Дал блог добро
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дал блог добро

Веселин Димитров

Дал блог добро

Трима популярни блогъри излизат от анонимност

Светослав Тодоров, Биляна Димова, Росица Илиева
42300 прочитания

Веселин Димитров

© Юлия Лазарова


Царят е го-о-ол!

Веселин Димитров
Фотограф: Юлия Лазарова

"Три корни" (trikorni.com) е блог за футбол, но не като другите. През последните три години Веселин Димитров и Владимир Тодоров забавляват стотици читатели на сайта си и в социалните мрежи с често хапливите си коментари върху спортната действителност и познатите на всички личности, понякога известни не толкова заради изявите си на терена.

На блога им се срещат новини, преди те да са обиколили големите медии, а също така двамата се забъркаха и в няколко акции с широк отзвук, сред които популяризирането на аматьора Васил Лукаев, конкурирал Димитър Бербатов и Бойко Борисов за приза "Футболист на годината".

"Дефиниранили сме се като блог за футболна култура. Кефим се на това, което става през тези 90 минути, но ни е интересно и това, което се случва около футбола, обяснява Веселин Димитров. Той носи своите истории, в нашия случай често иронични." Но как започва всичко? "С Влади се запознахме преди 4-5 години. В един момент се нанесохме да живеем заедно с още един човек. Тогава прекарахме едно лято, в което се шляехме, пиехме и не правехме нищо градивно. И покрай всичките бири и псуване по българския футбол, решихме да направим платформа, с която да се гаврим с него. Все пак за него не може да се говори сериозно – това е конструкция, тотално разбита от корупцията и от некадърността на хората, които я ръководят. В България той попива някакъв битовизъм, а фенщината се е изродила, въпреки че е пълна глупост да се говори, че феновете са само простаци."

Влади поправя сешоари във Phillips, а Веско, по думите му, се "прави" на журналист във "Форбс", където е заместник-редактор. Той също така заедно с Краси Москов е водещ на телевизионното предаване "Срещу новините"  по БНТ. "Когато правиш пет неща за кариерата си, другите остават на заден план и напоследък нямаме много време за блога. Но въпреки това вече сме сформирали една група от хора, която си остава".

Двамата нямат конкретни планове за "Три корни" и действат според момента. "В мечтите ни бихме се издържали от това, но няма как да стане в тукашния пазар, в който онлайн рекламата е така ограничена. Това е като една малка торта, от която всеки иска да гребе. Затова и тази сфера не се развива и не стига до момента, в който блогърите получават нещо насреща. Можеш да изкараш на мускули 1 или 2, може би дори 3 години, но след това ти идва в повече и ако не можеш да печелиш от него, ти го неглижираш."

Димитров дава пример със случай в Германия, където е следвал. "Един мой приятел там има блог, който е в топ 25 на най-посещаваните в страната и в топ 5 за култура. От реклама идват стотина евро, от дарения за подкрепа на блога също, а освен това има и директно спонсорство. В нашия случай това могат да са Kappa, които обличат националния отбор в момента. Те примерно ни казват: "Даваме ви няколко екипа, които да раздадете на феновете си, а отделно ето 500 лв. да напишете нещо за тях." Това е пример за подобен модел, но при нас го няма. Рекламодателите имат невероятен страх от онлайна – като се сравнят темповете, по които расте онлайн рекламата у нас и на Запад, е просто плашещо. Примерно Shmatko има над 10 хиляди фенове във Facebook и го знаят на места като Силистра, докато ние сме си софийски гамени – въпреки това той няма как да капитализира този успех."

Веселин не се наема с точни цифри за посещаемостта, но те варират според това колко често пишат. "Има постове, които стават вирални бързо, особено ако са за Бербатов, Голямата и Малката перука (Борислав Михайлов и както "Три корни" го определят - "най-известният син на баща си" Николай Михайлов) и други. Иначе имаше два-три момента, в който много усилено се говореше за нас." Първият е, когато Бареков стартира B News и започва според Димитров "една изманипулирана история", че Николета Лозанова била елитна проститутка. На шега те публикуват карикатура по снимка на Лозанова и (бившия вратар на ЦСКА) Иван Караджов. "Тогава фотографът, който е някакъв голтак без идея от авторско право, искаше да ни съди, че сме я използвали."

След това идва случаят с Иво Сиромахов, който "заема" персонажа Благо Джийзъса (пародиен образ на Благой Георгиев) от блога им и го слага в "Шоуто на Слави". "По обясними причини ние не го гледаме, но ни се обажда един приятел и казва, че Благо Джийзиса е в шоуто. Бяхме в шок. И така започнахме да псуваме Сиромахов и се създаде едно Twitter цунами от мнения."

Пиковият момент на дейността им е, когато едно момче на име Васил Лукаев (футболист на аматьорския "Шипка" от село Драгор) достигна до девето място в класацията за футболист на годината. Той се оказва на шега номиниран от приятели, а "Три корни" и читателите им подкрепят кандидатурата му. "С един замах успяхме да се подиграем на българския футбол и на начина, по който се организират церемониите, обикновено инициирани от овехтели чичковци. А Лукаев прие всичко много добре. Имаше риск да сме подкрепили човек, който да е пълен темерут и да ни тегли 2-3 майни, а всъщност той самоиронизира себе си, с това и футбола."

Въпреки успеха си, с който той надмина в класацията играчи като Мартин Петров, Лукаев не получава покана да присъства на церемонията. "Затова се наложи да организираме алтернативна церемония, свързана с доста шотове."

Веселин и Владимир имат своите пристрастия, въпреки че интересите им вече са изцяло ориентирани към чуждестранните отбори. "Аз съм за Левски, а Влади за ЦСКА, но и двамата отричаме тази система. Левски ми е вече нещо ужасно чуждо. Влади е фен на "Ливърпул", аз съм обсебен по "Вердер", а отделно има по-малки отбори, на които се кефим по идеологически причини: примерно "Санкт Паули" от Хамбург, който е субкултура сам по себе си, "Бохемианс" (Прага), който е култов отбор, феновете му държат част от собствеността и имат кенгуру на емблемата, тъй като през 1927 г. отиват на турне в Австралия, където им подаряват две кенгурута. Владо е почитател и на "Хайдук" (Сплит), който е клубът с най-стар фен клуб в света.

Според Димитров футболната култура не може да бъда спусната от небето, но БФС има инструменти, с които да повлияе положително. "Но там са твърде заинтригувани от идеята откъде да грухнат пари, как ще си ги разпределят и кой къде ще набута сина си."

А какви са прогнозите му спрямо предстоящите квалификации за Световното първенство през 2014? "Нещата са тръгнали по една спирала надолу, която не можеш да спреш, тъй като концепцията във футбола е, че колкото си по-слаб, срещу все по-силни отбори ще играеш. Така че все по-често ще играем с по-силни от нас."

Хумор, сатира и забава от Shmatko

Фотограф: Цветелина Белутова

Всеки ден той прави така, че 11 хиляди души във фейсбук, 1400 в туитър (@stoynoff) и още няколкостотин фенове на комиксите и туитовете му в "Дневник" и "Капитал" да се усмихнат. Shmatko (http://shmatko.blogspot.com), един от най-следваните и забавни български блогъри, е 31-годишният Николай Стойнов. Важно е да отбележим, че преди да се съгласи на интервю и снимки, Ники поиска няколко дни за размисъл. Интровертен и истински скромен, той не обича да говори за себе си и се притеснява да "не досажда". Рядко ще го видите в заведения или като централен персонаж на веселяшки снимки в социалните мрежи.

"Най-популярното четиво в България за 2011 безспорно е каталогът на Икеа"

В последно време Николай вижда само роднини и колеги, защото прекарва огромна част от времето на своето работно място - рекламна агенция New Moment. Въпреки че най-дълго през годините е бил редактор в мъжки списания, първият му професионален ангажимент е именно в рекламна агенция. Работи три месеца като сценарист в телевизионно предаване, от което има ужасни спомени, подобно на първия му и единствен епизод в Big Brother 2. Няколко пъти са го канили за редактор в сериали и комедийни предавания, но твърди, че упорито отказва, защото има много лошо мнение за тях, няма нещо, което да му хареса и задържи погледа му за повече от 5 минути.

С характерния за него хумор, примесен с тъжна констатация, обяснява, че във времето, посветено на рекламата, няма нещо, с което може да се похвали, или от което да се срамува. "Апатията е повсеместна. Промени се виждането за всичко, стана скучно, заради кризата клиентите в рекламните агенции ти извиват ръцете и търсят буквалистиката." Според него проблемът на рекламата в България е, че вероятността да правиш нещо, което те кефи, е много малка. "За да стане добра реклама, не само трябва рекламната агенция да е готина и иновативна, но и клиентът да ти има доверие, което пък в момента е напълно изгубено. Това е доста потискащо за някой креативен човек." Блогът го спасява "да не се побъркам". "Нямаш нито главен редактор, нито някой, който ти обяснява, че рекламата не бива да е такава."

"Мечтая си един ден да съм като Бербатов – да получавам огромна заплата и да работя само когато всички в моя отдел са болни или в отпуска."

Идеята за Shmаko осенява Николай през 2007 г., покрай работата в сп. "Максим", където трябва да селектира много различни снимки и да измисля остроумни текстове към тях, по образец на английското издание. В гугъл случайно вижда инструкция "направи си блог в три стъпки" и след кратък неуспех със заети псевдоними, регистрира Shmаtko. Между другото – харесва си го много, смята, че този никнейм се е превърнал в бранд.

След създаването на страницата я разпраща до всичките си приятели, които пък я пускат на свои познати и така много хора се превръщат във фенове. Ето че репликата, за която споменахме в началото, се промъква и тук: "Не обичам да досаждам на хората." Затова изобщо не му е цел да популяризира страницата. Сега на ден в блога влизат по около 300 души, във фейсбук дадена снимка има минимум 5 споделяния и десетки коментари.

Ангажиментът му към поддържане на блога и фейсбук профила на Shmatko само изглежда непрекъснат и натоварващ. Тъй като не обича шумните и задимени места, Ники прекарва времето си вечер вкъщи и тогава качва снимките. Всичко на всичко – по час на ден.

"Преди, когато се стараех да имам определен брой публикации дневно, блогът не ми доставяше удоволствие. Сега нямам такава цел, следвам вдъхновението си, затова има дни, в които просто не качвам нищо."

Shmatko доставя продукция и през работно време, с което засега няма проблеми. "Шефовете в рекламната агенция ме следват и в туитър, и във фейсбук, знаят и виждат какво правя. Преди време им писах за работа именно през туитър, а блогът беше моето портфолио – така че това основно ми помогна да ме вземат като копирайтър."

"Ако наистина искаш да си различен в социалните мрежи, пробвай да пишеш грамотно."

Критерият за селекция е просто "да ми е забавно, нещо, което обаче се случва много рядко напоследък, имам чувството, че съм видял целия интернет" и признава, че все по-малко измисля неща. "Имал съм моменти, в който съм си казвал – добре, от това няма да изкарвам пари, защо да го правя и дори на няколко пъти съм спирал сайта. В началото хората ми пишеха и се опитваха да ме разубедят, сега, след като картинките са основно във фейсбук, липсва тази интимност и интерес." Там се намират и хора, които го обвиняват, че дадена снимка е стара или я е взел от другаде, както и с коментари като "това не е смешно". "Отне ми известно време да престана да се ядосвам, докато разбера, че това означава "на мен не ми е смешно." Много хора не намират моят хумор за смешен. Да, той по-скоро е ирония, черен, може би сарказъм. Сарказъмът напоследък е много модерен и вече не е интересно."

"Движението Anonymous няма да има успех в България, защото тук всички искат да са известни"

За пет години, откакто Shmatko живee в интернет, той става все по-злободневен и това наблюдение не го радва. "Оказа се, че хората в България се вълнуват от локалното ежедневие много повече, отколкото от универсалния хумор, който се приемаше повече преди години. Сега всичко смешно е сатира на актуалните малки неща. Народняшки, просташки, той лесно се консумира и се разбира от всеки." Затова и използва хуморът като защитна реакция, когато простотията и неуважението го натъжават. "Аз не харесвам много неща в България. Единият начин е да седиш и да се оплакваш, другият е да се оплакваш така. Повечето от нещата, които пиша в туитър, са мои наблюдения за околното, но за разлика от повече "елитарни и градски" хора, когато казвам "българите са…", включвам в това число и себе си."

В последната година Николай не следи нищо и никого, според него интимността и интересът са изгубени, общуването в социалните мрежи е интензивно и неангажиращо, блоговете умират.

"Първото благотворително туитър парти събра 675 лева. Парите ще отидат за организирането на второто благотворително туитър парти."

"Когато започнах този сайт, почти нямаше подобни. В момента са много, някои от тях имат по 80 хиляди последователи", обяснява Николай. И каква е целта на съществуването им? Никаква, отговаря той – нито да изкарва пари от блога си, нито на всяка цена да забавлява хората, нито да ги направи по-добри. "Това просто е терапия и творческа свобода в собствена медия. Ако някога съм си мислел, че може да има цел, то е да накарам хората да погледнат по друг начин на това, което се случва около тях и да ги провокирам."

Козата, или коя е Ани 

Фотограф: Цветелина Белутова

Личният кози блог функционира от 2011 г. с мото "За да си качествен простак, трябва да бъдеш доста мъдър". Съдържанието му предлага доста натуралистични описания на личните авторови преживявания от пътуване до Турция, през злободневни заглавия като "Баба Марта и кичът" до "Наръчник за измъкване пред КАТ". За да стигнем до физическия автор, влизаме във ветеринарна клиника. Първото ни съприкосновение с атмосферата въвежда обонянието в лек културен шок с остър аромат на храна за животни, пресни рани и неидентифицирани медицински миризми. Две котки мяукат за внимание, затворени в специална клетка, а една черна кучка изпуска почти сълзотворен газ и ето ни обратно на пейката отвън.

Козата Ани е Мила Бобадова - ветеринарен лекар и управител на клиниката, на 34 години. Tя е номинирана от Български хелзински комитет за Човек на годината и е носител на наградата на публиката за 2011 г. Едно от най-големите й постижения досега е кампанията против жестокостта към животните и инкриминирането на насилието срещу тях. Успоредно с това Бобадова е част от гражданската група "Град за отговорни хора", чиято цел е по-добра среда на живот.

Денят на блогърката започва с кафе, цигара и кротки игри във фейсбук на Happy Hospital - по думите й това е "най-тъпата игра на света, ангажира три мозъчни клетки". После продължава с работния ден в клиниката, където поддържа сайта на фирмата и страницата й в социалната мрежа, отговаря на обаждания по телефона и обгрижва пациентите си. Междувременно публикува текстове в собствения си блог на http://kozataani.com и споделя разнородна информация на личната си страница под заглавие "Козата Ани Президент". Последната има около 600 почитатели и е плод на фиктивна политическа кампания с люти нападки между две опонентки - Козата Ани и Лола.

Самият блог се появява като логично следствие от писмата на Бобадова до Америка, където живеела сестра й: "Обяснявах й някакви глупости, за да не й е скучно и гадно. Тя ми се обаждаше всеки път, когато получеше писмо, и ми казваше: Трябва да го напишеш някъде това." Затова в следващия период Мила упражнява речника си в сайт на приятели с първоначалната уговорка да има пълна свобода, но резкият й сблъск с едни потенциални рекламодатели води до цензура и прекратява творческата й кариера в тази медия. Тъй като основната цел на Бобадова е да пише без цензура и автоцензура, единствената възможност за проява на невъздържания й талант е в блог.

С риск да ни разочарова Бобадова признава, че основната й мотивация да поддържа блога си е да сподели "идиотските" си преживявания за забавление на читателите. "Няма послание в блога. Идеята е да си пльоскам там нещата, които пиша. Понеже и хоста, и домейна са си мои, мога да пиша, каквото си искам. Няма цензура, притеснения, не се съобразявам колко често да пиша. Сега имам свобода."

Единственият й критерий за публикация е нещата да са й смешни, когато ги чете, за да коригира запетаите, пълния и краткия определителен член. Първият й читател и досега е сестра й. На нея дължим и единствения необнародван материал по тема, оказала се твърде лична за семейството. Иначе Бобадова твърди, че не се притеснява да използва думи от всякакъв характер: "Аз съм такава, казва тя. И в живота съм вулгарна. Нямам притеснения да използвам думи като г*з. Както казва една приятелка, "зад всяко да ти *** майката има нещо изживяно".

Всяка история в блога е преживяна, "няма нито една измислена", потвърждава авторката, но признава, че обикновено пише, когато е възмутена от нещо: "Примерно, бях писала за празнуването – как е редно да се празнува с пиратките и гърменето по потник на балкона. Беше точно защото комшиите ми празнуваха по този начин, а имам две котки и това ме смазва."

Това, което я дразни най-много е мотивацията на хората да пишат негативни коментари: "Не го разбирам, продължава тя. Всеки си има някаква кауза - дали ще е социален дом за деца, дали ще е свързана с незрящите, дали да се пресича само на зелено, всеки има своята кауза и дори само един човек да държи на нея, тя е важна за този човек, а щом е важна за него и за мен става важно дотолкова, че да не търся негативи и да го храня."

В следващите серии Мила Бобадова се кани да опише разходката си с файтон в Истанбул, а след това и едно пътуване до Виена, което предстои през май.

Царят е го-о-ол!

Веселин Димитров
Фотограф: Юлия Лазарова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Уволниха ме

Уволниха ме

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK