше нещо, което много исках да направя. Когато човек има възможност да разсъждава и твори на спокойствие, много неща започват да изглеждат различно От друга страна, през двете лета имахме сравнително натоварен график на европейски фестивали, така че не сме работили постоянно. Разликата да се записва в столицата и в резиденция в гората е голяма. В единия случай спиш на чист въздух, събуждаш се, пиеш си кафето и се разхождаш, обграден от песента на гората, понякога гледаш сърнички и влизаш да записваш в най-доброто за целта студио (ще оставя подробностите за филма, който подготвяме). Но и нещата не трябва да се надценяват – или носиш музиката в себе си или не. Знам, че всички музиканти ни завиждат за начина, по който работим и се отстояваме.

Най-приятният момент от правенето на един албум е, когато предадеш "мастъра", т.е. когато свършиш с цялата тая лудница. Иначе лично аз обичам да планирам неща като албуми, турнета и да се "каня": сядам тържествено с лист и химикалка, замислям се дълбоко, правя план, после се напивам след което най-често загубвам плана или забравям за него до самия край на планираното събитие.

Учудващо много време подценявах ролята на текста, може би защото от малък слушам почти само англоезична музика и до един момент не разбирах за какво пеят. Според мен текстът и неговата тежест трябва да зависят от стила и от възрастта и излъчването на артиста. В този смисъл, като преполовиш трийсетте, би било добре да искаш да кажеш нещо по-важно на хората, поне аз така се чувствам. Затова и решихме по-голямата част от албума да е на български. Но е по-трудно: хем е твоят език, хем не звучи, хем не можеш и не искаш да се скриеш от истината С това се занимаваме тези дни, помагат ни и някои наши приятели.

Български шоубизнес?

Уважавам мнението на масовата публика, въпреки че тя всячески се опитва да ме убеди в обратното. Скоро четох, че шоубизнесът е един много тънък ръб, по който успешните участници в него се опитват да балансират. Считам успеха за удовлетворяващ тогава, когато съумея да оправдая собствените си очаквания. Така мисля аз, но хората са различни. Едно от мръсните ми удоволствия е да се забавлявам за сметка на изпълнители, които продават и задника си само за да им обръщат внимание.

Дали сега българската музика съществува само благодарение на спонсори? Не мисля. Най-малкото защото те почти не се интересуват от нея. Никой не трябва да се нагажда за нищо, истината е, че сигурно 95% от тукашната музика просто не става! Не става дума, че трябва да се претопим към американската и европейската музика, трябва да се приравним към нея единствено по отношение на качеството на самите песни и към качеството на продукцията. За щастие откъм спонсори ние донякъде сме изключение, може би защото се опитваме да правим именно това.

За добрата музика

За мен е важно, когато свиря на една сцена и един час преди групи като Muse, Linkin Park, Marilyn Manson, Prodigy, Kaiser Chiefs, Jane's Addiction, NIN и много други, да разбера и осмисля нещата, които ни липсват, за да бъдем на тяхното място. Поне тези неща, които зависят от нас. В някои случаи това, което ни липсва, е много, в други - не толкова.. Знам, че нямаме много време и че може и да не стигнем много далеч, но просто много си обичам работата.

Имаме и няколко много тъпи песни, за които не обичам да си спомням. Смешно е, че според мен най-тъпото ни парче изобщо се оказа любимо на едно от нашето роуди Драган, поради което той беше подложен на постоянни унизителни подхвърляния относно неговия вкус и накрая ни напусна.

Каквото и да ти говори една рок група, често първите й неща са най-добри. Не е ясно дали "зреенето" е нещо непременно готино. Не се чувствам съвсем узрял, а и заедно в групата правим доста глупости, но вярваме, че най-доброто за нас предстои. Мисля, че най-важното е човек да се бори близките му хора да са добре, както и да се научи да слуша вътрешния си глас. Относно суетата не мога да свикна с това, че половината ми енергия на сцена ще отива, за да си стягам корема да не стърчи и затова издигам донякъде утопичния лозунг: "Няма корем, няма проблем!"

Babyface Clan

Преди 12 години алтернативните бунтовници Babyface Clan издадоха албума Romantica и оттогава чакаме следващия удар. Междувременно Иво и Насо заминаха за стара Англия, където живяха и твориха като Imbeciles & the Poison Umbrella в продължение на пет години. Сега са тук, за да припомнят как се прави "вечен албум".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    otnesen avatar :-|
    отнесен

    Продължавайте да правите това в което сте добри.Винаги когато имам възможност идвам на Ваши участия - това важи за всички участвали в интервюто....знайте ,че има много хора който ви харесват и обичат заради това което правите.

  • 2
    yvas avatar :-|
    ива ангелинина

    Музиката на тези групи винаги
    ще бъде глътката въздух в момент,в който се задушавам!

  • 3
    jonas avatar :-|
    Йонас

    Д2? Сред най-добрите български групи? Не, това е несериозно, особено ако сравните ужасяващата им поза и пълна липса на рокенрол с мега добрите Babyface Clan, например.

  • 4
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    Има една фактологическа неточност в материала за Клана. Дебютният им албум не е Romantica, a се казва Wash Our Dirty Faces и е издаден през 1995.

  • 5
    imra avatar :-|
    imra

    Имате огромен пропуск: Panican Whyasker!
    Които са наистина уникална българска банда като Babyface Clan, много добри и двете и единствени по рода си като звучене на родната сцена сред естествено ред други готини банди у нас.

    На тях също им предстои нов албум тази година - обявиха го на концерта си на 30.12.

    Иначе Остава не ми харесват, но това си е мое мнение, може да се каже, че си залужават мястото на големи у нас, а за Д2 - съм съгласна с Йонас, по-скоро не стават :)

  • 6
    karik avatar :-|
    karik

    Любима тема :) български групи (и изпълнители). Определено най- добрите, в смисъл на различни, незабравими, оригинални, модни и т.н. са Бейбифейс к. и Паникън. Разбира се в голяма степен си мисля благодарение на двама герои- Насо Русков и Нуфри. За Русков, Бейсбифейс и Имбесилс, са казани повечето неща по- горе. Колкото до Нуфри само чуйте - Пироманиа, Паникън У., Пластик Х.Ф., Бастардоломей. Това са 4 групи/проекта, които всеки сам за себе си е култов и уникален. И още Анимационерите, Остава (колкото и дразнещ да е Свилен и да са комерс), Стейн и млади надежди като Инвизибъл Дриймс и кой ли още не.
    Има надежда за сцената, макар че простотията е повсеместна.

  • 7
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    То ясно, че тези се мислят за най-добрите български групи, ама вие защо сте им повярвали?!?

  • 8
    shoshko avatar :-|
    Mарина

    Да, интересни интервюта, пълни с малко повече самочувствие и "ние"-щене.
    Липсва Нуфри - огромен пропуск за автора на подбора.

  • 9
    ggogggo avatar :-P
    ggogggo

    "... за хора като мен, които слушат Madness и знаят какво е да е весело и с класа."...
    уау.. ето го човека, който НАИСТИНА знае какво е "весело" .. па и с "с класа"
    pretty wise, наистина ...
    поздрав за него и за всичките му почитатели : http://www.youtube.com/watch?v=cegdR0GiJl4&ob=av2e
    (пс другите "бг велики групи" въобще не ги четох... така че няма как да изкажа мнение за тяхната скромност)

  • 10
    mihal_mh avatar :-|
    mihal_mh

    много ясно, че ще има


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Уволниха ме

Уволниха ме

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK